Сръбска пролет: Една страна иска да си върне бъдещето
Сърбия запада: раждаемостта е ниска, младите всеобщо напущат родината си. Прогнозите на Световната банка гласят, че след 25 години от седемте милиона сърби ще останат единствено 5,4 милиона. И нищо не подсказва, че тази наклонност може да се преобърне. Начело на Сърбия е президент, който не позволява инакомислието - Александър Вучич. Страната на този президент е без очаквания и без бъдеще, написа Улрих Ладурнер в седмичника „ Ди Цайт “.
Но всичко това бе в действие единствено до първи ноември 2024 година, продължава немското издание. В този ден се срути козирката на гарата в Нови Сад, където починаха 15 души, а злополуката провокира протестна вълна, която не секва и до през днешния ден. Протестите последователно обгърнаха цялата страна и трансформират образа и идентичността ѝ – от ден на ден се оформят очертанията на една друга, по-добра Сърбия, написа „ Ди Цайт “.
" Сръбска пролет "
Протести на сърби имаше и на други места. Швейцарският „ Вохенцайтунг “ назовава събитията „ Сръбска пролет “ и осведоми, че и сърбите в Швейцария, които са към 60 000, са формирали протестно придвижване в редица градове – и там са били извършени демонстрации с претенции за смяна в Сърбия.
Цитирани са някои от лозунгите на протестиращите сърби в Швейцария: „ Вучич, това не е цветна гражданска война – ръцете ти са оцветени, те са червени! “ или „ Всичко ще се разпадне благодарение на Лаура Кьовеши! “ (новия основен прокурор на Европейски Съюз – б.ред.). „ На студентите им пристигна до гуша от корупцията в Сърбия “, показва пред изданието студентът Милош Иванович. Той е роден в Цюрих, само че се усеща тясно обвързван със страната, която родителите му са напуснали. „ Не става дума за един човек – става дума за цялата система “, споделя Иванович.
От учениците и студентите, които са главен мотор в процеса за промени в Сърбия, никой не беше очаквал сходно нещо, установи „ Ди Цайт “ и се аргументира по този начин: „ Смятаха ги за апатични, аполитични, филистерски настроени. Но те внезапно излязоха на улицата и увлякоха хиляди други – както се видя по време на най-голямата проява в Белград в събота. В нея се включиха над 300 000 души – т.е. съвсем пет % от сърбите. А главното обръщение бе: „ Ние излязохме, тъй като желаеме да живеем в естествена страна, в страна, в която полицията и правораздаването си правят работата “. Те желаеха да бъдат открити и осъдени тези, които носят отговорността за нещастието в Нови Сад – тъй като корупцията убива.
Нерешени проблеми, които дестабилизират Балканите
„ Ди Цайт “ отбелязва, че войните от 1990-те години и до през днешния ден сковават обществото като отрова, а концепциите от това време - да вземем за пример за „ Велика Сърбия “ - са живи и по-опасни от всеки път. Германското издание счита, че тези хрумвания към момента могат да дестабилизират Балканите. Конфликтът сред Сърбия и Косово остава неуреден, в Босна и Херцеговина водачът на босненските сърби се стреми към отцепването на тази част от страна - т.е. Вучич разполага с редица деструктивни козове, които може да изиграе.
Когато при започване на митингите той насочи закани към студентите, доста сърби се разтревожиха, че принуждение може да бъде приложено и по отношение на младежите в самата Сърбия. Че войната ще стигне до дома им и децата им ще се окажат под опасност. Те инстинктивно почувстваха, че би трябвало да се защитят от заплахата, произлизаща от ръководещите и започнаха да оказват всякаква помощ на студентите, написа „ Ди Цайт “.
Вучич би трябвало да е бил много комплициран
Германското издание напомня, че Вучич е предложил на протестиращите да беседват с него, тъй като той можел да откри решение на спора. Но студентите направиха нещо по-умно и ненадейно: пренебрегнаха президента. И обявиха, че желаят механизмът на правовата страна най-сетне да се задвижи и да работи чисто, надеждно и транспарантно. За което нямат потребност от президента. Това би трябвало мощно да е объркало Вучич, защото той е привикнал всичко да зависи от него и чака всеки, който има някакъв проблем, да пада в краката му с молба за прошка. Но студентите нямат формален водач, по тази причина президентът няма по какъв начин да приложи своята изпитана тактика – да злепостави, да съсипе или да корумпира опозиционните водачи. Студентите просто не му обръщат внимание. Вучич ли? Кой пък беше той? Така те успяваха да реализират нещо велико: демонстрират на всички сърби какъв може да бъде животът без вездесъщото наличие на Вучич.
Затова студентите се радват на толкоз необятна поддръжка и по тази причина при гигантската проява в Белград всичко мина спокойно, без значение че Вучич беше подготвил агитки от биячи, подготвени за принуждение, показва „ Ди Цайт “. Така Вучич претърпя най-голямата протестна проява в историята на страната, само че студентите нито желаеха, нито чакаха оставката му. Той си остава на поста, само че страната, която мислеше, че държи крепко в ръце, е на път да му се изплъзне. В Сърбия стартират да лекуват раните, нанесени на обществото от войната, национализма, бедността и униженията. Нищо към този момент не е каквото беше, споделя пред немското издание стара дама, включила се към младежите. „ Днес към този момент сме други! “.
