Защо хъркането се смята за опасно
Сънят е изключително значимо време от денонощието, което не можем по никакъв метод да пропуснем или пренебрегваме. Историята ни демонстрира, че 8-те часа са изключително значими за нашето здраве, само че постоянно има и един доста необикновен проблем, който няма по какъв начин да пренебрегваме – хъркането. Според някои статистики сред 45% от мъжете и 25% от дамите са способни да издават един изключително провокиращ тон. Рязането на дървета и други звукови разстройства, изрично могат да нарушат качеството на сън. Аудио инженерите са открили, че потокът на въздуха през носа, може да доближи силата на 90 децибела – еквивалент е на моторен трион и може би тъкмо това дава и сравнението.
Според проучване на клиниката Майо, спящият до хъркащ сътрудник може да страда доста повече и от самия източник на звук. Хората в огромните градове са непрекъснато изложени на звук. Според лекарите, близостта е едната причина. Нашият слухов уред е построен по този начин, че да се концентрира и задейства на звуците наоколо, вместо да следи за тези от разстояние. Логично е, нямаме потребност от слух, който да индексира звуци надалеч от нас, тогава най-вероятно нямаше да служи тъкмо по този начин, както желаеме.
За разлика от всички други паразитни шумове, като този от улицата, прилежащата възглавница е извънредно късо разстояние. Другият провокиращ миг е, че нормално хъркането не е контролирано. Някои хора заспиват на бял звук, употребявайки други звукови фонове, само че откакто те са с непрекъснат интензитет, човек елементарно може да се отпусне. Липсата на надзор автоматизирано основава още повече главоболия. Да не приказваме, че самият развой е толкоз шарен букет от звуци с друга дължина на вълната, че постоянно даже тапите за уши не могат да се оправят или да спрат изцяло този тон.
Дихателната система постоянно се е считала за извънреден орган и хъркането се появява тогава, когато гърдите стартират да се мъчат да изкарат въздуха на открито и да се отворят още веднъж за идната глътка въздух, затова се оформя по-тежко дишане и по-късно идва и хъркането. Това не е безопасен детайл, а ни демонстрира доста ясно някои съществени фактори, на които би трябвало да обърнем внимание, допустимо е да става въпрос за тежестта, алергии и доста други.
Често при наднормено тегло се основава един много по-силен блокаж на горните дихателни пътища, който натоварва диафрагмата и гърдите. Лекарите постоянно показват и алкохола като проблем, а хората, които хъркат повече, би трябвало да заобикалят приспивателните хапчета. Често се продават и пластмасови щипки, които могат да оказват помощ за вярното дишане, от време на време такива са нужни и за челюстите, с цел да поддържат устата в вярна форма. Като последна мярка се оферират специфични кислородни маски, които доставят О2 до дихателните пътища през целия сън.
В доста крайни случаи сходен феномен може да се лекува благодарение на електроди, които изпращат сигнали по нервната система и карат врата да застане в вярната форма и да отваря дихателните пътища. Защо с толкоз години еволюция, индивидът към момента не е намерил проблеми на този проблем? Според някои теории, хъркането е бил предпазен механизъм против хищници, колкото по-силно се хърка, толкоз по-висок е шансът нападателите да се откажат от своята офанзива.
Разбира се, през днешния ден сходна отбрана не е нужна, само че явно еволюцията не се е отказала от концепцията. Нека обаче не забравяме, че към 20% от хората страдат от още едно заболяване – мисофония. Това е невероятният яд към избрани шумове, който може да бъде извънредно гибелен. За някои хора това е мляскането, подсвирването и за жал един от трите най-търсени критерии е точно хъркането. Около 15-20% от хората признават, че имат невероятна непоносимост към хора, които хъркат.
