Сърбия винаги е била ангажирана с Хартата на ООН и

" Сърбия постоянно е била ангажирана с Хартата на Организация на обединените нации и резолюциите към нея - имам вяра, че това са главните правила на света от бъдещето ", уточни Вучич и добави, че ролята на Организация на обединените нации в света би трябвало да бъде по-голяма.

" Това е единственият метод да възстановим мира и стабилността в света. Винаги сме били откровени - който и да наруши интернационалния ред, ние го признаваме и сме на страната на жертвите ".

Вучич провежда нощес в Ню Йорк банкет за непрекъснатите представители в Организация на обединените нации във връзка препоръчаната резолюция за Сребреница, която би трябвало да бъде разисквана при започване на май.

През април в Организация на обединените нации бе показана проекторезолюция за " Ден в памет на геноцида, осъществен в Сребреница през 1995 година " Предложението е 11 юли да бъде отбелязван по света като Международен ден в памет на геноцида в Сребреница. Резолюцията е подкрепена от представителите на хърватите и бошняците в тричленното Председателство на Босна и Херцеговина, само че не и от представителя на сърбите. Общото заседание на Организация на обединените нации би трябвало да гласоподава резолюцията на пленарно съвещание на 2 май.

" Не е имало полемики в Босна и Херцеговина за тази проекторезолюция, която постанова надълбоко разделяне на етническите общности. Противно на всички упования тази резолюция е препоръчана, макар че не е призната с консенсус и е ориентирана към един от (държавотворните) нации (в Босна) ", означи сръбският президент и добави, че резолюцията цели да упрекна единствено един народ, което ще докара до съмнение и дестабилизация в Босна. " Надяваме се, че не това е желанието на вносителите на резолюцията, тъй като тя няма да излекува раните от предишното, а единствено ще ги задълбочи ".

На 11 юли 1995 година мюсюлманският анклав Сребреница е високомерен от босненските сръбски сили под командването на ген. Ратко Младич по време на войната в Босна и Херцеговина (1992-1995). Босненските сърби избиват 8000 мюсюлмани - мъже и момчета, намиращи се в анклава, разгласен за зона за сигурност от Организация на обединените нации. Масовото кръвопролитие, оповестено на 26 февруари 2007 година от Международния съд в Хага като геноцид, е най-тежкото клане в Европа след Втората международна война (1939-1945).

Посланикът на Русия в Организация на обединените нации Василий Небензя дефинира резолюцията като " отваряне на кутията на Пандора ".

" Ако се одобри тази резолюция, това ще отвори път за другите страни, които имат сходни проблеми, да излязат с проблемите си. (...) Германия, която стои зад тази резолюция, макар че не е истинският вносител, е виновна за най-големия и нечовечен геноцид през 20-и век и тук имам поради Втората международна война ", акцентира Небензя, представен от Танюг.

Той добави, че резолюцията за Сребреница е " подъл опит " да се вземе извънредно политизирано решение , което няма да помогне за мира на Балканите, изключително в Босна, най-много тъй като решението няма да бъде взето според конституцията на страната.

След междуетническата война в Босна и Херцеговина 1992-1995 година според с изискванията на Дейтънското спокойно съглашение страната бе разграничена на две полуавтономни елементи - Република Сръбска, обитаема най-вече с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Република Сръбска не поддържа проекторезолюцията за геноцида в Сребреница, а президентът на съставната част Милорад Додик даже заплаши с оповестяване на самостоятелност, в случай че резолюцията бъде призната.