Сърбите в Босна поставят ултиматум. И отново цари суматоха, а

Сърбите в Босна слагат ултиматум. И още веднъж царува блъсканица, а мнозина се питат дали не се задава нова ескалация или даже война. От двете страни на въжето теглят разнообразни играчи. А най-силният от тях наподобява е Путин.

Остават единствено шест месеца. След това Република Сръбска има намерение да се отдръпна от институциите на общата страна Босна и Херцеговина и да напусне даже общата войска. Реши го Народното събрание на босненските сърби. И от този момент насам царува огромна блъсканица: Дали Милорад Додик, предводителят на сръбските националисти в Босна и Херцеговина, в действителност счита да пристъпи към каузи? Каква тъкмо е задачата му? Задава ли се нова ескалация? Нима отново ще има война?

За непряк човек тези въпроси звучат разумно, само че в Босна и Херцеговина нещата от много време не следват нормалната логичност. Там от много време се разиграва едно политическо изтегляне на въже, където основната цел не е да се реализира някакъв прогрес, а да не мръднеш нито сантиметър от мястото, със крепко забити пети в земята.

Едно съревнование, което въобще не свършва

При спортното изтегляне на въже въпреки всичко има маркировка, по която се схваща кой тим е спечелилият. В Босна и Херцеговина няма такава отметка – и по тази причина надпреварата си продължава до безспир. Но също както при спортния вид, и тук в двата тима най-отпред са сложени най-големите слабаци, чиято основна задача е да гледат ужасно и с оголени зъби към съперника., сръбският представител в тричленния държавен президиум, е съвършен за тази роля: той няма нито политическа, нито икономическа тежест, по тази причина пък от много време му е излязло неприятно име на подбудител и краен националист.
Редакцията предлага
От другата страна на въжето очи в очи с него се гледа новият Върховен представител на интернационалната общественост за Босна и Херцеговина, германецът Кристиан Шмид. Той не има никакъв опит, не познава страната и няма кой знае каква поддръжка – нито от Съвета по омиротворяването на Босна и Херцеговина, нито от Съвета за сигурност на Организация на обединените нации, нито даже от немското Външно министерство, където сега всичко се трансформира след промяната на властта.

Като втори човек зад тила на Додик въжето тегли, президентът на прилежаща Сърбия. Без неговата сериозна поддръжка босненските сърби въобще не биха тръгнали на това целеустремено или единствено видимо разединение. От другата страна на въжето на същата позиция е Европейската комисия, която напълно изгуби ориентировка какво се случва в района на Западните Балкани и непрестанно се лута сред спорните оферти от Брюксел, Берлин, Париж или Будапеща.

Най-силният от двата тима е Путин

Най-силният мъж във всеки от двата тима при тегленето на въже, е последният – индивидът, който „ закотвя “ своите хора. В случая в тази роля е зает съветският президент Владимир Путин, който е с отлични шансове да завоюва. Той може освен да изложи на подбив Евросъюза, който към този момент от години търпи цялостен неуспех в района, а и действително да го отслаби. Заради Украйна Путин може да претърпи някакви западни наказания, само че поради Босна нищо такова няма да му се случи. Намесата му в интерес на босненските сърби даже не му коства авторитет, както стана с поддръжката му за Лукашенко.

От другата страна на въжето за закотвянето би трябвало да се грижи президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, който към момента няма постоянна позиция в Югоизточна Европа. Съединени американски щати сега са се концентрирали върху Китай, а скоро ще бъдат принудени да се концентрират и върху Украйна. И надали можем да си представим, че след Афганистанския срам Вашингтон ще тръгне да пилее външнополитическите си сили и по други географски посоки.

Според ултиматума на босненските сърби Западът в този момент разполага с шест месеца, през които да се стегне, да сплоти сили и да се опълчи. Може би първоначално без дейната поддръжка на Вашингтон, само че най-малко Европейски Съюз е задължен да се засилва.

От юридическа позиция позицията на босненските сърби е напълно неудържима. Тяхното „ утвърждение “ за взаимните институции в Босна и Херцеговина, което те в този момент желаят да отдръпват, не е автограф под контракт, предстоящ на преустановяване. То в действителност произтича от редица наложителни конституционни правила.

За всяко нарушаване на Конституцията би трябвало да има наказания. Инструменти за задачата има премного. Европейската капиталова банка може да се изтегли от сръбската част на Босна, което ще провокира мъчителен резултат. Същия резултат ще има и една възможна възбрана върху интернационалната финансова активност на всички босненско-сръбски банки.

Европейски Съюз има принадлежности, с които може да окаже напън

Върху държавното управление в Белград също може да се упражни сензитивен напън. Защото от Европейски Съюз Сърбия получава освен пари от предприсъединителните фондове, с цел да организира нужните промени – от Европейски Съюз идват и най-големите вложения в сръбската стопанска система. А не, примерно, от Китай или Русия. Иначе президентът Вучич умело лавира сред Брюксел и Москва. Та в случай че Евросъюзът му обърне тил, на Вучич не му остава нищо друго, с изключение на да влезе дефинитивно в орбитата на Кремъл.

Норберт Мапес-Нидек

А това не е привлекателна вероятност за един упорит държавен глава. Защото по този метод Александър Вучич би изгубил най-голямото си преимущество на лавиращ и би се трансформирал само в обслужващ личен състав на Москва, който на всичкото от горната страна е заставен пасивно да следи по какъв начин околните до Путин олигарси лека-полека му изсмукват икономическата власт в Сърбия.

Да не приказваме, че в случай че Сърбия напълно влезе в Кремълската орбита, това ще бъде същински смут за сръбското общество, което надалеч не е толкоз русофилски настроено, колкото желае да го изкара пропагандата на Вучич. Още през 2000 година Слободан Милошевич щеше политически да си изгуби главата, когато поведе страната си към тогава инициираната от Русия „ Евроазиатска икономическа общественост “.

Тъй че тегленето на въже продължава. Европа към момента крепко държи своя край – и просто би трябвало по-яко да дръпне.

*Норберт Мапес Нидек от 30 години е сътрудник за Югоизточна Европа на разнообразни немски медии. През 2005 година той издаде книгата си „ Етно-клопката: Балканският спор и това, което Европа може да се поучи от него “.