Съпругът ми и аз гладувахме, за да могат децата ни

Съпругът ми и аз гладувахме, с цел да могат децата ни да имат всичко належащо, а в този момент сме самите, те даже не се сещат за нас Посветихме целия си живот на децата, само че на остарели години останахме сами. Със брачна половинка ми се познаваме от деца, а когато навърших 18 се оженихме. Винаги сме имали усложнение с парите. Когато забременях, брачният партньор ми прекъсна следването, с цел да работи. След като финансовото ни положение малко се усъвършенства, забременях за повторно. Знаехме, че ще ни е мъчно, само че взехме решение да родя детето. Беше ми доста мъчно, тъй като нямаше кой да ми оказва помощ, бях напълно сама, а брачният партньор ми работеше денонощно, с цел да ни устоя. Когато бях на 30 години, родих третото си дете. Опитахме се да създадем най-хубавото за тях. Децата пораснаха и се ожениха. Всички сътвориха свои фамилии. Купихме апартамент на две от тях, а дребната ни щерка, учи в чужбина и също ни струваше доста. Цялата ни младост мина в грижа за тях. През цялото време теглихме заеми поради децата. Съпругът ми ги изплащаше, а аз бях непрекъснато заета с развъждането им. Вече остаряхме. Съпругът ми се разболя, а децата ни даже не пристигнаха да го видят. Голямата щерка се оправдава, че е непрекъснато заета с децата, само че познати я видели с другари в кафене. Синът сподели, че непрекъснато е на работа, макар че разгласява фотоси от Египет в обществените мрежи, а дребната щерка е в чужбина и не може да пристигна. Сама се грижа за брачна половинка си, тъй като доста го обичам. Осъзнах, че сме напълно сами и че с изключение на нас двамата си нямаме никого и би трябвало да мислим един за различен. Много е мъчително, когато посветиш целия си живот на децата, а на остарели години те даже не се сещат за теб.