Цветовете на сънищата ♠ Пиер ДАКО
„ Сънят е персоналното ни премеждие. Нищо не е по-лично от съня. Той е сърдечен акт, в него сме изцяло разголени. Дълбоко скритото у нас излиза на повърхността. Не можем да направляваме този развой – сънят не е наше дело. В сънищата смисъла на цветовете е лимитирано – не бива да забравяме, че в доста от тях се появява единствено един характерен цвят. Символиката им може доста да се разшири, в случай че я разгледаме в светлината на многочислените религии ”. Това споделя известният белгийски психиатър Пиер Дако в своята книга „ Тълкуване на сънищата ” и прави любопитни описания на символните смисли на обособените цветове.
(Two women sitting at a bar, Pablo Picasso, 1902)
Синьо
То е „ леден " или ободрителен цвят – класическият цвят на небето. Напомня ни за морето, за въздуха. Синьото уголемява пространството и е цветът на хоризонтите. Както и на духовното. В християнския сеят се носи синьо на празниците на ангелите. За Англиканската черква синьото е цветът на вярата, на любовта към Бог, на милосърдието, на съвестта и любовта към Прекрасното. В хералдиката кобалтово-синьото показва правдивост, честност, наслада, достойнство. Лазурносиньото пък символизира безконечното самодоволство, целомъдрието, кротостта, смирението. В сънищата синьото е най-често цветът на безкрая. Погледът се зарейва в сините далечини. Синьото е невеществен, транспарантен цвят, който се размива в ослепително бялото. То е цветът на пустотата. В този смисъл може да стане знак на гибелта. Синьото е недостъпно, от време на време ледено като синеещите зимни снегове. Бихме могли да се запитаме дали дълбоката горест на средиземноморските нации (въпреки външната им словоохотливост) не произтича от тази невещественост, в която се стопяват и духът, и тялото; тъй като, когато небето е напълно синьо, погледът се губи в нищото и Земята наподобява сама в безкрайното пространство. Няма ги облаците, които да я „ закрилят ", да я прегръщат, да й придават сигурност. В сънищата синьото може да е знак на философските истини и на метафизичните проучвания. За християните то е и цветът на Богородица. Олицетворява също верността, само че не земната, а небесната, душевния покой в гибелта, божествената ведрина. Така синьото е по едно и също време цвят на вяра за душата и на гибел за слялото се с безкрая тяло. В музиката то може да се свърже с неуловимата благозвучност на флейтата.
Зелено
Съставено, както е известно, от жълто и синьо, зеленото има многочислени оттенъци. То е цвят на равновесието, на почивката; не инцидентно масите за билярд, че и заседателните маси са покрити със зелено сукно. Научно е потвърдено и въздействието на зеленото върху кръвното налягане. В античен Египет този цвят се е свързвал с вярата. В християнския свят той също символизира вярата, както и желанието за безконечен живот. Според Англиканската черква въплъщава вярата, безсмъртието, светото кръщение, съзерцанието. В хералдиката е знак на чест, вежливост, вяра, наслада. Зеленото е и цвят на любовта и плодородието (то доминира измежду цветовете на земната растителност). В сънищата въплъщава земята и пролетта, възраждането след зимата и дълготрайността, търпението, упованието и непосредствената вяра (а не метафизичната вяра като синьото). Символ е на майката-кърмилница (като растителността), само че и на детската и пролетната обич. Зеленото има и злотворни свойства. То е цветът на дълбоките, заплашително тихи и поглъщащи води. „ Зелено като вярата "? Несъмнено, когато е цвят на земната и щастлива обич, на насладата от урожая и на благополучието на земеделеца. Но зеленото обагря и израждането, лудостта, заплахата; обичайно зелени са очите на Сатаната, на съдбовната жена... и на котката. В музиката зеленото се свързва с полското звучене на кавала и британския рог.
(Woman with a Fan (Lunia Czechowska), Amedeo Modigliani, 1919)
Червено
То е огънят, топлината, пристрастеността и любовта. Притежава безчет нюанси – от тъмнокафяво до алено. Червеното е цветът на кръвта, на раните, само че и на здравето, на живота. Най-топъл от топлите цветове, то е брутално, крещящо, динамично, дразнещо. Войнстващ цвят, който елементарно се постанова, аленото заема привилегировано място в избора на доста хора. Особено го обичат децата, както и примитивните племена. За християните аленото е знак на Божията кръв; носи се на празниците на Светия Дух и се счита, че разгаря пламъка на божествената обич. Според каноните на Англиканската черква то е цветът на мъчениците и на благотворителността. В хералдиката въплъщава любовта, смелостта, гневът и жестокостта. Както и разрушението и Страшния съд (унищожение с огън). В сънищата аленото символизира основно огъня, силата и пристрастеностите – понякога всепоглъщащи. Както и борбения, екстровертния дух. Пурпурното е цветът на кралете. Червеното има и противоположна страна – кървавочервеното е знак на насилието, омразата, убийството, клането. То е и „ утробен " цвят; припомня майчиния стомах с тревожната символика, обвързвана с него. В музиката аленият цвят се родее със звучността на тромпета.
Жълто
Цвят на слънцето или глината съгласно оттенъка. За християните жълтото е цветът на смирението; то загатва, че тялото ще се трансформира в глина и прахуляк. Англиканската черква не му придава изключително значение. В хералдиката е заместено от златното. В сънищата жълтото е на първо място слънчев цвят. Цветът на лъчението, на интелигентността и на сияйните сърца. Цветът на Бащата. Чистото жълто е блестящо, искрящо и клони към ослепително бяло. Когато показва мощни усеща, то е в по-топли, не толкоз крещящи нюанси, сходно на неподражаемите мазки на Ел Греко. Бледожълтото е знак за горест, за разочарование; от време на време и за непочтеност, за изменничество. Жълтото е „ мъжки " цвят. То „ господства " със своето благосъстояние. В златния си вид въплъщава вечността, вярата и трансцендентното. Впрочем златното има толкоз нюанси, че не се вмества в рамките на избрана символика. Жълтото символизира и края на лятото със сияйните дни, които бележат апотеоза му преди зимата; то е обилното обилие преди гибелта. В музиката блестящо жълтото се свързва с тръбата; топло жълтото – с рога.
(Adele Bloch-Bauer's Portrait, Gustav Klimt, 1907)
Оранжево
То е сърдечният прием; не е толкоз натрапчиво като аленото или жълтото, които се смесват и взаимно се смекчават. В хералдиката този цвят (цвят на зора) е отрицателен; значи двуличие и потайност. В сънищата оранжевото е явно слънчево. Символизира топлината на сърцето и на приема. Цвят на действието, ненапълно хибриден, даже „ хермафродитен ". И също - цвят на душевния комфорт, на дълбокия покой, най-малко нормално. В музиката би могъл да се свърже със звучността на рог в горните регистри или на тромпет със сурдина.
Лилаво
Това е много леден цвят. Обикновено символизира разкаянието както в християнския свят, по този начин и съгласно Англиканската черква. В хералдиката лилавото (лазурно + червено) значи истина и преданост. Когато се приближава до пурпурното, е знак за самоограничение. В сънищата лилавото постоянно поражда възприятие на горест, на душевно „ разкайване ", даже на вътрешен печал. Символ е и на умерената пристрастеност (червеното, ненапълно укротено от синьото – цвят на здрав разсъдък и духовност). В музиката лилавото поражда асоциации с приглушената мелодичност на виолата или на цигулката със сурдина.
(Arrangement in Grey and Black, popularly known as Whistler's Mother, James Abbott McNeill Whistler, 1871)
Черно
Черното не отразява, а гълтам цветовете. За християните то е цветът на упованието и на траура. Англиканската черква не му придава значение. В хералдиката черното въплъщава болката, траура, продължителната горест. Но също упованието, мъдростта и благоразумието. В сънищата то, несъмнено, символизира траура, само че основно мрака и недиференцирания живот. Цвят е на нощта, на съня; и на безсъзнателното. Като знак на упованието (погълнатите цветове могат да бъдат възстановени) черното съдържа благоприятни условия за вяра. Така то става знак за възникване, за пробудено несъзнавано, за първичен инстинкт, който може да се насочи към възвишена цел. Защото този цвят припомня и Сянката, а човешката Сянка е тъждествена не със гибелта, а с осъществимата вяра. В музиката черното, което е „ не-цвят ", би могло да се припише на барабаните и тимпаните, които създават „ не-звуци ". Тези принадлежности постоянно се свързват с печал, мъчения, само че и с очакване нещо да се случи.
Бяло
Синтез на всички цветове, бялото припомня за лунна светлина, както и за ослепителни далечини. То е обликът на светлината и чистотата. В християнството показва непорочност, наслада, величие, самодоволство. Същото значение му придава Англиканската черква, както и хералдиката (сребристобяло). И в сънищата бялото е знак на непорочност и вяра. Но може да значи (като синьото) гибел на личността, безкрайни хоризонти, в които човек са изгубва. В този смисъл въплъщава и траура. Като цвят на снега пък символизира насладата, само че и самотата и гибелта. В музиката го свързваме с оркестър от струнни принадлежности.
Картина (заглавна): Sleeping Lady with Black Vase by Robert Bereny
Изображения: WikiArt
