Човек е това, което мисли за себе си
Сър Франсис Галтън е една от знаковите персони в историята на логиката на психиката. Английският психолог и антрополог е братовчед на Чарлз Дарвин и под негово въздействие, след публикуването на “Произход на типовете " (1859), Галтън вкарва в логиката на психиката и антропологията концепцията за наследствеността, като пояснение на самостоятелните разлики сред хората. Смятан е и за покровител на противоречивата доктрина за евгениката.
От дребен се е отличавал с колосален разсъдък - на двегодишна възраст той се научава да чете, на пет разбира латински, гръцки и може да дели многоцифрени числа, а на шест гълтам жадно литературата за възрастни, включително Шекспир, който чете за удоволствие. Неспокоен и търсещ разум, Галтън постоянно опитва със себе си, с цел да открие отговори на проблеми, които го вълнуват. Научното му любознание от време на време стига до крайности и един от образците, които илюстрират това, е случай, от стажантската му процедура в болница в Бирмингам. В желанието си да научи какви са ефектите на различните лекарства, той поема малки дози от всяко и отбелязва реакциите си по системен начин. Тръгва с лекарствата, чиито имена започват с буквата „ А “, само че не съумява да организира до дъно начинанието си откакто, стигайки до медикаментите с буквата „ С “, взема масло от едно растение от семейството на млечките (мощно разхлабително). Действието на препарата поставя точка на опита.
След години, към този момент одобрен като престиж в логиката на психиката и антропологията, сър Франсис Галтън решил да организира различен самобитен опит. Преди да излезе на нормалната си разходка по улиците на Лондон, той се изправил пред огледалото и уверено повторил няколко пъти на глас: " Аз съм непоносим човек, мразен от всички в Англия. " След като се концентирал върху това разбиране до степен на самохипноза, той излязъл на разходка.
На пръв взор, всичко изглеждало както нормално. Наблюденията, разказани след това от Галтън като резултат от опита, говорели напълно друго. На всяка крачка, по негови изказвания, той долавял презрителни и враждебни погледи. Мнозина даже отвръщали взор от него, а на няколко пъти даже чул груби хули по собствен адрес.
Всеобщото въодушевление като че ли се предало даже и на животните. Когато сър Франсис минал около запрегнат жребец, той по този начин го ритнал, че ученият паднал на земята. Галтън се опитал да провокира състрадание измежду очевидците на тази преживелица, само че за най-голямо негово изумления, хората почнали да пазят животното.
Тогава Галтън побързал да се прибере у дома, смутен, че неговият умствен опит може да докара до още по-сериозни последици.
Тази история е разказана в доста учебници по логика на психиката, а преподаването й приключва с най-малко два значими извода:
1. Човек е това, което мисли за себе си.
2. Не е нужно да съобщавате на близките своята самокритика и душевно положение. Те към този момент са я почувствали.
Източник: Little Things
От дребен се е отличавал с колосален разсъдък - на двегодишна възраст той се научава да чете, на пет разбира латински, гръцки и може да дели многоцифрени числа, а на шест гълтам жадно литературата за възрастни, включително Шекспир, който чете за удоволствие. Неспокоен и търсещ разум, Галтън постоянно опитва със себе си, с цел да открие отговори на проблеми, които го вълнуват. Научното му любознание от време на време стига до крайности и един от образците, които илюстрират това, е случай, от стажантската му процедура в болница в Бирмингам. В желанието си да научи какви са ефектите на различните лекарства, той поема малки дози от всяко и отбелязва реакциите си по системен начин. Тръгва с лекарствата, чиито имена започват с буквата „ А “, само че не съумява да организира до дъно начинанието си откакто, стигайки до медикаментите с буквата „ С “, взема масло от едно растение от семейството на млечките (мощно разхлабително). Действието на препарата поставя точка на опита.
След години, към този момент одобрен като престиж в логиката на психиката и антропологията, сър Франсис Галтън решил да организира различен самобитен опит. Преди да излезе на нормалната си разходка по улиците на Лондон, той се изправил пред огледалото и уверено повторил няколко пъти на глас: " Аз съм непоносим човек, мразен от всички в Англия. " След като се концентирал върху това разбиране до степен на самохипноза, той излязъл на разходка.
На пръв взор, всичко изглеждало както нормално. Наблюденията, разказани след това от Галтън като резултат от опита, говорели напълно друго. На всяка крачка, по негови изказвания, той долавял презрителни и враждебни погледи. Мнозина даже отвръщали взор от него, а на няколко пъти даже чул груби хули по собствен адрес.
Всеобщото въодушевление като че ли се предало даже и на животните. Когато сър Франсис минал около запрегнат жребец, той по този начин го ритнал, че ученият паднал на земята. Галтън се опитал да провокира състрадание измежду очевидците на тази преживелица, само че за най-голямо негово изумления, хората почнали да пазят животното.
Тогава Галтън побързал да се прибере у дома, смутен, че неговият умствен опит може да докара до още по-сериозни последици.
Тази история е разказана в доста учебници по логика на психиката, а преподаването й приключва с най-малко два значими извода:
1. Човек е това, което мисли за себе си.
2. Не е нужно да съобщавате на близките своята самокритика и душевно положение. Те към този момент са я почувствали.
Източник: Little Things
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ