ЕК: Северна Македония да включи българите в Конституцията
Сърбия би трябвало да избере сред Европейски Съюз и Кремъл
Северна Македония към момента не е приела нужните конституционни промени, целящи да бъдат включени в Конституцията жителите, които не принадлежат към мнозинствения народ, като да вземем за пример българите, макар че страната се е заела да го направи.
Това се споделя в годишния отчет на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на претендентите за участие в Европейски Съюз, заяви Радио „ Свободна Европа “.
В отчета се акцентира, че съществуващите двустранни съглашения, в това число Преспанското съглашение сред Гърция и Северна Македония и Договорът за другарство, добросъседство и съдействие сред България и Северна Македония, „ би трябвало да бъдат прилагани добросъвестно от всички страни “.
„ Властите продължиха да работят по пътни карти в региона на върховенството на закона, промяната на обществената администрация и действието на демократичните институции, както и по проект за деяние за отбрана на малцинствата “, се показва в отчета.
Според Европейска комисия Северна Македония би трябвало да ускори напъните си за одобряване на върховенството на закона, изключително в отбраната на независимостта и честността на правосъдната система, и да ускори битката с корупцията. В документа се прибавя, че страната е измежду тези, които са постигнали „ стеснен прогрес “ в региона на правораздаването.
Същевременно страната, съгласно Комисията, е изцяло съгласувала външната и отбранителната си политика с тази на Европейски Съюз. Северна Македония е и измежду страните, включили се към Конвенцията за общ пренос, съглашение, което форсира трансграничното придвижване на артикули.
Европейската комисия отбелязва като позитивно развиване активирането на Съвета за съдействие сред държавното управление и гражданското общество в Северна Македония, само че акцентира, че страната е постигнала по-малък прогрес във връзка с плурализма, свободата на медиите и свободата на изложение.
Северна Македония е измежду страните, за които Европейска комисия е одобрила спомагателни средства по Плана за напредък на Западните Балкани „ в символ на самопризнание за забележителен прогрес в промените “.
Черна гора е постигнала максимален прогрес по пътя си към Европейски Съюз през последната година измежду страните от Западните Балкани. Сърбия изостава във връзка с съгласуването си с външната и отбранителната политика на Европейски Съюз, защото не е наложила наказания на Русия поради нашествието ѝ в Украйна.
В отчета се акцентира, че разговорът за нормализиране на връзките остава от значително значение както за Сърбия, по този начин и за Косово, защото е част от техните договаряния за участие.
Докладът отбелязва и възходяща поляризация в сръбското общество, подбудена от вълна от всеобщи митинги, продължаващи към този момент година.
В Босна и Херцеговина (БиХ) се показва застой в промените поради „ политическо напрежение “ и приемане на противоконституционни закони в Република Сръбска (РС).
Коалицията на държавно равнище се разпадна още през януари, когато депутати от партията на Милорад Додик не поддържаха два закона, които трябваше да приближат страната към Европейски Съюз.
В Сърбия и БиХ, съгласно отчета, съществуват опасности от „ завземане на страната “ в подтекста на битката с корупцията.
„ Корупцията остава съществено предизвикателство, което страните кандидатки би трябвало да вземат решение като приоритет “, се показва в документа.
Комисията също по този начин отбелязва, че процесът на разширение „ към този момент се движи по-бързо, в сравнение с през последните 15 години “.
Според Европейска комисия, Черна гора е най-напредналата страна в процеса на присъединение, защото е отворила всички 33 преговорни глави.
Страната стартира договаряния преди 13 години и досега е краткотрайно затворила 7 глави.
„ Продължаващият политически ангажимент на черногорските управляващи към стратегическата цел – европейската интеграция – донесе осезаеми резултати в реализирането на нужните промени “, показва документът.
Европейска комисия похвали напредъка на Подгорица в региона на правораздаването, като означи, че през 2024 година са осъществени интензивни промени за гарантиране на независимостта, безпристрастността и отчетността на правосъдната власт.
Черна гора е подобрила законодателната и институционалната рамка за битка с корупцията и е отбелязала прогрес в свободата на словото, медийната независимост и плурализма.
Отчита се и прогрес в осъществяването на Шенгенските проекти за деяние, както и в битката против изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Черна гора е получила и финансови средства по Плана за напредък на Западните Балкани, откакто е изпълнила 30 условия от реформаторската стратегия.
Европейски Съюз даде 6 милиарда евро на страните от района през 2024 година, с цел да форсира тяхното развиване и интеграция.
Освен това Черна гора е включена в Единната зона за заплащания в евро (SEPA), което разрешава на финансовите ѝ институции да правят по-евтини и по-бързи преводи с над 40 европейски страни.
От 1 ноември Черна гора е поканена да се причисли и към Конвенцията за общ пренос, която форсира придвижването на артикули през границите.
Сърбия е разкрила 22 от общо 35 преговорни глави, като 2 са краткотрайно затворени.
Европейска комисия установи, че управляващите в Белград не престават да дефинират участието в Европейски Съюз като стратегическа цел, само че действителното движение на промените е доста забавено.
„ Сърбия би трябвало да организира достоверни промени във всички области, изключително в хармонизирането с външната и отбранителната политика на Европейски Съюз “, се споделя в отчета.
Европейски Съюз упорства Белград да се въздържа от анти-европейска изразителност и да усъвършенства връзката с жителите по отношение на процеса на присъединение.
Сърбия остава една от дребното страни в Европа – дружно с Турция и Беларус, – които не са се включили към глобите против Русия след нахлуването ѝ в Украйна.
„ Степента на сходство на Сърбия с общата външна и отбранителна политика на Европейски Съюз остава ниска “, се акцентира в отчета.
Европейска комисия също по този начин предизвестява, че ускореното даване на сръбско поданство на съветски жители, което им дава безвизов достъп до Европейски Съюз, съставлява евентуален риск за сигурността.
Докладът отбелязва и задълбочаване на публичната поляризация, обвързвана с всеобщи студентски и цивилен митинги, почнали през ноември 2024 година
Протестите, показва Европейска комисия, са израз на публично неодобрение от корупцията, неналичието на отчетност и бистрота, както и от несъразмерната приложимост на мощ от полицията и натиска върху гражданското общество.
Сърбия е измежду страните, където свободата на сдружаване, събрания и изложение се е влошила.
По отношение на независимостта на правосъдната система, Комисията показва, че неоправданото въздействие на управляващите и опитите за ограничение на автономията на съда подкопават върховенството на закона и демокрацията.
„ По време на митингите арестите и репресивните ограничения имат сплашващ резултат върху гражданското общество “, прибавят от Европейска комисия.
Според отчета БиХ е изправена пред политическо напрежение и застой в промените.
„ районен съд одобри закони, които подкопават конституционния и правния ред и действието на държавните институции “, се споделя в текста.
Тези закони след това бяха анулирани от Конституционния съд, а след потвърждаване на присъдата против някогашния президент на районен съд, бяха планувани предварителни избори за 23 ноември.
Милорад Додик бе наказан на една година затвор за пренебрежение към решенията на Върховния представител, като е откупил присъдата си за към 18 000 евро и получил 6-годишна възбрана за заемане на обществени длъжности.
Европейска комисия показва, че БиХ изостава в приемането на Реформаторската стратегия, нужна, с цел да получи средства по Плана за напредък на Западните Балкани.
Поради това Европейска комисия понижава финансирането за страната с 10%.
БиХ, наред с Албания, Черна гора и Северна Македония, е постигнала цялостно сходство с общата външна и отбранителна политика на Европейски Съюз, само че към момента изостава в независимостта на правосъдната власт и битката против проведената престъпност.
Страната продължава да работи по включването си в SEPA и по присъединението към Конвенцията за общ пренос, която улеснява трансграничното придвижване на артикули.
Напредъкът на Косово е възпрепятстван от вътрешнополитическите разделения и политическата патова обстановка след парламентарните избори на 9 февруари, макар уговорката на Косово към европейския си път, с високи равнища на социална поддръжка, се споделя в отчета.
Косово, за разлика от други страни от Западните Балкани, няма статут на страна кандидатка, макар че кандидатства за участие през декември 2022 година
В документа се отбелязва, че Косово непринудено е привело външната си политика в сходство с тази на Европейския съюз, сигнализирайки за явен ангажимент към полезностите на Европейски Съюз.
Наред с други неща, в проектодоклада се загатва, че Европейската комисия е подхванала първите стъпки към последователно унищожаване на наказателните ограничения против страната. Косово беше глобено с ограничения на Европейски Съюз през лятото на 2023 година, тъй като блокът реши, че управляващите на Косово не са създали задоволително, с цел да предотвратят вълненията, избухнали на север, където живее болшинството сърбско население.
„ Следващите стъпки ще зависят от продължаващата деескалация на север. Комисията има за цел да анулира финансовите ограничения, откакто бъде реализиран проведен преход на локалното самоуправление на север, след изборите “, се показва в отчета на Европейска комисия.
На локалните избори, извършени на 12 октомври, четири общини със сръбско болшинство на север – Северна Митровица, Звечан, Лепосавич и Зубин Поток – бяха извоювани от Сръбската листа, най-голямата сръбска партия в Косово, която се радва на поддръжката на формален Белград.
Тези общини се ръководят от албанци от 2022 година, когато сръбските кметове подадоха оставка от косовските институции в символ на митинг против няколко решения, взети от косовското държавно управление.
Косово е длъжно да се ангажира с намирането на дълготрайни решения, тъй че всички общности да имат достъп до съществени публични услуги, в сходство с уговорките от разговора със Сърбия, който стартира през 2011 година, се акцентира в отчета.
Последният разговор на високо равнище сред Сърбия и Косово се организира през септември 2023 година, като представители на страните се срещнаха няколко пъти на техническо равнище, само че без да реализират съглашение.
Преговорите за присъединение с Албания набраха скорост с няколко междуправителствени конференции, които доведоха до започването на договаряния по пет клъстера.
„ Това ясно отразява мощния политически ангажимент на Албания “, се споделя в отчета.
Албания, съгласно отчета, е траяла да реализира прогрес в промените, изключително в правосъдната система, и се е откроила с положителните резултати на Специалната конструкция за битка с корупцията и проведената престъпност (SPAK) в каузи за битка с корупцията, дейното интернационално съдействие против проведената престъпност и развиването на потенциал за финансови следствия.
„ Прието е основно законодателство за националните малцинства и отбраната на персоналните данни. Инерцията в процеса на договаряния за присъединение би трябвало да докара до по-нататъшно ускорение на промените, свързани с Европейски Съюз, по-специално във връзка с свободата на медиите, спомагателни резултати в битката с проведената престъпност и корупцията, изключително на високи равнища, и поощряване на главните права, в това число въпросите, свързани с пола, правата на децата и правото на благосъстоятелност “, съобщи Европейска комисия.
Албания е привела напълно външната си политика в сходство с Европейски Съюз и е измежду страните, които са постигнали прогрес „ в проектирането или използването на Шенгенските проекти за деяние “.
Страната се е възползвала и от средства от Плана за напредък на Западните Балкани.
Албания, дружно с Черна гора, е изразила желанието си да приключи договарянията за присъединение надлежно до 2026 година и 2027 г.
Северна Македония към момента не е приела нужните конституционни промени, целящи да бъдат включени в Конституцията жителите, които не принадлежат към мнозинствения народ, като да вземем за пример българите, макар че страната се е заела да го направи.
Това се споделя в годишния отчет на Европейската комисия (ЕК) за напредъка на претендентите за участие в Европейски Съюз, заяви Радио „ Свободна Европа “.
В отчета се акцентира, че съществуващите двустранни съглашения, в това число Преспанското съглашение сред Гърция и Северна Македония и Договорът за другарство, добросъседство и съдействие сред България и Северна Македония, „ би трябвало да бъдат прилагани добросъвестно от всички страни “.
„ Властите продължиха да работят по пътни карти в региона на върховенството на закона, промяната на обществената администрация и действието на демократичните институции, както и по проект за деяние за отбрана на малцинствата “, се показва в отчета.
Според Европейска комисия Северна Македония би трябвало да ускори напъните си за одобряване на върховенството на закона, изключително в отбраната на независимостта и честността на правосъдната система, и да ускори битката с корупцията. В документа се прибавя, че страната е измежду тези, които са постигнали „ стеснен прогрес “ в региона на правораздаването.
Същевременно страната, съгласно Комисията, е изцяло съгласувала външната и отбранителната си политика с тази на Европейски Съюз. Северна Македония е и измежду страните, включили се към Конвенцията за общ пренос, съглашение, което форсира трансграничното придвижване на артикули.
Европейската комисия отбелязва като позитивно развиване активирането на Съвета за съдействие сред държавното управление и гражданското общество в Северна Македония, само че акцентира, че страната е постигнала по-малък прогрес във връзка с плурализма, свободата на медиите и свободата на изложение.
Северна Македония е измежду страните, за които Европейска комисия е одобрила спомагателни средства по Плана за напредък на Западните Балкани „ в символ на самопризнание за забележителен прогрес в промените “.
Черна гора е постигнала максимален прогрес по пътя си към Европейски Съюз през последната година измежду страните от Западните Балкани. Сърбия изостава във връзка с съгласуването си с външната и отбранителната политика на Европейски Съюз, защото не е наложила наказания на Русия поради нашествието ѝ в Украйна.
В отчета се акцентира, че разговорът за нормализиране на връзките остава от значително значение както за Сърбия, по този начин и за Косово, защото е част от техните договаряния за участие.
Докладът отбелязва и възходяща поляризация в сръбското общество, подбудена от вълна от всеобщи митинги, продължаващи към този момент година.
В Босна и Херцеговина (БиХ) се показва застой в промените поради „ политическо напрежение “ и приемане на противоконституционни закони в Република Сръбска (РС).
Коалицията на държавно равнище се разпадна още през януари, когато депутати от партията на Милорад Додик не поддържаха два закона, които трябваше да приближат страната към Европейски Съюз.
В Сърбия и БиХ, съгласно отчета, съществуват опасности от „ завземане на страната “ в подтекста на битката с корупцията.
„ Корупцията остава съществено предизвикателство, което страните кандидатки би трябвало да вземат решение като приоритет “, се показва в документа.
Комисията също по този начин отбелязва, че процесът на разширение „ към този момент се движи по-бързо, в сравнение с през последните 15 години “.
Според Европейска комисия, Черна гора е най-напредналата страна в процеса на присъединение, защото е отворила всички 33 преговорни глави.
Страната стартира договаряния преди 13 години и досега е краткотрайно затворила 7 глави.
„ Продължаващият политически ангажимент на черногорските управляващи към стратегическата цел – европейската интеграция – донесе осезаеми резултати в реализирането на нужните промени “, показва документът.
Европейска комисия похвали напредъка на Подгорица в региона на правораздаването, като означи, че през 2024 година са осъществени интензивни промени за гарантиране на независимостта, безпристрастността и отчетността на правосъдната власт.
Черна гора е подобрила законодателната и институционалната рамка за битка с корупцията и е отбелязала прогрес в свободата на словото, медийната независимост и плурализма.
Отчита се и прогрес в осъществяването на Шенгенските проекти за деяние, както и в битката против изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Черна гора е получила и финансови средства по Плана за напредък на Западните Балкани, откакто е изпълнила 30 условия от реформаторската стратегия.
Европейски Съюз даде 6 милиарда евро на страните от района през 2024 година, с цел да форсира тяхното развиване и интеграция.
Освен това Черна гора е включена в Единната зона за заплащания в евро (SEPA), което разрешава на финансовите ѝ институции да правят по-евтини и по-бързи преводи с над 40 европейски страни.
От 1 ноември Черна гора е поканена да се причисли и към Конвенцията за общ пренос, която форсира придвижването на артикули през границите.
Сърбия е разкрила 22 от общо 35 преговорни глави, като 2 са краткотрайно затворени.
Европейска комисия установи, че управляващите в Белград не престават да дефинират участието в Европейски Съюз като стратегическа цел, само че действителното движение на промените е доста забавено.
„ Сърбия би трябвало да организира достоверни промени във всички области, изключително в хармонизирането с външната и отбранителната политика на Европейски Съюз “, се споделя в отчета.
Европейски Съюз упорства Белград да се въздържа от анти-европейска изразителност и да усъвършенства връзката с жителите по отношение на процеса на присъединение.
Сърбия остава една от дребното страни в Европа – дружно с Турция и Беларус, – които не са се включили към глобите против Русия след нахлуването ѝ в Украйна.
„ Степента на сходство на Сърбия с общата външна и отбранителна политика на Европейски Съюз остава ниска “, се акцентира в отчета.
Европейска комисия също по този начин предизвестява, че ускореното даване на сръбско поданство на съветски жители, което им дава безвизов достъп до Европейски Съюз, съставлява евентуален риск за сигурността.
Докладът отбелязва и задълбочаване на публичната поляризация, обвързвана с всеобщи студентски и цивилен митинги, почнали през ноември 2024 година
Протестите, показва Европейска комисия, са израз на публично неодобрение от корупцията, неналичието на отчетност и бистрота, както и от несъразмерната приложимост на мощ от полицията и натиска върху гражданското общество.
Сърбия е измежду страните, където свободата на сдружаване, събрания и изложение се е влошила.
По отношение на независимостта на правосъдната система, Комисията показва, че неоправданото въздействие на управляващите и опитите за ограничение на автономията на съда подкопават върховенството на закона и демокрацията.
„ По време на митингите арестите и репресивните ограничения имат сплашващ резултат върху гражданското общество “, прибавят от Европейска комисия.
Според отчета БиХ е изправена пред политическо напрежение и застой в промените.
„ районен съд одобри закони, които подкопават конституционния и правния ред и действието на държавните институции “, се споделя в текста.
Тези закони след това бяха анулирани от Конституционния съд, а след потвърждаване на присъдата против някогашния президент на районен съд, бяха планувани предварителни избори за 23 ноември.
Милорад Додик бе наказан на една година затвор за пренебрежение към решенията на Върховния представител, като е откупил присъдата си за към 18 000 евро и получил 6-годишна възбрана за заемане на обществени длъжности.
Европейска комисия показва, че БиХ изостава в приемането на Реформаторската стратегия, нужна, с цел да получи средства по Плана за напредък на Западните Балкани.
Поради това Европейска комисия понижава финансирането за страната с 10%.
БиХ, наред с Албания, Черна гора и Северна Македония, е постигнала цялостно сходство с общата външна и отбранителна политика на Европейски Съюз, само че към момента изостава в независимостта на правосъдната власт и битката против проведената престъпност.
Страната продължава да работи по включването си в SEPA и по присъединението към Конвенцията за общ пренос, която улеснява трансграничното придвижване на артикули.
Напредъкът на Косово е възпрепятстван от вътрешнополитическите разделения и политическата патова обстановка след парламентарните избори на 9 февруари, макар уговорката на Косово към европейския си път, с високи равнища на социална поддръжка, се споделя в отчета.
Косово, за разлика от други страни от Западните Балкани, няма статут на страна кандидатка, макар че кандидатства за участие през декември 2022 година
В документа се отбелязва, че Косово непринудено е привело външната си политика в сходство с тази на Европейския съюз, сигнализирайки за явен ангажимент към полезностите на Европейски Съюз.
Наред с други неща, в проектодоклада се загатва, че Европейската комисия е подхванала първите стъпки към последователно унищожаване на наказателните ограничения против страната. Косово беше глобено с ограничения на Европейски Съюз през лятото на 2023 година, тъй като блокът реши, че управляващите на Косово не са създали задоволително, с цел да предотвратят вълненията, избухнали на север, където живее болшинството сърбско население.
„ Следващите стъпки ще зависят от продължаващата деескалация на север. Комисията има за цел да анулира финансовите ограничения, откакто бъде реализиран проведен преход на локалното самоуправление на север, след изборите “, се показва в отчета на Европейска комисия.
На локалните избори, извършени на 12 октомври, четири общини със сръбско болшинство на север – Северна Митровица, Звечан, Лепосавич и Зубин Поток – бяха извоювани от Сръбската листа, най-голямата сръбска партия в Косово, която се радва на поддръжката на формален Белград.
Тези общини се ръководят от албанци от 2022 година, когато сръбските кметове подадоха оставка от косовските институции в символ на митинг против няколко решения, взети от косовското държавно управление.
Косово е длъжно да се ангажира с намирането на дълготрайни решения, тъй че всички общности да имат достъп до съществени публични услуги, в сходство с уговорките от разговора със Сърбия, който стартира през 2011 година, се акцентира в отчета.
Последният разговор на високо равнище сред Сърбия и Косово се организира през септември 2023 година, като представители на страните се срещнаха няколко пъти на техническо равнище, само че без да реализират съглашение.
Преговорите за присъединение с Албания набраха скорост с няколко междуправителствени конференции, които доведоха до започването на договаряния по пет клъстера.
„ Това ясно отразява мощния политически ангажимент на Албания “, се споделя в отчета.
Албания, съгласно отчета, е траяла да реализира прогрес в промените, изключително в правосъдната система, и се е откроила с положителните резултати на Специалната конструкция за битка с корупцията и проведената престъпност (SPAK) в каузи за битка с корупцията, дейното интернационално съдействие против проведената престъпност и развиването на потенциал за финансови следствия.
„ Прието е основно законодателство за националните малцинства и отбраната на персоналните данни. Инерцията в процеса на договаряния за присъединение би трябвало да докара до по-нататъшно ускорение на промените, свързани с Европейски Съюз, по-специално във връзка с свободата на медиите, спомагателни резултати в битката с проведената престъпност и корупцията, изключително на високи равнища, и поощряване на главните права, в това число въпросите, свързани с пола, правата на децата и правото на благосъстоятелност “, съобщи Европейска комисия.
Албания е привела напълно външната си политика в сходство с Европейски Съюз и е измежду страните, които са постигнали прогрес „ в проектирането или използването на Шенгенските проекти за деяние “.
Страната се е възползвала и от средства от Плана за напредък на Западните Балкани.
Албания, дружно с Черна гора, е изразила желанието си да приключи договарянията за присъединение надлежно до 2026 година и 2027 г.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ