Сънливостта по време на виртуални срещи, работа от дома или

Сънливостта по време на виртуални срещи, работа от вкъщи или онлайн образователен развой е резултат от липса на стимулация, а не от умствено претоварване.

Въпреки че онлайн образованието за учениците и работата от разстояние на чиновниците в началото се смятаха за благословия по време на пандемията от Ковид-19, те бързо отблъснаха хора от всички възрасти, които ги смятаха за скучни.

Ново проучване от Финландия допуска, че сънливостта по време на виртуални срещи се предизвиква от умствено ненатоварване и досада.
По-ранни изследвания допускат, че умората от виртуални срещи произтича от умствено претоварване, само че нови проучвания от университета Аалто демонстрират, че сънливостта по време на виртуални срещи в действителност може да е резултат от незадоволително умствено натоварване и досада.
Не е безсилие, а досада

„ Очаквах да открия, че хората се стресират при отдалечени срещи. Но резултатът беше противоположният – изключително тези, които не бяха ангажирани с работата си, бързо станаха сънливи по време на отдалечени срещи “, сподели проф. Нийна Нурми, специалист по организационна логика на психиката и организационно държание, който управлява изследването.

Изследователите мерят променливостта на сърдечната периодичност по време на виртуални срещи и срещи лице в лице, изследвайки разнообразни типове прекарвания на отмалялост измежду 44 участници в изследването в съвсем 400 срещи. Екипът разгласява в проучването в списанието по трудова здравна логика на психиката.

„ Комбинирахме физиологични способи с етнографско проучване, следвайки всеки участник в продължение на два работни дни, записвайки всички събития с времеви печати, с цел да открием източниците на човешките физиологични реакции “, изясни Нурми. Екипът употребява сърдечната периодичност, с цел да изследва връзките сред видеосреща и срещите лице в лице и дейните (изтощение) и пасивните типове (сънливост) отмалялост. Проучването също по този начин включва въпросник за идентифициране на общите настройки и работна ангажираност на хората.

„ Форматът на срещата имаше дребен резултат върху хората, които бяха мощно ангажирани и въодушевени от работата си. Те съумяха да останат дейни даже по време на виртуални срещи. От друга страна, хората, чиято работна ангажираност беше ниска и които не бяха доста въодушевени от работата си, намираха виртуалните срещи за доста изморителни . “

" По-лесно е да се резервира фокусът при срещи лице в лице , в сравнение с при виртуални срещи, защото при тях има лимитирани когнитивни сигнали и сетивни въздействия. " Особено когато камерите са изключени, участникът остава незадоволително подтикван и може да стартира да компенсира с голям брой задания ", продължи тя. " Въпреки че подобаващото равнище на стимулация по принцип е потребно за мозъка, осъществяването на прекалено много задания по време на виртуални срещи е проблематично. Само мощно автоматизирани задания, като вървене, могат да се извършват вярно по време на виртуална среща. "

Нурми акцентира, че ходенето и други автоматизирани действия да покачат енергийните ви равнища и да ви оказват помощ да се концентрирате върху дилемите си.

Но в случай че се пробвате да се концентрирайте по едно и също време върху две неща, които изискват когнитивно внимание, не можете да чуете дали на срещата се случва нещо значимо. Или пък би трябвало непрекъснато да превключвате сред дилемите. Това е в действителност натоварващо за мозъка.