Брутният държавен дълг в еврозоната се увеличава, България остава...
Съотношението на брутния държавен дълг към Брутният вътрешен продукт в еврозоната се усили до 88,1% в края на второто тримесечие на 2024 година, спрямо 87,8% в края на първото тримесечие. Това сочат данни на Евростат, представени от БНР. За целия Европейски съюз този индикатор също означи растеж - от 81,3% на 81,5%.
В съпоставяне с второто тримесечие на 2023 година, съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт обаче понижава както в еврозоната (от 88,8% на 88,1%), по този начин и в Европейски Съюз (от 81,9% на 81,5%). България продължава да е измежду страните с най-ниско съответствие на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт, като към края на второто тримесечие на 2024 година този индикатор е 22,1%. След нас се подреждат Естония (23,8%) и Люксембург (26,8%).
От друга страна, най-високо дългово съответствие е регистрирано в Гърция (163,6% от БВП), Италия (137%), Франция (112,2%), Белгия (108%), Испания (105,3%) и Португалия (100,6%). България е измежду 14-те страни членки, които записват понижение на държавния дълг като % от Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на 2024 година по отношение на първото тримесечие. Въпреки това, страната е измежду 11-те членки на Европейски Съюз, които означават нарастване на дълга по отношение на второто тримесечие на 2023 година
Според данните на Евростат, през 2023 година държавният дълг в Европейски Съюз е намалял до 80,8% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 82,5% година по-рано, до момента в който в еврозоната този индикатор е понижен до 87,4% от 89,5% през 2022 година По този индикатор България още веднъж е измежду страните с най-нисък държавен дълг, макар че той леко се е повишил до 22,9% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, по отношение на 22,5% през миналата година.
България се подрежда измежду челните места в Европейски Съюз във връзка с най-нисък държавен дълг, като по-ниски стойности са регистрирани единствено в Естония (20,2% от БВП). Малко по-високи равнища на дълг през 2023 година са регистрирани в Люксембург (25,5%), Швеция (31,5%), Дания (33,6%) и Литва (37,3%). През предходната година, 13 страни членки на Европейски Съюз са отчели държавен дълг, преизпълнен лимита от 60% от Брутният вътрешен продукт, заложен в европейските правила. Най-високи равнища на дълга са регистрирани в Гърция (163,9% от БВП), Италия (134,8%), Франция (109,9%), Испания (105,1%) и Белгия (103,1%).
През 2023 година държавните разноски в еврозоната са били еквивалентни на 49,5% от Брутният вътрешен продукт, а държавните доходи - на 45,9%. За целия Европейски Съюз съответните равнища са били 49% за разноските и 45,5% за приходите. Данните на Евростат демонстрират, че съотношенията на държавните доходи и разноски са намалели както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз спрямо 2022 г.
В съпоставяне с второто тримесечие на 2023 година, съотношението държавен дълг към Брутният вътрешен продукт обаче понижава както в еврозоната (от 88,8% на 88,1%), по този начин и в Европейски Съюз (от 81,9% на 81,5%). България продължава да е измежду страните с най-ниско съответствие на дълга по отношение на Брутният вътрешен продукт, като към края на второто тримесечие на 2024 година този индикатор е 22,1%. След нас се подреждат Естония (23,8%) и Люксембург (26,8%).
От друга страна, най-високо дългово съответствие е регистрирано в Гърция (163,6% от БВП), Италия (137%), Франция (112,2%), Белгия (108%), Испания (105,3%) и Португалия (100,6%). България е измежду 14-те страни членки, които записват понижение на държавния дълг като % от Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на 2024 година по отношение на първото тримесечие. Въпреки това, страната е измежду 11-те членки на Европейски Съюз, които означават нарастване на дълга по отношение на второто тримесечие на 2023 година
Според данните на Евростат, през 2023 година държавният дълг в Европейски Съюз е намалял до 80,8% от Брутният вътрешен продукт по отношение на 82,5% година по-рано, до момента в който в еврозоната този индикатор е понижен до 87,4% от 89,5% през 2022 година По този индикатор България още веднъж е измежду страните с най-нисък държавен дълг, макар че той леко се е повишил до 22,9% от Брутният вътрешен продукт през 2023 година, по отношение на 22,5% през миналата година.
България се подрежда измежду челните места в Европейски Съюз във връзка с най-нисък държавен дълг, като по-ниски стойности са регистрирани единствено в Естония (20,2% от БВП). Малко по-високи равнища на дълг през 2023 година са регистрирани в Люксембург (25,5%), Швеция (31,5%), Дания (33,6%) и Литва (37,3%). През предходната година, 13 страни членки на Европейски Съюз са отчели държавен дълг, преизпълнен лимита от 60% от Брутният вътрешен продукт, заложен в европейските правила. Най-високи равнища на дълга са регистрирани в Гърция (163,9% от БВП), Италия (134,8%), Франция (109,9%), Испания (105,1%) и Белгия (103,1%).
През 2023 година държавните разноски в еврозоната са били еквивалентни на 49,5% от Брутният вътрешен продукт, а държавните доходи - на 45,9%. За целия Европейски Съюз съответните равнища са били 49% за разноските и 45,5% за приходите. Данните на Евростат демонстрират, че съотношенията на държавните доходи и разноски са намалели както в еврозоната, по този начин и в Европейски Съюз спрямо 2022 г.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ