Сърбия и Република Сръбска, която е част от Босна и

...
Сърбия и Република Сръбска, която е част от Босна и
Коментари Харесай

Сръбски жертви бяха почетени в босненски град

Сърбия и Република Сръбска, която е част от Босна и Херцеговина, означиха нощес годишнина от изселването на сърби от Хърватия през 1995 година. Възпоменателната гала се състоя в босненски град Приедор, прочут със сръбските военни закононарушения по време на войната в Босна (1992-1995 година), което провокира неодобрение на оживели хора и на правозащитници, заяви Ройтерс.

В Приедор, Северна Босна, при започване на войната през 1992 година сърбите сътвориха първите лагери за задържане на несърби. Там над 3000 босненски мюсюлмани и босненски хървати католици бяха убити и заровени в всеобщи гробове, предава Българска телеграфна агенция.

„ Това е грозно политическо обръщение “, сподели Гордана Катана, публицист и деятел от град Баня Лука в Република Сръбска.

Всеки август от 1995 година Сърбия и Хърватия поотделно означават годишнината от военната интервенция Олуя (Буря). Хърватия преглежда интервенцията като своя решителна победа във войната за самостоятелност през 1991-95 година, а за Сърбия интервенцията е етническото пречистване на към 200 000 сърби от Хърватия, отбелязва Ройтерс.

На отбелязването на Деня за възпоменание на всички жертви и прогонени сърби във въоръжената интервенция " Буря " нощес в Приедор сръбският президент Александър Вучич съобщи, че интервенция “Буря ” е най-голямото етническо пречистване в Европа от 1945 година, за което всички мълчат, осведомят сръбските медии.

„ Никой не желае да приказва за това. Ще употребяват всички вероятни термини – изселване, разгром, прогонване, всичко, само че в никакъв случай няма да ви кажат, че това е най-голямото етническо пречистване на европейска земя от 1945 година насам “, сподели Вучич, представен от телевизия Ен1.

Някогашната Социалистическа федеративна република Югославия стартира да се разпада през 1991 година с декларациите за самостоятелност от Словения и Хърватия. Последваха войни - първо в Хърватия, по-късно в Босна - водени от подкрепяните от Белград националистически сърби, които желаеха да изградят свои етнически чисти сръбски страни на територията на двете страни.

През август 1995 година в четиридневна интервенция хърватската войска си върна съвсем цялата територия, завладяна от отделилите се в Хърватия сърби. В резултат на настъплението на хърватските сили към 200 000 етнически сърби избягаха в Босна и Сърбия, напомня Ройтерс.

Дейтънското спокойно съглашение постави завършек на войната в Босна, лишила живота на 100 000 души. Страната бе разграничена на две полуавтономни елементи – Република Сръбска и Мюсюлманско-хърватската федерация. Всяка част има лично държавно управление, парламент и полиция, само че двете елементи са свързани посредством общи институции на държавно равнище, в това число правосъдна система, войска, служби за сигурност и данъчна администрация.

Много оживели босненски мюсюлмани се усещат афектирани, че жертвите от друга страна се почитат в града, в който босненските жертви са подценявани. Местните босненски сръбски управляващи от години отхвърлят молбите за издигане на монумент на 102-те деца, убити в Приедор.

„ Не е вярно да се уважава паметта на жертвите на „ Буря “ в Приедор, това е политизиране на закононарушението “, сподели Сатко Муягич, който на двадесетгодишна възраст е бил арестуван в два ръководени от сърбите лагера покрай Приедор.

Президентът националист на Република Сръбска Милорад Додик, който предложи на сръбския президент Александър Вучич да провежда възпоменателната гала в Приедор, отхвърли рецензиите.

„ Чудовищно е да се оспорва правото ни да означаваме събитията в памет на нашите жертви “, сподели Додик.
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР