Сара Тавареш: Участието ми на Античния беше сюрреалистично
Сара Тавареш е забавен феномен в музиката и в това се убеди публиката на Античния спектакъл. Стилът й е неповторима комбинация сред латино и африкански ритми. Умело съчетава португалската просвета с корените на предците си от Кабо Верде. На концерта й пловдивчани усетиха по какъв начин всеки изпят звук идва от душата й.
Репортер на „ Марица “ направи извънредно изявление с изпълнителката на нейния език - португалски.
- Сара, възприемчива ли е пловдивската аудитория към посланията на една друга просвета?
- Моето чувство е, че бях посрещната по извънреден метод и това е изумително. Българите възприемате моята музика изненадващо добре, макар че на процедура традициите ви не са свързани с моята просвета. Моите корени произлизат от латинокултурата и африканското културно завещание. Начинът, по който откликвате на моята музика, обаче демонстрира, че се чувствате свързани с вибрациите и ритъма.
- Мислите ли, че имаме нещо общо с културата на Лисабон?
- Ако би трябвало да съм напълно почтена, не познавам толкоз добре българската просвета и ми е мъчно да отговоря. Единствено познавам една ваша вокална група - група на българските гласове*. Научих за тях, откакто нашумя етномузиката. Втората ми среща с творчество им беше с помощта на диска на Рей Лема. Сега към този момент имам техни дискове у дома. Наистина ми харесват. Самата аз съм склонна да изпадам в съзерцаване, разтъпквам се доста и извозвам много време сама. В тези моменти си пущам „ Българските гласове “ и усещам доста мощна връзка с тях. Макар и до момента да не съм схванала какво тъкмо в музиката им ми харесва.
- Много реализатори избират да пеят на британски, защото езикът е повсеместен. Вие не сте от тях, а музиката Ви ни припомня най-много за произхода Ви и Кабо Верде...
- Тъй като съм родена отвън границите на родината на моите родители, постоянно съм се чувствала като африканка в Европа. Това е явно, тъй като цветът на кожата ми е като този на татко ми и майка ми. Косата ми също е като тяхната. Като дете говорех малко от езика им. Въпреки че имах португалска народност, бях част от една микрокултура на страната, която е приела родителите ми и в която израснах. Африканската просвета допуска повече лежерност и развлечение. Танцуваш повече, наслаждаваш се на храната, прекарваш доста време на открито. Чувстваш, че принадлежиш към общността, хората си оказват помощ един на различен.
В Европа контактите са лимитирани най-много в фамилията, единствено с тези, с които имаш кръвна връзка. В живота на европейците участват най-много фигурите на майката, бащата, сина, дъщерята и някои лели и чичовци.
В Португалия децата от етническите малцинства в последна сметка водят еднакъв живот с този на родителите си. Затова усещах, че с изключение на техните черти нося в себе си диря от техния обичай и метод на изложение.
Затова, когато започнах да сътворявам своя истинска музика, желаех тя да бъде почтена. Така и започнах да се заигравам с културните характерности.
- Защо е толкоз мъчно да се каже „ обичам те “ на португалски?
- Понякога в португалския разликата е както с английския британски за един американец. Португалците споделят, че бразилците приказват по занимателен метод. Бразилският португалски звучи по-музикално, в сравнение с европейският португалски. Но апропо, има и португалски, който се приказва в Ангола, в Мозамбик… Португалците са имали доста колонии и поради това има доста разнообразни акценти. Креолският не е тъкмо португалски, само че е доста непосредствен. Това е езикът, който се приказва в родината на родителите ми - Кабо Верде. Така че „ обичам те “ на креолски в действителност споделя „ желая те доста “, само че въпреки всичко идва от португалски като структура.
- В подобен случай единствено за португалците ли е мъчно да споделят „ обичам те “?
- Точно по този начин излиза.
- Нарекохте концерта си „ учебно заведение “. Кой е най-важният урок, който преподавате посредством музиката си?
- Ами не знам. За мен музиката е като дишането. В нея няма никакви неприятни планове, само че тя е също по този начин нещо доста непринудено. За мен е това, което минава през душата, и желанието, което влагам, е да основа най-много нещо откровено. Аз съм една душа, която търси път за издигане и желае това да се случи по най-чистия метод.
- Какво Ви кара да се върнете в България още веднъж след две години, прекарани в сянката на пандемията?
- Връщам се поради българите. Изпълнителите отиват там, където ги поканят, и там, където им основат условия да бъдат посрещнати. От първия път, в който посетих България, аз започнах да получавам предложения и ми бяха основани условия, с цел да дойда. Българите са доста благи и деликатни. Красиви, прелестни хора, страхотни експерти и чудесна аудитория.
- Последният Ви концерт преди локдауна беше в България. Има ли някаква символика, че в този момент стартирате своето турне от тук?
- Всъщност преди 10 дни имах концерт покрай Лисабон, в Сантарей. Но мисля, че да, защото в последните години преди коронавирус бях почнала да последвам този метод на живот - просто да оставям нещата да се случват, без да влагам доста старания в маркетинг към специалността си. Предпочетох тя да бъде по-скоро като културно занятие, в сравнение с бизнес, и да се случва, когато има потребност да се случи.
Тъй като от 15-годишна върша музика, мисля, че би трябвало да изживявам турнетата, да пребивавам в света на музиката, само че също по този начин да имам естествен живот, както всички останали. За мен е значимо да осигуря място в живота си за пътешестване, записване, свирене, само че също и място за разходки на моето куче, за вървене на плаж или по срещи. Така че съм била в такава пауза и преди коронавирус да се появи. Заради пандемията не съм правила доста проекти и не съм уточнявала съответни дати. Когато обстановката се промени, бях в края на турнето си, отдадено на последния ми албум - „ Fitxadu”. Пандемията просто пристигна и всичко внезапно затвори.
От края на предходната година сме почнали да вършим опити за уговаряне на участия, само че всичко беше анулирано. В началото на 2021 година още веднъж срещнахме отводи поради събитията. Така че имах един концерт преди 10 дни и в този момент успяхме да проведем и този в България. Предстоят ми участия в Португалия и Люксембург, които към този момент ще се състоят. Разбира се, зависи от ситуацията, затварянето, законите, които ръководят пандемията, както и условията за ваксини, за визи, за пътувания…
- Може би е добър знак, че продължавате от там, където за последно сте пели преди пандемията...
- Само желая да загатна, че този концерт в Пловдив беше отвън времевите граници, т.е. беше доста специфичен. Успях да преживея момента на присъединяване си на това толкоз красиво място по невероятен метод. На сцената на Амфитеатъра, който беше съвсем напълно напълнен от публиката, се почувствах все едно няма никаква пандемия, защото нямаше ограничавания и маски.
Досега при новите условия живите ни участия постоянно са били в затворени пространства, като хората се разполагат през седалка. Всички са с маска и не стават от местата си. Така че присъединяване ми в Пловдив за мен беше сюрреалистично, миг на невероятна наслада. Беше такова наслаждение да бъда дружно с публиката. Без значение дали е бил първи, втори или трети поред, концертът беше неповторим.
- Какво намирате за най-интересно под тепетата?
- Не съм имала време да прегледам. Мисля, че руините тук са магнетични. Свихме по една от уличките и се озовахме пред забележителни остатъци от римско време. А пък Амфитеатърът просто ти стопира дъха. Мисля, че хората също са доста красиви, доста елегантни и деликатни - както мъжете, по този начин и дамите, и децата. Намирам пловдивчани за извънредно галантни. Наистина всичко доста ми харесва. Усетих една лекост.
--------------------------------------------------------------------------------------
* Има поради гласовете на отбор „ Пирин “, с които работи Рей Лема
Снимки: Савина Коилова
Репортер на „ Марица “ направи извънредно изявление с изпълнителката на нейния език - португалски.
- Сара, възприемчива ли е пловдивската аудитория към посланията на една друга просвета?
- Моето чувство е, че бях посрещната по извънреден метод и това е изумително. Българите възприемате моята музика изненадващо добре, макар че на процедура традициите ви не са свързани с моята просвета. Моите корени произлизат от латинокултурата и африканското културно завещание. Начинът, по който откликвате на моята музика, обаче демонстрира, че се чувствате свързани с вибрациите и ритъма.
- Мислите ли, че имаме нещо общо с културата на Лисабон?
- Ако би трябвало да съм напълно почтена, не познавам толкоз добре българската просвета и ми е мъчно да отговоря. Единствено познавам една ваша вокална група - група на българските гласове*. Научих за тях, откакто нашумя етномузиката. Втората ми среща с творчество им беше с помощта на диска на Рей Лема. Сега към този момент имам техни дискове у дома. Наистина ми харесват. Самата аз съм склонна да изпадам в съзерцаване, разтъпквам се доста и извозвам много време сама. В тези моменти си пущам „ Българските гласове “ и усещам доста мощна връзка с тях. Макар и до момента да не съм схванала какво тъкмо в музиката им ми харесва.
- Много реализатори избират да пеят на британски, защото езикът е повсеместен. Вие не сте от тях, а музиката Ви ни припомня най-много за произхода Ви и Кабо Верде...
- Тъй като съм родена отвън границите на родината на моите родители, постоянно съм се чувствала като африканка в Европа. Това е явно, тъй като цветът на кожата ми е като този на татко ми и майка ми. Косата ми също е като тяхната. Като дете говорех малко от езика им. Въпреки че имах португалска народност, бях част от една микрокултура на страната, която е приела родителите ми и в която израснах. Африканската просвета допуска повече лежерност и развлечение. Танцуваш повече, наслаждаваш се на храната, прекарваш доста време на открито. Чувстваш, че принадлежиш към общността, хората си оказват помощ един на различен.
В Европа контактите са лимитирани най-много в фамилията, единствено с тези, с които имаш кръвна връзка. В живота на европейците участват най-много фигурите на майката, бащата, сина, дъщерята и някои лели и чичовци.
В Португалия децата от етническите малцинства в последна сметка водят еднакъв живот с този на родителите си. Затова усещах, че с изключение на техните черти нося в себе си диря от техния обичай и метод на изложение.
Затова, когато започнах да сътворявам своя истинска музика, желаех тя да бъде почтена. Така и започнах да се заигравам с културните характерности.
- Защо е толкоз мъчно да се каже „ обичам те “ на португалски?
- Понякога в португалския разликата е както с английския британски за един американец. Португалците споделят, че бразилците приказват по занимателен метод. Бразилският португалски звучи по-музикално, в сравнение с европейският португалски. Но апропо, има и португалски, който се приказва в Ангола, в Мозамбик… Португалците са имали доста колонии и поради това има доста разнообразни акценти. Креолският не е тъкмо португалски, само че е доста непосредствен. Това е езикът, който се приказва в родината на родителите ми - Кабо Верде. Така че „ обичам те “ на креолски в действителност споделя „ желая те доста “, само че въпреки всичко идва от португалски като структура.
- В подобен случай единствено за португалците ли е мъчно да споделят „ обичам те “?
- Точно по този начин излиза.
- Нарекохте концерта си „ учебно заведение “. Кой е най-важният урок, който преподавате посредством музиката си?
- Ами не знам. За мен музиката е като дишането. В нея няма никакви неприятни планове, само че тя е също по този начин нещо доста непринудено. За мен е това, което минава през душата, и желанието, което влагам, е да основа най-много нещо откровено. Аз съм една душа, която търси път за издигане и желае това да се случи по най-чистия метод.
- Какво Ви кара да се върнете в България още веднъж след две години, прекарани в сянката на пандемията?
- Връщам се поради българите. Изпълнителите отиват там, където ги поканят, и там, където им основат условия да бъдат посрещнати. От първия път, в който посетих България, аз започнах да получавам предложения и ми бяха основани условия, с цел да дойда. Българите са доста благи и деликатни. Красиви, прелестни хора, страхотни експерти и чудесна аудитория.
- Последният Ви концерт преди локдауна беше в България. Има ли някаква символика, че в този момент стартирате своето турне от тук?
- Всъщност преди 10 дни имах концерт покрай Лисабон, в Сантарей. Но мисля, че да, защото в последните години преди коронавирус бях почнала да последвам този метод на живот - просто да оставям нещата да се случват, без да влагам доста старания в маркетинг към специалността си. Предпочетох тя да бъде по-скоро като културно занятие, в сравнение с бизнес, и да се случва, когато има потребност да се случи.
Тъй като от 15-годишна върша музика, мисля, че би трябвало да изживявам турнетата, да пребивавам в света на музиката, само че също по този начин да имам естествен живот, както всички останали. За мен е значимо да осигуря място в живота си за пътешестване, записване, свирене, само че също и място за разходки на моето куче, за вървене на плаж или по срещи. Така че съм била в такава пауза и преди коронавирус да се появи. Заради пандемията не съм правила доста проекти и не съм уточнявала съответни дати. Когато обстановката се промени, бях в края на турнето си, отдадено на последния ми албум - „ Fitxadu”. Пандемията просто пристигна и всичко внезапно затвори.
От края на предходната година сме почнали да вършим опити за уговаряне на участия, само че всичко беше анулирано. В началото на 2021 година още веднъж срещнахме отводи поради събитията. Така че имах един концерт преди 10 дни и в този момент успяхме да проведем и този в България. Предстоят ми участия в Португалия и Люксембург, които към този момент ще се състоят. Разбира се, зависи от ситуацията, затварянето, законите, които ръководят пандемията, както и условията за ваксини, за визи, за пътувания…
- Може би е добър знак, че продължавате от там, където за последно сте пели преди пандемията...
- Само желая да загатна, че този концерт в Пловдив беше отвън времевите граници, т.е. беше доста специфичен. Успях да преживея момента на присъединяване си на това толкоз красиво място по невероятен метод. На сцената на Амфитеатъра, който беше съвсем напълно напълнен от публиката, се почувствах все едно няма никаква пандемия, защото нямаше ограничавания и маски.
Досега при новите условия живите ни участия постоянно са били в затворени пространства, като хората се разполагат през седалка. Всички са с маска и не стават от местата си. Така че присъединяване ми в Пловдив за мен беше сюрреалистично, миг на невероятна наслада. Беше такова наслаждение да бъда дружно с публиката. Без значение дали е бил първи, втори или трети поред, концертът беше неповторим.
- Какво намирате за най-интересно под тепетата?
- Не съм имала време да прегледам. Мисля, че руините тук са магнетични. Свихме по една от уличките и се озовахме пред забележителни остатъци от римско време. А пък Амфитеатърът просто ти стопира дъха. Мисля, че хората също са доста красиви, доста елегантни и деликатни - както мъжете, по този начин и дамите, и децата. Намирам пловдивчани за извънредно галантни. Наистина всичко доста ми харесва. Усетих една лекост.
--------------------------------------------------------------------------------------
* Има поради гласовете на отбор „ Пирин “, с които работи Рей Лема
Снимки: Савина Коилова
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ