Съпричастни ли са българите? Наистина ли е в сила прословутата

Съпричастни ли са българите? Наистина ли е в действие прословутата ни жертвоготовност? Точно тези въпроси задава Екатерина Трифонова в статус на фона на нещастието в Гърция, който раздруса мрежата.

Ето какво написа тя:

Цял ден чета за пожара, предизвикал най-голямата покруса и гибел, в историята на Гърция...
Знаете ли, кое ме кара да рева?!?...

Съпричастността...човещината и невероятните старания на елементарните хора, да оказват помощ...да уталожат болката на потърпевшите...
Във всички обитаеми места се събират медицински консумативи, храна, бебешки такъми от първа нужда...
Държавата отпусна двадесет милиона, а от изявления в пресата научих, че компании, частни донори и елементарни жители са събрали в границите на 24 часа още двадесет милиона евро...

Днес отидохме в един от пунктовете в града и голяма камара от пликове с медикаменти и храна беше струпана, в очакване на третия или четвъртия
курс за деня...

Собственици на хотели и гимнастически салони,
наоколо до пожара са ги опразнили и там са настанени хората, изгубили цялото си битие...

Лекари, прекъсват годишните си отпуски и се завръщат на помощ... Заведения за храна, кафенета, частни, ветеринарни лечебници, отвориха порти и работят последните два дни гратис, в името на потърпевшите...

Супер-маркети, раздават хранителни запаси безплатно...

Доброволци-пожарникари от цялата страна се стичат да оказват помощ на близък...

Как ще ги стигнем?!?...

Замисляте ли се, за какво са мощни?!?
Защо стачкуват?!? Защо съумяват да наложат волята си?!?...

Защото са общество,...защото пожарникарите влизаха с риск за живота си, освен поради човешкия живот...влизаха, поради затворените домашни любимци и ги изнасяха обгорели, само че живи...с очи цялостни с признателност...така, както единствено животните могат...

Защото за тях, всеки живот е скъп и необходим...защото през днешния ден са те...утре сме ние...
Видях фотография на пожарникар, даващ вода на костенурка...

Костенурка, разбираш ли човеко?!?- костенурка...
Виждам същинската тъга изписана на стотици лица...непознати, далечни, разнообразни...но обединени от единственото значимо за тях...

Те всички са ГЪРЦИ...
Кога ще ги стигнем ли?!?...честно казано, евентуално в никакъв случай...