Кръвен тест може да промени картината на сърдечносъдовите заболявания в България
Сърдечносъдовите болести от години са водеща причина за смъртност в България. Темата нормално се свързва с познатите опасности - висок холестерол, хипертония, стрес. В последните години обаче все по-често се приказва за фактор, който остава отвън общоприетите проучвания и постоянно се открива прекомерно късно.
Става дума за липопротеин (а) (Lp(a)) - индикатор, който може да разкрие има ли наследствена предразположеност към инфаркт, инсулт и други сърдечносъдови болести.
Основният проблем с Lp(a) е, че не се включва в рутинните проучвания. В същото време равнищата му са генетично избрани и не се въздействат значително от метода на живот. Това значи, че човек може да няма типичните рискови фактори и все пак да е в нараснал риск.
Допълнителна компликация е, че нарасналият Lp(a) няма признаци. Често той остава неусетен досега, в който се прояви като съществено сърдечносъдово заболяване.
Данните демонстрират, че до момента в който в Европа проучването се ползва необятно, в България то към момента е по-скоро изключение. Причината е, че не е част от общоприетия липиден профил, който се назначава при профилактични прегледи и едвам към 18% от лекарите го назначват настрана.
Самото проучване е елементарен кръвен тест, който е задоволително да се направи един път в живота. Тъй като стойностите не се трансформират значително във времето, няма потребност от от време на време следене.
Той обаче може да даде значима информация за риска от сърдечни проблеми. При открити високи стойности лекарите могат да назначат по-стриктно наблюдаване или по-активна профилактика, в това число по-ранно и целеустремено управление на останалите рискови фактори.
Това от своя страна може да докара до по-малко умряли от сърдечни проблеми. В развитите страни към една трета от смъртните случаи са свързани със сърдечносъдови болести. В България делът е доста по-висок - смъртността от такива болести е 55% при мъжете и 65% при дамите.
Тази разлика се отразява и върху продължителността на живота. Данните сочат закъснение с близо 10 години по отношение на междинните стойности за Европа, изключително при мъжете.
Една от аргументите е късното разкриване на риска и лимитираното потребление на превантивни принадлежности.
Оценки, показани от здравни специалисти, демонстрират, че по-широкото тестване за Lp(a) може да има осезателен резултат.
При тестване на единствено половината българи на 40-годишна възраст, това може да докара до:
514 избегнати случая на инфаркт на миокарда;88 избегнати случая на инсулт;повече години живот в положително здраве;по-малка тежест върху здравната система.
·
Става дума за липопротеин (а) (Lp(a)) - индикатор, който може да разкрие има ли наследствена предразположеност към инфаркт, инсулт и други сърдечносъдови болести.
Основният проблем с Lp(a) е, че не се включва в рутинните проучвания. В същото време равнищата му са генетично избрани и не се въздействат значително от метода на живот. Това значи, че човек може да няма типичните рискови фактори и все пак да е в нараснал риск.
Допълнителна компликация е, че нарасналият Lp(a) няма признаци. Често той остава неусетен досега, в който се прояви като съществено сърдечносъдово заболяване.
Данните демонстрират, че до момента в който в Европа проучването се ползва необятно, в България то към момента е по-скоро изключение. Причината е, че не е част от общоприетия липиден профил, който се назначава при профилактични прегледи и едвам към 18% от лекарите го назначват настрана.
Самото проучване е елементарен кръвен тест, който е задоволително да се направи един път в живота. Тъй като стойностите не се трансформират значително във времето, няма потребност от от време на време следене.
Той обаче може да даде значима информация за риска от сърдечни проблеми. При открити високи стойности лекарите могат да назначат по-стриктно наблюдаване или по-активна профилактика, в това число по-ранно и целеустремено управление на останалите рискови фактори.
Това от своя страна може да докара до по-малко умряли от сърдечни проблеми. В развитите страни към една трета от смъртните случаи са свързани със сърдечносъдови болести. В България делът е доста по-висок - смъртността от такива болести е 55% при мъжете и 65% при дамите.
Тази разлика се отразява и върху продължителността на живота. Данните сочат закъснение с близо 10 години по отношение на междинните стойности за Европа, изключително при мъжете.
Една от аргументите е късното разкриване на риска и лимитираното потребление на превантивни принадлежности.
Оценки, показани от здравни специалисти, демонстрират, че по-широкото тестване за Lp(a) може да има осезателен резултат.
При тестване на единствено половината българи на 40-годишна възраст, това може да докара до:
514 избегнати случая на инфаркт на миокарда;88 избегнати случая на инсулт;повече години живот в положително здраве;по-малка тежест върху здравната система.
·
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ