Сапунките вредят на мозъка
Сапунените сериали спадат към мелодраматичния род. Те се създават в огромни количества и нормално имат голяма аудитория. България, за жалост, не е изключение от тази картинка. Всъщност те съставляват промишленост за милиони долари.
Освен това сапунките се употребяват като средства за културна инвазия. Тези стратегии се характеризират с преувеличаване на страстите и драматизиране на обстановките. Склонни са да се движат сред сантименталното, елегантното и рисковото. Те нормално вкарват избрани обстановки в сюжета, с цел да инжектират напрежение, тъй че фенът да остане привързан. Защо обаче повреждат мозъка?
Сапунени сериали и просвета
Проф. Ервин Хьолингер твърди, че сапунените сериали могат да бъдат толкоз нездравословни, колкото и пристрастяването към опиатите. Той показва, че те могат да причинят „ генерализирана незаинтересованост, нервност, разстройства на личността и даже деменция ”.
Защо проф. Хьолингер ги вижда като такава опасност?
Мелодраматичните сапунки имат сюжети, отразяващи измисления живот на група хора. Целта им не е да подлагат на критика публичните порядки или да осведомят публиката. Всъщност те просто се стремят да забавляват.
Този тип мотивация значи, че в доста случаи те се занимават с дълбоки въпроси по извънредно лекомислен или банален метод. Например не са склонни да изобразяват герои с някаква дълбочина, а вместо това избират стандарти. В последна сметка обществото елементарно се разпознава с тези фигури. За този факт са виновни огледалните неврони. Те генерират користолюбие, посредством което мозъкът стартира да мисли, че едни и същи правила и механизми работят във фантастиката, както и в действителността.
Понякога може да развием толкоз мощна връзка с някои от героите, че се усещаме по този начин, като че ли това, което се случва с тях, е реалност с нас или с някой от нашите близки. В резултат на това в последна сметка ненавиждаме “ „ неприятния “, страдаме дружно с „ положителния “ и надлежно желаеме наказване и премия за него. Толкова доста, че даже може да се окаже, че приказваме за тези герои като за семейство.
Сапунени сериали и мозък
Този резултат на идентификация с героите от сапунките се медиира от огледалните неврони. Това може да генерира отчуждаващ резултат и деформиране на нашето усещане за действителността до известна степен. Едновременно с това страстите и полезностите ни се инкубират и препотвърждават в поредност от рискови обстановки.
Идентификацията ни кара да изпитваме яд от измяната, претърпяно от героите. Приканва ни да се присъединим към тяхното предпочитание за възмездие, дружно с техните терзания, меланхолия, безпокойствие и така нататък Изправени пред тези сапунки, мозъците ни създават кортизол или адреналин. Това е тип развлечение, което заради обстоятелството, че си играе с нашите страсти, ни изкарва от равновесие.
Храна за мозъка
Нашите мозъци се хранят с това, което доближава до тях. Това може да е стимулация от сетивата или глюкоза от приема на храна. Следователно, в случай че хранителното вещество е сапунка, резултатът ще е същият като този, създаден в тяло, захранвано от небалансирана диета.
Тест, извършен от Националния център за оценка на висшето обучение (Ceneval) в Испания, демонстрира, че младежите, които постоянно гледат мелодраматични сапунени сериали, получават приблизително 12 точки по-малко на приемните изпити спрямо тези, които гледат други типове стратегии.
Често в гонене на заниманието сапунките демонстрират изкривена версия на живота. Те се преглеждат като форма на съвременна история за възрастни. История за положителни и неприятни момчета, когато положителните нормално печелят или най-малко неприятните не печелят. Сюжетите употребяват универсални тематики като обич, боязън, чест, правдивост или възмездие.
Докато историята се развива, имаме време да изпитаме страсти в унисон с героите. Всъщност някои от нас даже се усещат в действителност смутени, когато една сапунка свърши. Склонни сме даже да почувстваме, че животът ни е изгубил избран смисъл без нея.
