Сапфирите: Красотата на вулканичната ярост
Сапфирите, както и доста други скъпоценни камъни, се образуват в недрата на земната кора, изпечени от голямо налягане и мощна топлота. Точната рецепта на сините кристали обаче до момента е убягвала на учените.
Основната съставна част на сапфирите е форма на алуминиев оксид (корунд) дружно с коктейл от микроелементи като желязо, исполин, кобалт, олово, хром, ванадий, магнезий, бор и силиций.
Прочутият им наследник цвят се дължи на тези микроелементи, по-специално на желязото и титана. Когато тези детайли участват в кристала, те взаимодействат с кристалната решетка и гълтам избрани дължини на вълните на светлината, изключително в алената и жълтата част на спектъра; надлежно останалата отразена светлина е най-вече синя. Рубините са различен корундов минерал, само че аленият им нюанс се дължи на по-високата централизация на хром.
Създаването на тази комплицирана комбинация от детайли е натоварен естествен развой, в който вземат участие антични вулканични скали с ниско наличие на силициев диоксид, само че с богато наличие на натрий и калий.
В ново изследване откриватели от Хайделбергския университет разкриват нови хрумвания за този развой, като проучват 223 сапфира, открити в планинската верига Айфел в Западна Германия – вулканичен район, където магмата от земната тога прониква в земната кора от близо 700 000 години.
Въпреки че някои от сапфирите са открити в скални проби, събрани от вулканични находища в района, множеството са от речни седименти – доказателство за тяхната издръжливост.
„ Подобно на златото, сапфирът е доста резистентен на атмосферни въздействия спрямо други минерали. В продължение на дълги интервали от време парченцата сапфир се измива от скалата и се отсрочват в реките. След това заради високата си компактност те елементарно се отделят от по-леките съставни елементи на седимента благодарение на паничка за злато “, споделя в изказването си Себастиан Шмидт, който организира изследванията като част от магистърската си степен в Хайделбергския университет.
Произходът им е проследен благодарение на разбор на кислородни изотопи и микроелементи, който разкрива, че те са се образували по същото време, когато е почнал вулканизмът в района.
Съставът на кислородните изотопи в сапфирите демонстрира, че те не са престояли дълго време при високи температури над 900°C, обратно на откритата доктрина, че са се образували в мантията или долната част на кората.
Вместо това някои сапфири са получили изотопния си темперамент от стопилки в мантията, които са се смесили с нагрята и отчасти разтопена канара от земната кора на дълбочина от към 5 до 7 км. Други сапфири са се образували, когато подземните стопилки са влезнали в контакт със заобикалящите ги скални стени, което е предиздвикало тези скали да произведат минерала.
„ В Айфел както магматичните, по този начин и метаморфните процеси, при които температурата трансформира първичната канара, играят роля в кристализацията на сапфира “, декларира Шмид.
