Велики изследователи на Антарктида
Сър Едмънд Хилъри
Макар да е най-известен като първият човек, изкачил връх Еверест, сър Едмънд Хилъри е направил и доста експедиции до Антарктида. През 1958г. той става третият човек, достигнал полюса, след Скот през 1912г, а през 70-те години организира доста полети над континента. Приносът му е толкоз огромен, че ликът му е изобразен на новозеландската банкнота от 5 $.
Сър Джеймс Кларк Рос
През 19-ти век доста откриватели, китоловци и мореплаватели знаели за съществуването на Антарктида, само че заради изолираността и заплахите в Антарктическия океан, никой още не бил стъпвал на континента. Джеймс Кларк Рос считал, че земята си коства да бъде изследвана и сред 1839г. и 1843г. с корабите Еребус и Терор, той доближава толкоз на юг, колкото никой различен човек не бил отивал. Плавайки към крайбрежията на Антарктида, Рос евентуално е първият, който открива, че земята в действителност е континент, а не просто голям брой острови. Той открива бариерата Виктория, солидна ледена канара, която по-късно е кръстена на него. Когато се връща в Англия, Рос е отдаден в рицар и документира пътешествията си в „ Пътешествие на разобличаване и проучване на южните и антарктически райони “, където за първи път се загатва името Антарктида.
Нобу Ширасе
В историята най-често се загатват Скот и Амундсен, които героичен изследвали полюса през 1911г., само че няколко индивида от японската военноморска експедиция също били там. Нобу Ширасе и неговият екипаж стават първите хора, които стъпват на полуостров Едуард VII през 1911г. Интересна част от експедицията им е била непредвидената среща с Фрам, един от корабите на Руал Амундсен. След това на японския екипаж се наложило да направи непланувано прекъсване в Сидни, където получава помощ от различен откривател на Антарктида – сър Еджуърт Дейвид. Той получава самурайски меч от 17 век като подарък, който през днешния ден може да бъде забелязан в Сидни.
Сър Еджуърт Дейвид
Може да звучи малко объркващо, само че в действителност има два южни полюса. Географският южен полюс се намира тъкмо в дъното на планетата. Магнитният южен полюс въпреки това е открит през 1909г. на няколко стотин километра от географския полюс. Заможен австралийски магнат и геологът сър Еджуърт Дейвид са били част от първата експедиция, опитваща се да доближи южният магнитен полюс. По време на експедицията неговите хора се хранели единствено с тюлени и пингвини.
Дейвид е и първият човек, който покорява връх Еребус, единственият деен вулкан на континента. През 1909г. той се връща в Антарктида и съумява да открие магнитния полюс, поради което получава орден в Австралия.
Ричард Евелин Бърд
През 1929г. самолетите и летенето като цяло още не били по този начин развити, само че американският офицер Ричард Евелин Бърк, водач и фотограф, става един от първите хора прелетели над Южния полюс. Континентът се намира на огромна надморска височина и екипажът трябвало да изхвърли множеството от храната и оборудването си, с цел да олекоти самолета. В подобен случай при възможен проблем или щета в самолета, те били обречени на сигурна гибел. Бърд организира още четири експедиции до Антарктида и става един от първите, осмелили се да зимуват на континента, където температурите падат до -50 градуса.
Робърт Фалкън Скот
Когато става въпрос за историческо събитие като достигането на Южния полюс, не е срамно да си втори. Робърт Скот поема на експедиция до Антарктида през 1901г., само че екипът му не бил умел и нямали нужното съоръжение и те били избавени от преминаващи кораби. Въпреки че тази експедиция била относително сполучлива, доста изненадваща била решителността на Скот да бъде първият човек, стъпил на Южния полюс, макар че едвам не умрял при първия си опит. За идната експедиция той се подготвил доста по-добре, само че получил депеша от Амундсен, който го предизвестил, че има намерение той да е първият стъпил на полюса. Скот отказал да одобри експедицията като съревнование и не трансформирал датата на заминаването си, с цел да изпревари норвежеца. Той бил уверен, че и без друго ще стигне първи, защото бил осведомен с маршрута.
Скот избира петима мъже, които да го съпроводят и когато стига на континента, схваща че Амундсен го е изпреварил с 4 седмици. На връщане, мъжете били застигнати от снежна стихия, която в последна сметка поставя завършек на живота им. Те знаели какво ги чака и имали време да напишат последни думи до обичаните си хора. Паметник в чест на тези мъже стои и до през днешния ден на това място.
Руал Амундсен
Амундсен е може би най-известният полярен откривател в историята и е първият човек, достигнал както северния, по този начин и южния полюс. За разлика от експедицията на Скот, Амундсен нямал проблеми при пътуването си. Той употребявал по-здрави породисти кучета за шейните и деликатно разпределял ресурсите си, само че въпреки всичко експедицията била извънредно сложна.
Заедно с хората си, той прекосява стотици километри неразучени земи и в последна сметка забива флага си на Южния полюс на 14 Декември 1911г. и оставя писмо за Скот:
„ Скъпи капитан Скот, евентуално ти ще си идващият след нас, тъй че ще те помоля да предадеш това писмо на принц Хаакон VII. Ако нещо от палатката може да ти бъде от изгода, не се колебай да го използваш. Шейната, която оставихме също може да ти потрябва. С най-хубави пожелания за безвредно връщане. “
Амундсен прави единствено една експедиция до полюса, само че прекарва остатъка от живота си като откривател, до момента в който не изчезва при избавителна задача покрай остров Беър.
Ърнест Шакълтън
Шакълтън може да не е от първите достигнали Южния полюс, само че пък може да се похвали с едно от най-изумителните завършения документирани в миналото. Първите му експедиции включват първото странствуване в търсене на магнитния полюс, при което начертава маршрут, употребен по-късно от Скот. При състояние, че полюсът към този момент бил обуздан, Шакълтън решил, че ще обходи континента от бряг до бряг.
За страдание експедицията се проваля, когато корабът му засяда в леда и потъва. Екипажът остава покрай остров Елефант, където оцелява близо година. Те се хранели с месо от тюлени, пингвини и китове и употребявали животинска мехлем с цел да палят огън. Шакълтън осъзнава, че не могат да карат по този начин още доста и взема решение да употребява избавителните лодки, с цел да доближи до станцията на остров Джорджия, която се намира на 1500км. северно от тях. С малко храна и вода, той и петима от хората му поемат на обезвереното странствуване през ледените океански води.
След няколко седмици, умирайки от апетит и обезводняване, те съумяват да доближат крайбрежията на острова. За злощастие шестимата дебаркират на необитаемия южен бряг на острова и трябвало да прекосят планинска верига, която никой не бил прекосявал. В последна сметка те съумяват да стигнат до станцията, където Шакълтън стартира да провежда избавителна експедиция за останалите си хора. След съвсем година и половина в Антарктида, те най-сетне били избавени. Въпреки че експедицията претърпява неуспех, тя е победа на човешкия дух и непримиримост.
Източник: listverse.com
