Днес Почитаме Подвига На Св. Симеон! Ето Какво Гласят Поверията!
Сапор почнал да убеждава Симеон да се отхвърли от Христа и да се поклони на слънцето, както правели жителите езичници в Персия. Той му обещавал огромна премия, в случай че извърши волята му, а при положение на непокорство заплашвал да избие всички християни в царството си. Симеон освен отказал да извърши волята на царя, само че му не засвидетелствал и дължимата респект.
Когато излизал от двореца, епископът срещнал някогашния преподавател и педагог на царя, стареца Устазад. При тази среща Устазад се поклонил уважително на Симеон. Но като знаял, че Устазад, който по-рано бил християнин, трансформирал вярата си, с цел да угоди на царя, епископът не дал отговор на поздрава и поклона му, а почнал да го изобличава по тази причина, че отстъпил вярата си. Устазад надълбоко се разкаял и горко заплакал.
Скоро по-късно свещеник Симеон още веднъж бил извикан от Сапора и, както по-рано, твърдо изповядал своята религия. Разярен от упоритостта на християните, царят решил да използва крайни ограничения. Той заповядал всички християни, които се намират в пандиза, да бъдат убити в същия ден, в който се възпоменават кръстните премеждия на Иисуса Христа. На Разпети петък извели из тъмницата към 100 християни и ги закарали на избраното място, където трябвало да бъдат убити. Между тях имало и няколко свещеници и дякони, както и други свещенослужители. Съгласно царската заповед всички трябвало да бъдат убити пред очите на свещеник Симеона, а него да убият финален.
Нито един не се отзовал на тези думи. Всички предпочели да умрат за Христа и да придобият безконечен живот. Те изслушали благоговейно препоръките на светие свещеник Симеон, който им говорирл за Бога, за Небесното царство и за безконечния живот. След като били избити всички пред очите на Симеон, най-сетне и той преклонил главата си и бил посечен с меч.
Един от наказаните свещеници показал известно съмнение и боязън. Тогава един царски служител, който участвал там, извикал:
- Не пердах се, старче, затвори очите си, бъди неустрашим и скоро ще видиш божествена светлина.
Езичниците разбрали, че този служител е християнин. Той бил заловен и отведен при царя, пред който изповядал вярата си в Христа. Царят го осъдил на страшна, мъчителна гибел. Заедно с него била умъртвена и щерка му.
След това Сапор заповядал да бъдат избити всички християни в неговата страна. Но той скоро се убедил, че направил неточност. Неговата заповад не изплашила християните. Историците описват, че те на тълпи отивали при съдиите, без боязън изповядвали своята религия и готовността си да умрат за Христа. Една година след гибелта на свещеник Симеон, на Разпети петък, а по-късно и на самия Великден, повече от хиляда християни приели мъченическа гибел. Между тях се намирал един любим на царя, Азат. Царят съжалявал за него и желал да го избави, само че не могъл да направи изключение и Азат бил погубен.
След това Сапор малко смекчил своето жестокосърдие и заповядал да избиват единствено епископите и свещениците, а елементарните християни да не се преследват. След известно време обаче гонението било обновено със страшна мощ. Изобщо през дългогодиншното си царуване Сапор на три пъти предприемал гонение против християните. Тези гонения траяли към двадесет години.
2. Св. преподобни Акакий, свещеник Мелитински (V в.)
Когато излизал от двореца, епископът срещнал някогашния преподавател и педагог на царя, стареца Устазад. При тази среща Устазад се поклонил уважително на Симеон. Но като знаял, че Устазад, който по-рано бил християнин, трансформирал вярата си, с цел да угоди на царя, епископът не дал отговор на поздрава и поклона му, а почнал да го изобличава по тази причина, че отстъпил вярата си. Устазад надълбоко се разкаял и горко заплакал.
Скоро по-късно свещеник Симеон още веднъж бил извикан от Сапора и, както по-рано, твърдо изповядал своята религия. Разярен от упоритостта на християните, царят решил да използва крайни ограничения. Той заповядал всички християни, които се намират в пандиза, да бъдат убити в същия ден, в който се възпоменават кръстните премеждия на Иисуса Христа. На Разпети петък извели из тъмницата към 100 християни и ги закарали на избраното място, където трябвало да бъдат убити. Между тях имало и няколко свещеници и дякони, както и други свещенослужители. Съгласно царската заповед всички трябвало да бъдат убити пред очите на свещеник Симеона, а него да убият финален.
Нито един не се отзовал на тези думи. Всички предпочели да умрат за Христа и да придобият безконечен живот. Те изслушали благоговейно препоръките на светие свещеник Симеон, който им говорирл за Бога, за Небесното царство и за безконечния живот. След като били избити всички пред очите на Симеон, най-сетне и той преклонил главата си и бил посечен с меч.
Един от наказаните свещеници показал известно съмнение и боязън. Тогава един царски служител, който участвал там, извикал:
- Не пердах се, старче, затвори очите си, бъди неустрашим и скоро ще видиш божествена светлина.
Езичниците разбрали, че този служител е християнин. Той бил заловен и отведен при царя, пред който изповядал вярата си в Христа. Царят го осъдил на страшна, мъчителна гибел. Заедно с него била умъртвена и щерка му.
След това Сапор заповядал да бъдат избити всички християни в неговата страна. Но той скоро се убедил, че направил неточност. Неговата заповад не изплашила християните. Историците описват, че те на тълпи отивали при съдиите, без боязън изповядвали своята религия и готовността си да умрат за Христа. Една година след гибелта на свещеник Симеон, на Разпети петък, а по-късно и на самия Великден, повече от хиляда християни приели мъченическа гибел. Между тях се намирал един любим на царя, Азат. Царят съжалявал за него и желал да го избави, само че не могъл да направи изключение и Азат бил погубен.
След това Сапор малко смекчил своето жестокосърдие и заповядал да избиват единствено епископите и свещениците, а елементарните християни да не се преследват. След известно време обаче гонението било обновено със страшна мощ. Изобщо през дългогодиншното си царуване Сапор на три пъти предприемал гонение против християните. Тези гонения траяли към двадесет години.
2. Св. преподобни Акакий, свещеник Мелитински (V в.)
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ