Десетте най-големи съперничества в историята на ATP Тура
Съперничествата в тениса се печелят – повече, в сравнение с във всеки различен спорт. Няма гаранти за конструирането на календара, никой не обезпечава избрани срещи през сезона.
Единственият метод двама състезатели да се изправят непрекъснато един против различен е да печелят. Особено, когато става дума за играчите от елита, които са сложени на челните позиции в схемите – съперничествата са премия за достигането до последните кръгове на конкуренциите. Двамата най-високо сложени да вземем за пример могат да се срещнат само на финала.
ATP направи селекция от 10 съперничества, които са си построили статута на паметни през последните 50 години – от „огнения“ Макенроу и „ледения“ Борг до модерната епоха и надбягването към величието на Федерер, Надал и Джокович.
Стиловете през годините се трансформират, само че съперничествата остават.
Конърс против Макенроу
Баланс: 14-20
Едно от най-напрегнатите съперничества историята на Тура продължи в границите на три десетилетия, като Макенроу завоюва повече от 34-те дуела против Конърс.
Американците се срещнаха четири пъти на полуфиналите на домашния си шампионат от Големия шлем US Open, като Джон завоюва три от тях, в това число последните два в пет сета. Разделиха си и четири конфликта на Уимбълдън, измежду които финалите през 1982 и 1984.
През всичките им мачове на огромната сцена, които включват 14 финала, конфликта на характерите и волята на тези огромни първенци изскача на напред във времето.
„Подобно нещо в никакъв случай не отминава, изключително сред Мак и мен,“ споделя Конърс през 1999 пред The Independent. „Щом продължихме съперничеството си толкоз години и продължаваме да приказваме за него до през днешния ден, наподобява сме оставили някаква диря след себе си.“
Борг против Макенроу
Баланс: 7-7
Сблъсък на стиловете – по всеки вероятен метод. Съперничеството сред тях се помни най-много с финалите от Големия шлем през 1980 година. Играха по пет сета на Уимбълдън и US Open, като Борг победи в Лондон, а Макенроу в Ню Йорк.
За шведа това означаваше пета поредна купа от Уимбълдън, откакто се възвърне от изгубения именит четвърти сет – в него противникът му избави седем мачбола и завоюва 20-минутен тайбрек, приключил 18-16.
„Финалът от Уимбълдън ’80 с Борг – това е мачът, от който най-вече се гордея,“ споделя Джон, който приключи серията на Бьорн в All England Club година по-късно. „За него се приказва като един от най-великите дуели, които хората в миналото са виждали, тъй че ме построи по разнообразни способи – даже да изгубих.“
Бунтарското държание на Макенроу пасва с безстрашния му жанр сервис-мрежа, до момента в който Борг бе непреклонен със своята постоянна игра от главната линия. Макар да се срещнаха единствено 14 пъти в Тура, контрастът сред двамата построи велико съревнование.
Борг против Конърс
Баланс: 15-8
13 от 23-те им срещи идват във финали и това съревнование няма по какъв начин да не бъде свързвано с най-голямата сцена. Борг завоюва осем от тях и построи задатък от 8-5 триумфа в шампионатите от Големия шлем, само че Конърс завоюва финала от US Open ’78, който прекъсна серията от 35 следващи победи на шведа.
Както при Борг-Макенроу, и тук следим ярка разлика в темперамента на двамата тенисисти.
„Бьорн беше от друга порода,“ спомня си Конърс. „Казвах му най-хубавите си смешки, само че в никакъв случай не се усмихна. Това добавяше към вълнението преди мачовете му с мен и Мак. Ние полудявахме и губехме разсъдъка си, до момента в който той бе спокоен като на неделна разходка.“
„Моите противници не знаеха какво мисля или усещам,“ разяснява този аспект от съперничеството им Борг. „Дали съм радостен, или печален, дали съм отчаян, или благополучен. Не знаеха това, тъй като го пазех за себе си. Това не значи, че не горях от вътрешната страна, само че в никакъв случай нямаше да позволи някой да види това.“
Лендъл против Макенроу
Баланс: 21-15
Друго дългогодишно съревнование, което може да се раздели на три елементи – ранната и късната доминирани от Лендъл и тази в средата от Макенроу.
Роденият в Чехия тенисист намекваше за идването на новата епоха с играта си, в която залагаше на топспина повече от всички останали. Използваше мощните си удари от главната на корта, с цел да обезврежда тактиката сервис-мрежа на Джон.
От 1983 до ’85 те се срещат в 14 финала, в това число на Ролан Гарос ’84, в който Лендъл обръща от два сета пасив, с цел да завоюва първата от осемте си трофеи от Големия шлем.
Три години по-късно Макенроу ражда една от най-великите си изречения пред Esquire: „Имам повече гений в дребния си пръст, в сравнение с Лендъл в цялото си тяло.“
Бекер против Лендъл
Баланс: 10-11
Въпреки разликата от седем години във възрастта, пиковите интервали в кариерите на Лендъл и Бекер съответстват заради обстоятелството, че германецът се любува на най-хубавите си резултати като юноша.
На 18-годишна възраст Бекер пази трофея си от Уимбълдън с победа над Лендъл през 1986. Борис печели всеки от първите им пет дуела от Големия шлем, в това число три финала, преди Лендъл да вземе реванш на US Open ’92, печелейки предпоследната им среща.
13 от 21-те им конфликта идват във финали, като Бекер победи още в тези от US Open ’89 и Australian Open ’91 в четири сета. Отвъд „мейджърите“ Лендъл печели шест финала против германеца.
Може би най-паметният им мач идва през 1988 на финалите в „Мадисън Скуер Гардън“ в Ню Йорк, където Бекер се възползва от помощта на мрежата в мачбола, с цел да победи с 5-7 7-6(5) 3-6 6-2 7-6(5).
Бекер против Едберг
Баланс 25-10
Едно от съперничествата, които въодушевяват младия Роджър Федерер. Върховните му моменти идват с три следващи финала на Уимбълдън сред 1988 и 1990 година. Едберг печели първия и третия и се отдръпва с баланс 3-1 в борбите им от Големия шлем.
Двама от най-хубавите представители на школата на играта „сервис-мрежа“ се разграничават по метода, по който се възползват от тактиката. Докато Бекер е прочут със своя застрашителен начален удар, Едберг залага повече на разнообразието. Тежкият форхенд на германеца бе непокътнатата му марка от главната линия, до момента в който противникът му бе популярен с изящния си бекхенд с една ръка.
16 от конфликтите им идват на финали.
„Беше значимо,“ спомня си Федерер за съперничеството сред двете митове.“Помня по какъв начин стоях на килима в хола, тъй като бях прекомерно нервозен, с цел да виждам от дивана.“
Надпреварата сред тях мина и в треньорската специалност сред 2014 и 2015, когато Бекер влиза в щаба на Джокович, а Едберг – в този на Федерер.
Агаси против Сампрас
Баланс 14-20
Съперничество, водено от голямо почитание сред двамата състезатели. Американците се бореха за челното място в ранглистата през по-голямата част от 90-те години.
Срещат се в пет финала от Големия шлем, от които Сампрас печели четири – в това число последния мач в кариерата си на финала на US Open през 2002.
„Усещах, че в случай че играех най-хубавия си тенис, мога да победя всеки,“ спомня си Агаси. „Но в случай че играех най-хубавия си тенис против Пийт, отново не означаваше, че ще печеля. Отне ми доста трофеи и ми е пораждал доста безсънни нощи. Сега съм признателен, че е бил част от кариерата ми.“
Най-великият реализатор на сервис в тази епоха против най-хубавият реализатор на ретур. Константното залагане на сервис-мрежата от Сампрас представляваше предизвикателство за играта от главната линия на Агаси.
Един от най-запомнящите се техни дуели бе този на четвъртфиналите на US Open ’01, в който двамата излязоха на корта в бяло (Пийт) и черно (Андре). Четири тайбрека и нито един пробив сътвориха паметно шоу за сънародниците им в Ню Йорк.
„И двамата сме американци, залагаме на разнообразни стилове,“ споделя Сампрас. „Бяхме изцяло контрастни и имаше капацитет за основаване на съревнование. Когато играех против него, бе друго – уважавахме се доста. Надпреварваме се от 8-годишна възраст, би трябвало да повдигна равнището, когато съм против него.“
Федерер против Надал
Баланс 16-24
Спортното завещание на Федерер постоянно ще бъде свързвано с това на Надал и противоположното – факт, който се дължи на дългогодишното качествено съревнование, което построиха.
Превърнаха се в световни икони освен на корта, само че и оттатък него, и споделиха 25 финала, в това число цели девет на шампионатите от Големия шлем и 12 на Мастърси.
„Споделихме най-важните моменти в кариерите си, изправяйки се един против различен,“ разяснява Рафа преди полуфинала им от Ролан Гарос ’19, който завоюва по пътя към трофея. „Всеки мач против него е важен. Нивото на тенис, от което се нуждаеш, постоянно е най-високото, на което си кадърен.“
Единственият край от Шлема, който бяга от сбирката им е този от US Open, а между тях печелят 11 следващи „мейджър“ трофеи сред 2005 и 2007.
Финалът им от Уимбълдън ’08 ще остане като един от най-драматичните и велики мачове за всички времена. Надал прекъсна 4-годишната доминация на Федерер в All England Club и взе реванш за провалите на предходните си два финала там с победа с 6-4 6-4 6-7(5) 6-7(8) 9-7.
Две годни по-рано се бориха над 5 часа на финала на Internazionalli BNL d’Itallia, където Матадора избави два мачбола и резервира оценката в Рим след тайбрек в петия сет.
В рамките на 20 години разликата в лекотата в играта на Федерер и непримиримостта на Рафа построи някои от най-легендарните дуели в историята на Тура.
„Мисля, че имаме доста разнообразни характери и стилове,“ показва Федерер на BNP Paribas Open през 2019. „Подхождаме по друг метод, само че и двамата намираме метод да гоним триумфи.“
Джокович против Федерер
Баланс 27-23
За това съревнование има една доста показателна статистика – никой не е побеждавал Федерер на четирите „мейджъра“ с изключение на Джокович и никой не е побежавал Маестрото на всеки от шампионатите от Големия шлем с изключение на сърбина.
„През годините сме играли доста вълнуващи дуели,“ спомня си Новак. „Всеки път, когато стъпя на корта против него, е вълнуващо, тъй като конфликтът надскача спорта.“
Помежду си имат 11 полуфинала от Големия шлем, в това число три следващи на US Open сред 2009 и 2011. Федерер завоюва първия, а Джокович избави мачболи в останалите, с цел да стигне до триумфа.
Ноле отрази два мачбола и на финала им на Уимбълдън ’19, с цел да победи от пробив пасив в петия сет за 7-6(5) 1-6 7-6(4) 4-6 13-12(3).
Федерер имаше и своите триумфи в съперничеството, в това число във финала на US Open ’07 и на полуфинала идната година, които му помогнаха да пази короната в Ню Йорк в продължение на пет години. Може да се похвали и с баланс 3-1 на финалите в Синсинати.
„Всъщност имам вяра, че съперничествата са извънредно значими за спорта – вършат го по-популярен,“ твърди швейцарецът. „Мисля, че постоянно се нуждаеш от някого, с който да поддържаш положително съревнование. Радвам се, че ги имам – извличаме максимума един от различен.“
Джокович против Надал
Баланс 30-29
59-те мача, които Джокович и Надал си разделят, са най-големият брой сред тенисисти в Open ерата. Това са единствените двама състезатели, които са се срещали във финали на всеки от шампионатите от Големия шлем и са се сблъсквали в 14 Мастърс финала.
Рафа води на Ноле с 22 на 21 „мейджър“ трофеи, до момента в който сърбинът има задатък на равнище Мастърс (38-36), като може да се похвали и с два Златни Мастърса.
Ранна класика посред им бе тази от финала в Мадрид през 2009, в която Матадора избави три мачбола в трисетова борба, траяла повече от четири часа. На финала на Australian Open се състезаваха пет часа и 53 минути, преди сърбинът да победи – най-дългият мач за трофей от Големия шлем в историята, който бе същински тест за издръжливостта на тенисистите.
Суперзвездите на спорта са се срещали 10 пъти на Ролан Гарос (8-2 за Рафа) и девет пъти в Рим (6-3 за Рафа).
Всеки от тях е имал своите победни серии в съперничеството – Джокович завоюва седем следващи мача сред 2011 и 2012, до момента в който Надал имаше осем победи в девет дуели сред 2008 и 2009. Въпреки това то остава равностойно през последните 17 години. И двамата към този момент са в средата на 30-те си години и последните им две срещи остават измежду най-паметните – през 2021 и 2022 изиграха два извънредно качествени конфликта на Ролан Гарос, като във всеки от случаите спечелилият сграбчи и купата.
„Разбира се, че има доста обща история,“ разяснява испанецът след последната им борба. „Много значими моменти, които са пристигнали след наши мачове. Това е истината. Двубоите против Новак постоянно са специфични.“
