Семейство осъди Агенцията по вписванията за 90 000 лв. заради неверен документ
Съпрузи, останали без дом поради погрешно уверение за тежести, осъдиха Агенцията по вписванията за близо 90 000 лева (пълния текст на решението вижте ), заяви.
Случаят е от Варна и стартира през 2003 година Тогава мъж, който е регистриран и като едноличен търговец, купува апартамент от 63 кв. м в града. През 2006 година по искане на негов чиновник, който твърди, че му се дължат близо 20 000 лева за заплати, на жилището е наложена забрана като поръчителство на желае на служащия.
През 2013 година апартаментът е продаден на съпрузите , които през днешния ден съдят Агенцията по вписванията. Преди изповядването на договорката те изискали от продавача да им даде в оригинал уверение от Службата по вписванията във Варна, от което да е видно, че парцелът не е съкрушен с тежести. На 20 февруари 2013 година било издадено уверение, в което било записано, че апартаментът няма вещни тежести. Документът е показан на нотариуса, изповядал договорката и е категорично споменат в текста на нотариалния акт. Така съпрузите сключили договорка за парцел, за който мислели, че е без тежести.
До издаването на " чисто " уверение се стига, защото възбраната на жилището е вписана единствено по персоналната партида на продавача като Едноличен търговец, само че не и по тази за него като физическо лице, няма я и по партидата на самия парцел. И това се е случило, макар че едноличният търговец носи отговорност за отговорностите си с цялото си имущество и като физическо лице.
През 2015 година съпрузите продали парцела на друга жена, като си запазили безплатно и пожизнено право на прилагане на жилището .
Междувременно през 2011 година служителят на първия му притежател спечелил делото си за заплатите. След няколко години парцелът бил изнесен на обществена обмен от частен правосъден реализатор и е продаден на нов притежател през 2019 година
Така съпрузите изгубили доживотното си право на прилагане, а дамата, която го купила от тях - собствеността си.
Тримата завели дело за обезщетение, като фамилията желае общо 81 500 лева, а новата собственичка на жилището още толкоз.
Позицията на Агенцията по вписванията
От решението по делото излиза наяве, че Агенцията по вписванията е поддържала тезата, че тя не е подобаващ ответник по този иск, а виновен по него е съдията по вписванията, който е издал удостоверението за тежести. Като е изтъкнала, че чиновниците ѝ правят единствено техническите дейности по вписването, а нареждането идва от него.
От АВ показват, че през 2006 година съдията по вписванията е разпоредил вписването на обезпечението по партидата на Едноличен търговец. А след това при издаването на удостоверението за тежести през 2013 година в заявката за приемането му като притежател на парцела е било посочено физическо лице и по тази причина " инспекцията била осъществена единствено по партидата на посочения в заявката притежател, като удостоверението било издадено в сходство с резолюция на арбитър по вписванията ".
От АВ изясняват, че до 2009 година в Имотния указател е употребен софтуер с лимитирани благоприятни условия. Програмата не е разрешавала основаването и обединяването на записи по обособени лични партиди в една обща на физическо лице и едноличен търговец.
Ето по какъв начин съдът преразказва причините на организацията: " В програмния артикул, вписванията във връзка с едноличните търговци се правили по персоналната партида на едноличния търговец, а не по персоналната партида на физическото лице притежател на едноличен търговец, като в програмния артикул ИКАР едноличният търговец бил в модул юридическо лице, а не физическо лице. Този метод на запис в електронните системи бил отражение на българското законодателство. Електронните стратегии се създавали съгласно избраните в закона правила и специфики. Едноличният търговец се явявал характерен индивид в правния мир. Законодателят не бил планувал експлицитна наредба във връзка с вписването по партидата на индивид, който бил едноличен търговец. В ПВп, в ЗКИР и в Граждански процесуален кодекс не било планувано вписването да се прави и по двете лични партиди, заради което в програмния артикул нямало планувана такава алтернатива ".
В отговора си на исковата молба организацията е декларирала и че съпрузите не са положили дължимата грижа, защото удостоверението за тежести е от 20 февруари 2013 година, а договорката е изповядана два дни по-късно - на 22 февруари 2013 година
След разногласия сред съдилищата за това на кого е подсъдно делото и по кой ред би трябвало да се гледа, защото в началото е подаден по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, разбъркан петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд е определил, че то би трябвало да се гледа от Окръжния съд във Варна по реда на Закона за отговорностите и договорите (пълния текст на определението виж ).
Обезщетение за ползвателите, само че не и за притежателя
Преди да се произнесе по желае Варненският областен съд припомня за единността на правната същина на физическото лице - търговец. И декларира: " Това от своя страна постанова всички подлежащи на регистриране в АВп, както и в други обществени регистри, данни за физическото лице - търговец, да бъдат отразени по всички партиди и регистри, водени за него. Било автоматизирано, било ръчно. Дали те ще се водят настрана за ФЛ и за Едноличен търговец, или общо, е без значение, тъй като значимото и наложителното е данните да се отразяват законосъобразно във всеки подобен указател или партида, защото се касае за еднакъв юридически индивид ".
Така ВОС установи, че като не е вписана възбраната от 2006 година по партидите и на Едноличен търговец, и на физическото лице, е било позволено нарушаване и то довело до такова и при издаването на удостоверението за тежести през 2013 година
Съдът акцентира, че в удостоверението категорично е записано, че от 2003 година до 2013 година за жилището са вписани единствено една доброволна подялба и една продажба и " са налице единствено тези вписвания, отбелязвания и заличавания досежно тежести или права върху този парцел ", а това явно не дава отговор на истината.
В решението категорично се декларира, че неотразяването на възбраната по партидата на физическото лице е незаконосъобразно.
Цитирани са и серия от избрания на Върховен касационен съд, в които се приема, че в случаите на издадени погрешни удостоверения за данните, подлежащи на регистриране в Агенцията по вписванията, отговорността е нейна, а не на съдията по вписванията. Съдът намира и вредите от погрешното уверение за тежести за потвърдени, още повече че никой не спори, че след обществената обмен апартаментът към този момент е предоставен на трето лице.
И обосновава причинната връзка сред вредите и действието, като акцентира, че в акта за договорката е посочено, че то е послужило на нотариуса, т.е. било е измежду документите, станали съображение за изповядването ѝ и за образуване на крайната воля на страните за сключването ѝ.
Съдът стига до извода, че на двамата съпрузи би трябвало да бъде присъдено обезщетение, което дефинира на 80 936 лева И осъжда Агенцията по вписванията да им заплати и над 7200 лева за разходи.
Варненският областен съд обаче декларира, че на дамата, купила жилището от двамата съпрузи, не се дължи обезщетение . Причината за това е, че през 2015 година, когато е подписана тази договорка, не е издадено ново уверение за тежести.
" Следователно при изповядването ѝ въобще не е било показано годно и настоящо уверение за липса на тежест върху парцела ", написа съдът и декларира: " При неналичието на какъвто и да е удостоверителен документ от АВп, който да е публикуван директно преди или в най-малък рационален период преди нея, не може да се ангажира отговорността на АВп за последствията от договорката ".
Решението не е дефинитивно и към този момент е обжалвано пред Варненския апелативен съд.
Случаят е от Варна и стартира през 2003 година Тогава мъж, който е регистриран и като едноличен търговец, купува апартамент от 63 кв. м в града. През 2006 година по искане на негов чиновник, който твърди, че му се дължат близо 20 000 лева за заплати, на жилището е наложена забрана като поръчителство на желае на служащия.
През 2013 година апартаментът е продаден на съпрузите , които през днешния ден съдят Агенцията по вписванията. Преди изповядването на договорката те изискали от продавача да им даде в оригинал уверение от Службата по вписванията във Варна, от което да е видно, че парцелът не е съкрушен с тежести. На 20 февруари 2013 година било издадено уверение, в което било записано, че апартаментът няма вещни тежести. Документът е показан на нотариуса, изповядал договорката и е категорично споменат в текста на нотариалния акт. Така съпрузите сключили договорка за парцел, за който мислели, че е без тежести.
До издаването на " чисто " уверение се стига, защото възбраната на жилището е вписана единствено по персоналната партида на продавача като Едноличен търговец, само че не и по тази за него като физическо лице, няма я и по партидата на самия парцел. И това се е случило, макар че едноличният търговец носи отговорност за отговорностите си с цялото си имущество и като физическо лице.
През 2015 година съпрузите продали парцела на друга жена, като си запазили безплатно и пожизнено право на прилагане на жилището .
Междувременно през 2011 година служителят на първия му притежател спечелил делото си за заплатите. След няколко години парцелът бил изнесен на обществена обмен от частен правосъден реализатор и е продаден на нов притежател през 2019 година
Така съпрузите изгубили доживотното си право на прилагане, а дамата, която го купила от тях - собствеността си.
Тримата завели дело за обезщетение, като фамилията желае общо 81 500 лева, а новата собственичка на жилището още толкоз.
Позицията на Агенцията по вписванията
От решението по делото излиза наяве, че Агенцията по вписванията е поддържала тезата, че тя не е подобаващ ответник по този иск, а виновен по него е съдията по вписванията, който е издал удостоверението за тежести. Като е изтъкнала, че чиновниците ѝ правят единствено техническите дейности по вписването, а нареждането идва от него.
От АВ показват, че през 2006 година съдията по вписванията е разпоредил вписването на обезпечението по партидата на Едноличен търговец. А след това при издаването на удостоверението за тежести през 2013 година в заявката за приемането му като притежател на парцела е било посочено физическо лице и по тази причина " инспекцията била осъществена единствено по партидата на посочения в заявката притежател, като удостоверението било издадено в сходство с резолюция на арбитър по вписванията ".
От АВ изясняват, че до 2009 година в Имотния указател е употребен софтуер с лимитирани благоприятни условия. Програмата не е разрешавала основаването и обединяването на записи по обособени лични партиди в една обща на физическо лице и едноличен търговец.
Ето по какъв начин съдът преразказва причините на организацията: " В програмния артикул, вписванията във връзка с едноличните търговци се правили по персоналната партида на едноличния търговец, а не по персоналната партида на физическото лице притежател на едноличен търговец, като в програмния артикул ИКАР едноличният търговец бил в модул юридическо лице, а не физическо лице. Този метод на запис в електронните системи бил отражение на българското законодателство. Електронните стратегии се създавали съгласно избраните в закона правила и специфики. Едноличният търговец се явявал характерен индивид в правния мир. Законодателят не бил планувал експлицитна наредба във връзка с вписването по партидата на индивид, който бил едноличен търговец. В ПВп, в ЗКИР и в Граждански процесуален кодекс не било планувано вписването да се прави и по двете лични партиди, заради което в програмния артикул нямало планувана такава алтернатива ".
В отговора си на исковата молба организацията е декларирала и че съпрузите не са положили дължимата грижа, защото удостоверението за тежести е от 20 февруари 2013 година, а договорката е изповядана два дни по-късно - на 22 февруари 2013 година
След разногласия сред съдилищата за това на кого е подсъдно делото и по кой ред би трябвало да се гледа, защото в началото е подаден по Закона за отговорността на страната и общините за вреди, разбъркан петчленен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд е определил, че то би трябвало да се гледа от Окръжния съд във Варна по реда на Закона за отговорностите и договорите (пълния текст на определението виж ).
Обезщетение за ползвателите, само че не и за притежателя
Преди да се произнесе по желае Варненският областен съд припомня за единността на правната същина на физическото лице - търговец. И декларира: " Това от своя страна постанова всички подлежащи на регистриране в АВп, както и в други обществени регистри, данни за физическото лице - търговец, да бъдат отразени по всички партиди и регистри, водени за него. Било автоматизирано, било ръчно. Дали те ще се водят настрана за ФЛ и за Едноличен търговец, или общо, е без значение, тъй като значимото и наложителното е данните да се отразяват законосъобразно във всеки подобен указател или партида, защото се касае за еднакъв юридически индивид ".
Така ВОС установи, че като не е вписана възбраната от 2006 година по партидите и на Едноличен търговец, и на физическото лице, е било позволено нарушаване и то довело до такова и при издаването на удостоверението за тежести през 2013 година
Съдът акцентира, че в удостоверението категорично е записано, че от 2003 година до 2013 година за жилището са вписани единствено една доброволна подялба и една продажба и " са налице единствено тези вписвания, отбелязвания и заличавания досежно тежести или права върху този парцел ", а това явно не дава отговор на истината.
В решението категорично се декларира, че неотразяването на възбраната по партидата на физическото лице е незаконосъобразно.
Цитирани са и серия от избрания на Върховен касационен съд, в които се приема, че в случаите на издадени погрешни удостоверения за данните, подлежащи на регистриране в Агенцията по вписванията, отговорността е нейна, а не на съдията по вписванията. Съдът намира и вредите от погрешното уверение за тежести за потвърдени, още повече че никой не спори, че след обществената обмен апартаментът към този момент е предоставен на трето лице.
И обосновава причинната връзка сред вредите и действието, като акцентира, че в акта за договорката е посочено, че то е послужило на нотариуса, т.е. било е измежду документите, станали съображение за изповядването ѝ и за образуване на крайната воля на страните за сключването ѝ.
Съдът стига до извода, че на двамата съпрузи би трябвало да бъде присъдено обезщетение, което дефинира на 80 936 лева И осъжда Агенцията по вписванията да им заплати и над 7200 лева за разходи.
Варненският областен съд обаче декларира, че на дамата, купила жилището от двамата съпрузи, не се дължи обезщетение . Причината за това е, че през 2015 година, когато е подписана тази договорка, не е издадено ново уверение за тежести.
" Следователно при изповядването ѝ въобще не е било показано годно и настоящо уверение за липса на тежест върху парцела ", написа съдът и декларира: " При неналичието на какъвто и да е удостоверителен документ от АВп, който да е публикуван директно преди или в най-малък рационален период преди нея, не може да се ангажира отговорността на АВп за последствията от договорката ".
Решението не е дефинитивно и към този момент е обжалвано пред Варненския апелативен съд.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ