Съпругата ми и аз най-накрая успяхме да си купим апартамент

Съпругата ми и аз най-сетне успяхме да си купим апартамент в добър жилищен комплекс. Тъй като сменихме местоживеенето си, синът ни трябваше да смени детската градина.

Не се притеснявахме за него, тъй като знаехме, че той в никакъв случай не е имал проблеми в остарялата детска градина. Но упованията ни се разминаха с действителността.

Новата детска градина се намираше покрай жилищния комплекс. Беше частна, тъй че бяхме по-сигурни за сигурността на нашия наследник, в сравнение с в държавните. Всички учители бяха прелестни педагози и хора.

Но тогава се появиха проблемите. Синът ми имаше проблеми не с учителите си, а с момче от своята група.

Всичко стартира и завърши за към три седмици. Преди три седмици отидох да взема сина си в детската градина. В колата го погледнах, а той беше толкоз печален и тъмен, макар че знаеше, че за вечеря има домашна пица и постоянно беше благополучен от това.

Разбрах, че нещо не е наред и попитах какво се е случило.

— Виктор ме удари мощно по главата с количка… – тъмно и афектирано измърмори синът.

— Боли ли те главата? — попитах разгорещено, оглеждайки се дали има издутина.

— Малко.

—  Като се приберем, ще му сложим нещо студено. И мама ще го целуне, с цел да не го боли – споделих аз и въпреки всичко се сетих да попитам сина си нещо друго. – А ти отвърна ли му?

— Не, тате. – измърмори той още веднъж под дребното си носле.

— Защо, дребен?

— Не обичам да се удрям.

—  Сине, не е нужно да се биеш, само че когато те нападата, би трябвало да можеш да се защитиш. Когато пораснеш, ще те науча на самозащита.

— Какво е самоотбрана? – заинтересува се той.

— Това е когато използваш мощ, с цел да не те удари никой, даже и доста да желае.

— Добре баща. — към този момент по-ентусиазирано отговори синъ ми.

Вечерта направихме пица и седнахме да вечеряме. Синът ми изиска да отиде в хола, с цел да яде пица и да гледа детски, а жена ми и аз бяхме в кухнята и започнах да й описвам за днешния противен случай.

Бях изумен от позицията на жена ми: в случай че нашият Ангел не желае да отвърне на удара, тогава той не би трябвало да го връща.

Това не го разбрах, т.е. всеки може да го бие, а той просто би трябвало да го издържи, без да желае да обиди никого?

Имахме свада с жена ми, само че такава, че синът да не забележи нищо.

На другия ден Виктор още веднъж удари Ангел. Говорих още веднъж със сина си за това по какъв начин би трябвало да се отбрани и да отвърне на удара.

Марк даде обещание, че идващия път сигурно ще отвърне на Виктор, в случай че го удари още веднъж. Но нито идващия път, нито втория, третия, Ангел отвърна.

А когато синът ми се върна с огромна издутина на челото, не устоях и поговорих съществено с учителката. Тя сподели, че знае за тази обстановка, това дете наскърбява всички, освен сина ми.

И не оказва помощ нито диалогът с него, нито диалогът с майка му, тъй като съгласно майката „ той е идеалното й дете и не би могъл да направи такова нещо. А децата просто си измислят нещата, толкоз завиждат на сина ми. ”

Какво има за завиждане? Всички сме от един квартал и имаме почти идентични приходи. Като цяло взех решение, че ще упражнявам сина си и ще го приготвя за предизвикването.

Влязох в ролята на хулигана Виктор и „ обиждах “ сина си, а Ангелчо от своя страна се научи да отвръща на удара. Правехме всичко това скрито, без да споделяме на майка му, до момента в който тя беше на работа.

Разбрахме се, че това е нашата загадка задача.

Дойде неделя и беше време да създадем последна подготовка, по тази причина изпратихме мама да пазари.

На другия ден следобед жена ми ми се обади ядосана и стартира да крещи, че съм научил Ангел да се бие и той стартира да бие децата.

Оказа се, че Виктор още веднъж е тормозил Ангел. Взел му количката от ръката. Ангел решил, че този път няма да е на неговата и си взел количката назад. Виктор блъснал Ангел по главата с кубче за игра, а Милен му отвърнал, като г о цапардосал с количката по главата.

В резултат хулиганът се разплакал и изтичал при учителката. Виктор вдигнал такава мощна нервност, че се наложило да звънят на майка му, която също вдигналаа скандал и не приела никакви пояснения.

А след това тя се обадила на жена ми и й вдигнала скандал.

Вкъщи жена ми стартира да ми споделя, че това е, в този момент Ангел ще стартира да бие децата и тем сходни. Едва я убедих, че Ангел е мъдро момче, което няма да употребява мощ просто по този начин.

Още повече, че на таква нежна възраст той е схванал, че спорът може да се позволи без юмруци.

Всичко приключи с това, че Ангел даде обещание на майка си, че няма да бие децата просто по този начин, единствено в случай че някой го обиди. А Виктор към този момент въобще не се приближива до сина ми и стартира по-малко да тормози другите деца.

Смятам, че постъпих вярно, когато научих сина си да се пази. А вие какво мислите?