Сара Отън: стани от леглото, излез навън, обиколи света с лодка и колело
Сара Отън е от тези вдъхновяващи персони, с които е наслаждение да се срещнеш. Тя е първата жена, направила околосветска обиколка единствено със силата на своите мускули - посредством гребане, тичане, вървене и колоездене. Отън беше в България като един от главните посетители на " Банско филм фест " и описа пред " Дневник " какво я е повело напред към приключенията и рисковото пътуване.
Кога се роди концепцията за околосветско премеждие?
- Мисля, че това се случи в детството ми. Прекарвах доста време на открито и плавах с каяк. Нещата се развиваха и когато бях в университета, разбрах за съревнование по корабоплаване с лодка през океана. Наистина желаех да го направя. Мина доста време, до момента в който получа опция да вземам участие. Не е елементарно да подготвиш лодка, с която да прекосиш океана. Отне ми три години, с цел да събера пари за тренировки, а в това време още учех. Изминах дълъг път от концепцията до реализирането ѝ.
Тогава ли разбрахте, че желаете да се занимавате с рисков спорт?
- Беше обич от пръв взор. До преди този момент не се бях чувствала толкоз добре. Когато започнах, си споделих, че ще го направя единствено един път, само че се пристрастих. Тогава усещах, че в действителност ми харесва да плувам през океана и да пресичам нови земи. Така се роди концепцията за околосветското странствуване от Лондон до Лондон.
Защо пътувате по света?
- Харесва ми и съм любопитна. Наистина се любувам на вероятността, която имам по време на пътешестване. Придвижването нормално става постепенно и без значение дали плаваш във водата, караш колело или вървиш, имаш опция да почувстваш всичко в близост. Харесва ми да узнавам нови неща и да виждам разнообразни места.
© Sarah Outen
Красивите гледки по време на пътешествията зареждат Отън с сила
Какво е възприятието да бъдете сама посред океана?
- Понякога е необикновено, като това възприятие е несравнимо с никое друго на света. Намираш се в неповторима конюнктура и се чувстваш специфичен. Обикновено в спокойни дни, когато морето е умерено, усещаш тишината и знаеш, че на много километри от теб има единствено вода. Вечер, когато погледнеш към небето и видиш звездите, всичко наподобява толкоз умерено и си мислиш: " Какъв късметлия съм ".
В други дни може да задуха вятър и да се появат талази, по които лодката сърфира. Усещането е доста вълнуващо. Но има и дни със мощни стихии, когато се чувстваш толкоз нищожен. Сякаш не съществуваш. Приятно е да бъдеш посред океана, само че от време на време това възприятие може да бъде ужасяващо.
Какво ви дава сили за нови завършения?
- Понякога е доста просто. Ако не продължиш, няма да стигнеш до края. Има моменти, когато си мисля: " Много съм изтощена. Не ми се излиза. Не желая да ставам от леглото " или " Студено ми е. Задникът ме боли и не желая да сядам още веднъж в лодката ". Понякога се насърчавам и си споделям " Хайде, Сара, излез на открито ".
Имам разнообразни техники за мотивация. Винаги си слагам огромна цел, която деля на по-малки елементи. В някои случаи всичко става безусловно малко по малко. Казвам си: " Стани от леглото, това е първата стъпка. Излез на открито, това е втората ".
Винаги ли си носите приключенския дух с вас?
- Има моменти, когато си доста изтощен или изплашен да излезеш при вълните. Това може да ти попречи да продължиш напред. Най-трудно е, до момента в който излезеш на открито. Казваш си: " Имам доста работа, нямам време " или пък " Времето през днешния ден е прелестно. Може би ще изляза за малко ".
Мнозина оприличават рисковите приключенци на супергерои от комиксите. Чувствате ли се като подобен?
- Не се одобрявам за супергерой. Мисля, че всеки има способността да се оправи с избрани провокации. Понякога се предаваме прекомерно рано. Предизвикателството е да не стопираме да се борим. Това вършат мощните хората. Те не престават да се борят при съществуването на сложни условия, тъй като нямат различен избор.
Занимавам се с рисков спорт, тъй като ми доставя наслаждение. Може би в избрани обстановки се узнавам по какъв начин да контролим страховете си или да направя нещо, което не желая. Вярвам, че всеки един е попадал в сходни обстановки през живота си. Някои ми споделят: " Не мога да направя това, което и ти, тъй като ме е боязън ", а аз откликвам, че мен също ме е боязън. Страхът е нещо хубаво. Той ни поддържа живи.
Как човек може да преодолее страховете си?
- Конкретно страхът на хората, които споделят, че би трябвало да работят и нямат доста свободно време, е въпрос на избор. Аз също съм ангажирана с много задания, само че от време на време си споделям, че е време да се впусна в някое премеждие. За това време няма да изкарам пари, само че ще го направя, когато се върна.
Да стартира странствуване значи да съм надалеч от фамилията си в продължение на няколко месеца. Понякога всичко опира до избор. Знам, че това не постоянно е по този начин и събитията не постоянно го разрешават.
Мислиш си: " Не мога да направя това ", само че след това си казваш: " Може би мога. Нека опитам ". В основата на всичко стои настройката и по какъв начин виждаме света от нашата позиция. Намирането на баланс в живота е също доста значимо.
© Sarah Outen
Позитивният взор върху тестванията е едно от най-силните оръжия на Отън
С какво се занимавате, когато не сте на странствуване?
- Написала съм няколко книги и продажбата им е един от методите, по които изкарвам пари. За да събера средства за експедиция, се занимавам с маркетинг, диря спонсори, изявявам се като водач, управлявам хора и доста други разнообразни неща. Сама си сътворявам работа, сходно на фрийлансърите. Отделно пиша публикации за списания и онлайн издания.
Търся и други разновидности, които да съчетая към отговорностите си. Скоро ще работя с компания, която качва хора на дървета с височина към 15 метра. Мисля, че гледката от върха, е неописуема.
Искам да вземам участие в планове със обществена идея, в които да оказвам помощ на хората и да ги стимулирам да прекарват повече време на открито. Конкретно в Англия всеки е забит в екрана на телефона. Децата го вършат, вместо да излязат на открито, тъй като природата влияе позитивно върху нас. Дори при хранене децата застават пред тв приемника и не поддържат връзка задоволително.
Защо човек би трябвало да преследва фантазиите си?
- Животът е прекомерно къс, с цел да не следваш фантазиите си. Моят татко умря преди 11 години. Той беше болен през огромна част от живота си. Това е явен образец, когато нямаш право на избор. Не можеш да правиш нещата, които обичаш, тъй като си болен. Това постоянно ми е давало тенденция и мотивация. Ако искаш да направиш нещо, отиди и си го вземи, никой няма да пристигна и да ти го даде в ръцете.
Когато бях в Китай по време на околосветското ми странствуване, се срещнах с един млад китаец. Той беше учуден от колелото ми. Питаше ме: " Как го правиш, аз не мога по този начин ". Отвърнах му: " Разбира се, че можеш да караш колело. Просто пробвай ". След половин час пристигна с колата си и ми сподели, че ще пристигна с мен. Два дни по-късно се срещнахме още веднъж, като той си беше купил колело. Допреди въобще не беше имал велосипед. Карахме дружно към 4000 километра. Преди старта той беше минал едвам 10 километра с колело и не вярваше, че ще се оправи.
Това е доказателство, че в случай че искаш нещо и си предан, можеш да постигнеш невероятни неща. Човешката мощ е в мозъка ни. В множеството случаи ние сами се стопираме да създадем обещано нещо.
© Sarah Outen
На колело през пустинята Гоби
По време на околосветското ви странствуване през 2011 година сте ударени от мощна стихия край крайбрежията на Япония. Какви последици имаше този миг за вас и по какъв начин съумяхте да се съвземете от депресията?
- Тази част беше най-голямото предизвикателство по време на пътешествието, тъй като лодката ми се счупи. Бурята беше ужасна, само че прибирането у дома беше по-тежко. Страхуваш се и единственото нещо, което си мислиш, е по какъв начин да останеш жив. Когато се прибереш у дома, силата и адреналинът, който си събрал, има потребност да излезе на открито.
За да превъзмогна този сложен интервал, в началото си споделих, че нуждая се от помощ. Не знаех какво се случва, когато се прибрах у дома. Хората са резервирани, когато се приказва за проблеми с душeвността. Все още се тормозят какво ще си помислят другите, само че всеки минава през сложни моменти. Семейството и приятелите ми помогнаха доста с поддръжката, която ми оказваха от самото начало. Разходките и плуването бяха доста потребни за тялото и мозъка ми.
Следващото огромно предизвикателство беше завръщането в океана. Водата има характерна и пречистваща мощ с непрекъснатото си придвижване. Исках да се върна в океана поради пътешествието, само че знаех, че ще изцелявам себе си. Щастлива съм, че макар ужасната стихия, тя не промени любовта ми към океана. Сега имам повече почит към него. Всеки път научаваш нещо друго. Все още си мисля, че не съм видяла цялостната мощ, с която разполага океанът. Това е откачено и занимателно в същия миг. Бих го видяла, само че може би единствено от горната страна от аероплан. Често виждам птици да прелитат над мен и си мисля: " Иска ми се да съм птица. Ще бъда там горе и ще е занимателно ".
© Sarah Outen
Променливото време в океана е тестване за тялото и духа
Как се подготвяте за дълги и изморителни експедиции?
- Хората постоянно мислят, че опира до тренировки за физическа мощ. Но считам, че също е доста значимо да имаш психическа резистентност. Трябва да си наясно за какво го правиш и да имаш разнообразни цели: " Номер едно – прибери се у дома безвредно. Номер две – забавлявай се и учи нови неща. Номер три – премини от другата страна ". При мен тези цели на друго равнище в действителност работят. Мисля за проблемите, които ще срещна по пътя и по какъв начин да ги преодолея. По същия метод сортирам оборудването и оборудването.
Често работя с физиотерапевт за възстановане. Тренирам повече за мощ с тежести, само че като цяло върша разнообразни извършения. Практикувам йога и пилатес за еластичност и надзор при дишането.
Коя е най-интересната история, която ви се случи по време на околосветското странствуване?
- Бях отседнала в един хотел в Китай. Към престоя ми имах включена храна и някакви други екстри. Видях в менюто да написа масаж и си споделих: " Защо пък да не отида ". Слязох до рецепцията и споделих на момчето, че желая да ми създадат масаж. Той възкликна: " О, масаж, добре ". Излязохме на пътя и отидохме до различен хотел. Там той сподели на някого, че желая масаж. Слязох надолу по много стълби. Беше мрачно и имаше червени светлини. Тогава разбрах, че това е място за полови удоволствия. От почитание не можех просто да си потегли. Обясних обстановката на дамата, която пристигна, и ѝ споделих, че ме боли крайници. В стаята до мен някой имаше доста по-различен масаж от моя. Това беше странна преживелица.
Какво обръщение желаете да оставите на хората посредством филмите ви?
- На първо място желая да покажа, че всеки има право на избор. Има два разновидността – да направиш този избор или да не го, само че решението зависи напълно от теб самия. Животът, здравето и времето са доста скъпи. Ако си в сложна обстановка, не е срамно да помолиш за помощ.
Често в моите пътешествия нещата не се получават по предварителния проект. Тогава той се трансформира и аз би трябвало да си слага друга цел. Тези моменти в действителност са най-ценните в цялото пътешестване. От тях узнавам доста. Идеята е, че е хубаво да имаш проект, само че не трябва да се придържаш прецизно към него.
Осъзнах и научих доста неща за себе си, когато бях в меланхолия след бурята. Разбрах какво значи депресията за другите хора. Може би в случай че не се беше случила бурята, нямаше да прекарам повече време със фамилията ми. Нещата се трансформират бързо и без значение дали е за неприятно, постоянно можеш да изведеш поука.
Не съществува такова нещо като вярно решение. То съставлява изборът, който си направил в избрания миг. Чудим се дали да действаме, само че би трябвало да сграбчим шанса. Едно от нещата, които научих, е да се отнасям добре към себе си. Понякога можеш да бъдеш доста сериозен при сложни условия. Казваш си: " Не съм задоволително добър ", само че би трябвало да гледаш по-положително на нещата.
© Sarah Outen
Каране през снега на остров Сахалин, Русия
Кой е по-силен – индивидът или природата?
- Със сигурност природата. Често хората се пробват да се конкурират да вземем за пример с планината или океана. Не съществува такава концепция като конкуриране. Ние сме нищо по отношение на природата. Плашещо е по какъв начин вредим на планетата. Използваме прекалено много запаси и замърсяваме на всички места. В същото време не вършим задоволително за бъдещето. Някои хора си мислят, че това не ги визира. Видяла съм доста сходни образци при пътуванията ми по света. В океана има толкоз доста пластмасови бутилки и други отпадъци. Плашещо е и ме натъжава.
Това, което мога да направя, с цел да оказа помощ, е да приказвам с повече хора, да върша филми и да пиша книги по въпроса. Някои хора към момента си мислят, че планетата ни не е нечиста. Всеки може да стане част от смяната, като употребява нещата с повече мисъл. Например да употребява по-малко колата си или да не пуска климатика от самото начало. Когато пътувам, взимам със себе си единствено най-необходимото. Но истината е, че изхвърляме също и доста храна на боклука. Това е полуда.
Какви проекти имате в бъдеще?
- Стремя се към по-балансиран живот. Да пътувам по света в последните четири и половина години беше необикновено и забавно, само че се усещам пренаситена от страсти и съм физически изморена. Наслаждавам се на пътуванията, изключително в случай че са за по-кратък интервал. Искам да работя по планове с деца. Имам концепция за бъдещи завършения, само че никое не може да се съпостави с околосветското странствуване от Лондон до Лондон.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (678)
Кога се роди концепцията за околосветско премеждие?
- Мисля, че това се случи в детството ми. Прекарвах доста време на открито и плавах с каяк. Нещата се развиваха и когато бях в университета, разбрах за съревнование по корабоплаване с лодка през океана. Наистина желаех да го направя. Мина доста време, до момента в който получа опция да вземам участие. Не е елементарно да подготвиш лодка, с която да прекосиш океана. Отне ми три години, с цел да събера пари за тренировки, а в това време още учех. Изминах дълъг път от концепцията до реализирането ѝ.
Тогава ли разбрахте, че желаете да се занимавате с рисков спорт?
- Беше обич от пръв взор. До преди този момент не се бях чувствала толкоз добре. Когато започнах, си споделих, че ще го направя единствено един път, само че се пристрастих. Тогава усещах, че в действителност ми харесва да плувам през океана и да пресичам нови земи. Така се роди концепцията за околосветското странствуване от Лондон до Лондон.
Защо пътувате по света?
- Харесва ми и съм любопитна. Наистина се любувам на вероятността, която имам по време на пътешестване. Придвижването нормално става постепенно и без значение дали плаваш във водата, караш колело или вървиш, имаш опция да почувстваш всичко в близост. Харесва ми да узнавам нови неща и да виждам разнообразни места.
© Sarah Outen
Красивите гледки по време на пътешествията зареждат Отън с сила
Какво е възприятието да бъдете сама посред океана?
- Понякога е необикновено, като това възприятие е несравнимо с никое друго на света. Намираш се в неповторима конюнктура и се чувстваш специфичен. Обикновено в спокойни дни, когато морето е умерено, усещаш тишината и знаеш, че на много километри от теб има единствено вода. Вечер, когато погледнеш към небето и видиш звездите, всичко наподобява толкоз умерено и си мислиш: " Какъв късметлия съм ".
В други дни може да задуха вятър и да се появат талази, по които лодката сърфира. Усещането е доста вълнуващо. Но има и дни със мощни стихии, когато се чувстваш толкоз нищожен. Сякаш не съществуваш. Приятно е да бъдеш посред океана, само че от време на време това възприятие може да бъде ужасяващо.
Какво ви дава сили за нови завършения?
- Понякога е доста просто. Ако не продължиш, няма да стигнеш до края. Има моменти, когато си мисля: " Много съм изтощена. Не ми се излиза. Не желая да ставам от леглото " или " Студено ми е. Задникът ме боли и не желая да сядам още веднъж в лодката ". Понякога се насърчавам и си споделям " Хайде, Сара, излез на открито ".
Имам разнообразни техники за мотивация. Винаги си слагам огромна цел, която деля на по-малки елементи. В някои случаи всичко става безусловно малко по малко. Казвам си: " Стани от леглото, това е първата стъпка. Излез на открито, това е втората ".
Винаги ли си носите приключенския дух с вас?
- Има моменти, когато си доста изтощен или изплашен да излезеш при вълните. Това може да ти попречи да продължиш напред. Най-трудно е, до момента в който излезеш на открито. Казваш си: " Имам доста работа, нямам време " или пък " Времето през днешния ден е прелестно. Може би ще изляза за малко ".
Мнозина оприличават рисковите приключенци на супергерои от комиксите. Чувствате ли се като подобен?
- Не се одобрявам за супергерой. Мисля, че всеки има способността да се оправи с избрани провокации. Понякога се предаваме прекомерно рано. Предизвикателството е да не стопираме да се борим. Това вършат мощните хората. Те не престават да се борят при съществуването на сложни условия, тъй като нямат различен избор.
Занимавам се с рисков спорт, тъй като ми доставя наслаждение. Може би в избрани обстановки се узнавам по какъв начин да контролим страховете си или да направя нещо, което не желая. Вярвам, че всеки един е попадал в сходни обстановки през живота си. Някои ми споделят: " Не мога да направя това, което и ти, тъй като ме е боязън ", а аз откликвам, че мен също ме е боязън. Страхът е нещо хубаво. Той ни поддържа живи.
Как човек може да преодолее страховете си?
- Конкретно страхът на хората, които споделят, че би трябвало да работят и нямат доста свободно време, е въпрос на избор. Аз също съм ангажирана с много задания, само че от време на време си споделям, че е време да се впусна в някое премеждие. За това време няма да изкарам пари, само че ще го направя, когато се върна.
Да стартира странствуване значи да съм надалеч от фамилията си в продължение на няколко месеца. Понякога всичко опира до избор. Знам, че това не постоянно е по този начин и събитията не постоянно го разрешават.
Мислиш си: " Не мога да направя това ", само че след това си казваш: " Може би мога. Нека опитам ". В основата на всичко стои настройката и по какъв начин виждаме света от нашата позиция. Намирането на баланс в живота е също доста значимо.
© Sarah Outen
Позитивният взор върху тестванията е едно от най-силните оръжия на Отън
С какво се занимавате, когато не сте на странствуване?
- Написала съм няколко книги и продажбата им е един от методите, по които изкарвам пари. За да събера средства за експедиция, се занимавам с маркетинг, диря спонсори, изявявам се като водач, управлявам хора и доста други разнообразни неща. Сама си сътворявам работа, сходно на фрийлансърите. Отделно пиша публикации за списания и онлайн издания.
Търся и други разновидности, които да съчетая към отговорностите си. Скоро ще работя с компания, която качва хора на дървета с височина към 15 метра. Мисля, че гледката от върха, е неописуема.
Искам да вземам участие в планове със обществена идея, в които да оказвам помощ на хората и да ги стимулирам да прекарват повече време на открито. Конкретно в Англия всеки е забит в екрана на телефона. Децата го вършат, вместо да излязат на открито, тъй като природата влияе позитивно върху нас. Дори при хранене децата застават пред тв приемника и не поддържат връзка задоволително.
Защо човек би трябвало да преследва фантазиите си?
- Животът е прекомерно къс, с цел да не следваш фантазиите си. Моят татко умря преди 11 години. Той беше болен през огромна част от живота си. Това е явен образец, когато нямаш право на избор. Не можеш да правиш нещата, които обичаш, тъй като си болен. Това постоянно ми е давало тенденция и мотивация. Ако искаш да направиш нещо, отиди и си го вземи, никой няма да пристигна и да ти го даде в ръцете.
Когато бях в Китай по време на околосветското ми странствуване, се срещнах с един млад китаец. Той беше учуден от колелото ми. Питаше ме: " Как го правиш, аз не мога по този начин ". Отвърнах му: " Разбира се, че можеш да караш колело. Просто пробвай ". След половин час пристигна с колата си и ми сподели, че ще пристигна с мен. Два дни по-късно се срещнахме още веднъж, като той си беше купил колело. Допреди въобще не беше имал велосипед. Карахме дружно към 4000 километра. Преди старта той беше минал едвам 10 километра с колело и не вярваше, че ще се оправи.
Това е доказателство, че в случай че искаш нещо и си предан, можеш да постигнеш невероятни неща. Човешката мощ е в мозъка ни. В множеството случаи ние сами се стопираме да създадем обещано нещо.
© Sarah Outen
На колело през пустинята Гоби
По време на околосветското ви странствуване през 2011 година сте ударени от мощна стихия край крайбрежията на Япония. Какви последици имаше този миг за вас и по какъв начин съумяхте да се съвземете от депресията?
- Тази част беше най-голямото предизвикателство по време на пътешествието, тъй като лодката ми се счупи. Бурята беше ужасна, само че прибирането у дома беше по-тежко. Страхуваш се и единственото нещо, което си мислиш, е по какъв начин да останеш жив. Когато се прибереш у дома, силата и адреналинът, който си събрал, има потребност да излезе на открито.
За да превъзмогна този сложен интервал, в началото си споделих, че нуждая се от помощ. Не знаех какво се случва, когато се прибрах у дома. Хората са резервирани, когато се приказва за проблеми с душeвността. Все още се тормозят какво ще си помислят другите, само че всеки минава през сложни моменти. Семейството и приятелите ми помогнаха доста с поддръжката, която ми оказваха от самото начало. Разходките и плуването бяха доста потребни за тялото и мозъка ми.
Следващото огромно предизвикателство беше завръщането в океана. Водата има характерна и пречистваща мощ с непрекъснатото си придвижване. Исках да се върна в океана поради пътешествието, само че знаех, че ще изцелявам себе си. Щастлива съм, че макар ужасната стихия, тя не промени любовта ми към океана. Сега имам повече почит към него. Всеки път научаваш нещо друго. Все още си мисля, че не съм видяла цялостната мощ, с която разполага океанът. Това е откачено и занимателно в същия миг. Бих го видяла, само че може би единствено от горната страна от аероплан. Често виждам птици да прелитат над мен и си мисля: " Иска ми се да съм птица. Ще бъда там горе и ще е занимателно ".
© Sarah Outen
Променливото време в океана е тестване за тялото и духа
Как се подготвяте за дълги и изморителни експедиции?
- Хората постоянно мислят, че опира до тренировки за физическа мощ. Но считам, че също е доста значимо да имаш психическа резистентност. Трябва да си наясно за какво го правиш и да имаш разнообразни цели: " Номер едно – прибери се у дома безвредно. Номер две – забавлявай се и учи нови неща. Номер три – премини от другата страна ". При мен тези цели на друго равнище в действителност работят. Мисля за проблемите, които ще срещна по пътя и по какъв начин да ги преодолея. По същия метод сортирам оборудването и оборудването.
Често работя с физиотерапевт за възстановане. Тренирам повече за мощ с тежести, само че като цяло върша разнообразни извършения. Практикувам йога и пилатес за еластичност и надзор при дишането.
Коя е най-интересната история, която ви се случи по време на околосветското странствуване?
- Бях отседнала в един хотел в Китай. Към престоя ми имах включена храна и някакви други екстри. Видях в менюто да написа масаж и си споделих: " Защо пък да не отида ". Слязох до рецепцията и споделих на момчето, че желая да ми създадат масаж. Той възкликна: " О, масаж, добре ". Излязохме на пътя и отидохме до различен хотел. Там той сподели на някого, че желая масаж. Слязох надолу по много стълби. Беше мрачно и имаше червени светлини. Тогава разбрах, че това е място за полови удоволствия. От почитание не можех просто да си потегли. Обясних обстановката на дамата, която пристигна, и ѝ споделих, че ме боли крайници. В стаята до мен някой имаше доста по-различен масаж от моя. Това беше странна преживелица.
Какво обръщение желаете да оставите на хората посредством филмите ви?
- На първо място желая да покажа, че всеки има право на избор. Има два разновидността – да направиш този избор или да не го, само че решението зависи напълно от теб самия. Животът, здравето и времето са доста скъпи. Ако си в сложна обстановка, не е срамно да помолиш за помощ.
Често в моите пътешествия нещата не се получават по предварителния проект. Тогава той се трансформира и аз би трябвало да си слага друга цел. Тези моменти в действителност са най-ценните в цялото пътешестване. От тях узнавам доста. Идеята е, че е хубаво да имаш проект, само че не трябва да се придържаш прецизно към него.
Осъзнах и научих доста неща за себе си, когато бях в меланхолия след бурята. Разбрах какво значи депресията за другите хора. Може би в случай че не се беше случила бурята, нямаше да прекарам повече време със фамилията ми. Нещата се трансформират бързо и без значение дали е за неприятно, постоянно можеш да изведеш поука.
Не съществува такова нещо като вярно решение. То съставлява изборът, който си направил в избрания миг. Чудим се дали да действаме, само че би трябвало да сграбчим шанса. Едно от нещата, които научих, е да се отнасям добре към себе си. Понякога можеш да бъдеш доста сериозен при сложни условия. Казваш си: " Не съм задоволително добър ", само че би трябвало да гледаш по-положително на нещата.
© Sarah Outen
Каране през снега на остров Сахалин, Русия
Кой е по-силен – индивидът или природата?
- Със сигурност природата. Често хората се пробват да се конкурират да вземем за пример с планината или океана. Не съществува такава концепция като конкуриране. Ние сме нищо по отношение на природата. Плашещо е по какъв начин вредим на планетата. Използваме прекалено много запаси и замърсяваме на всички места. В същото време не вършим задоволително за бъдещето. Някои хора си мислят, че това не ги визира. Видяла съм доста сходни образци при пътуванията ми по света. В океана има толкоз доста пластмасови бутилки и други отпадъци. Плашещо е и ме натъжава.
Това, което мога да направя, с цел да оказа помощ, е да приказвам с повече хора, да върша филми и да пиша книги по въпроса. Някои хора към момента си мислят, че планетата ни не е нечиста. Всеки може да стане част от смяната, като употребява нещата с повече мисъл. Например да употребява по-малко колата си или да не пуска климатика от самото начало. Когато пътувам, взимам със себе си единствено най-необходимото. Но истината е, че изхвърляме също и доста храна на боклука. Това е полуда.
Какви проекти имате в бъдеще?
- Стремя се към по-балансиран живот. Да пътувам по света в последните четири и половина години беше необикновено и забавно, само че се усещам пренаситена от страсти и съм физически изморена. Наслаждавам се на пътуванията, изключително в случай че са за по-кратък интервал. Искам да работя по планове с деца. Имам концепция за бъдещи завършения, само че никое не може да се съпостави с околосветското странствуване от Лондон до Лондон.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Годината (678)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ