Министър Петрова потвърди: България не подкрепя част от санкциите срещу Русия и патриарх Кирил
Санкциите би трябвало да вредят на съветската стопанска система, а не на Европейски Съюз, уточни външният министър
България поддържа наказания против Русия, които имат действителен стопански резултат и способстват за преустановяване на войната, само че се опълчва на ограничения с най-вече алегоричен темперамент.
Това съобщи външният министър Велислава Петрова по отношение на разисквания в Европейски Съюз нов пакет ограничавания против Москва.
По думите ѝ глобите би трябвало да оказват напън върху съветската стопанска система и да предизвикват връщането към договаряния, без да предизвикват по-големи вреди на страните членки на Европейски Съюз. България има запаси към част от предложенията в енергийния бранш, както и към наказания против Патриарх Кирил, които съгласно София са по-скоро алегорични и могат да се окажат контрапродуктивни.
" Санкциите имат за цел да окажат стопански напън, тъй че да се стигне до обстановка, в която продължаването на войната не е преференциално и да се насърчи връщането към договаряния. Когато става въпрос за наказания, които имат най-вече алегоричен темперамент, а не действителни стопански последствия, България се опълчва.
В момента пакетът се разисква на равнище Европейски съюз, като доста страни имат запаси. Той към момента не е в окончателния си вид. Българската позиция е ясна – ние поддържаме наказания, които имат действителен стопански резултат, само че не водят до по-големи вреди за страните членки, в сравнение с за страната, която води войната.
Основната ни цел е да се стигне до обстановка, в която могат да се водят ефикасни договаряния. Има редица детайли, които не поддържаме – от една страна в енергийния бранш, а от друга – наказания, свързани с съветския патриарх Кирил, които попадат в категорията на алегорични ограничения. Те имат капацитет да бъдат контрапродуктивни ", сподели министърът на външните работи Велислава Петрова.
Досега концепцията за вкарване на Кирил Московски (Владимир Михайлович Гундяев) в черния лист на Евросъюза непроменяемо бе стопирана от Унгария, когато министър председател бе Виктор Орбан. Но с идването на власт на новото държавно управление на Петер Мадяр, страната е изразила готовността си да разреши най-накрая главата на Руската православна черква да попадне под наказания.
България и до момента е заемала внимателна позиция по въпроси, свързани с Руската православна черква и патриарха ѝ. Още при предходни разисквания на европейски наказания против Кирил тя беше измежду страните, които показаха запаси, аргументирайки се с нуждата от отбрана на религиозната независимост и отбягване на ограничения против духовни водачи.
През 2018 година Кирил дойде за честванията на 3 март у нас и бе посрещнат на летището от Илияна Йотова, тогава вицепрезидент. Впоследствие съветският патриарх бе признат от Румен Радев (тогава президент) и си разреши да насочи остри рецензии към българската страна, като изрази неодобрение, че в публични речи се загатват бойци и от други нации, взели участие в Освободителната война през 1877-1878 година
Позицията на новото българско държавно управление продължава да притегля вниманието на интернационалните медии. " Политико " отбелязва, че новият кабинет показва по-критичен метод към военната поддръжка за Киев, макар че България е изпратила 13 пакета помощ на Украйна след началото на съветската инвазия през 2022 година Изданието напомня и предходни изявления на Радев, в които той е поставял под подозрение вероятностите за боен триумф на Украйна.
Сходен коментар разгласява и The Washington Post, съгласно който българският министър председател от години се афишира против изпращането на оръжия за Киев и поредно упорства за дипломатическо споразумяване на спора.
На този декор дебатът към новия пакет наказания се чака да се ускори през идващите седмици, до момента в който страните членки на Европейски Съюз търсят обща позиция по идващите ограничения против Москва.
21-вият пакет наказания против Русия бе препоръчан от Еврокомисията на 9 юни и се чака да бъде признат до края на юли. По думите на висшия представител на Европейски Съюз по външната политика Кая Калас, досегашните наказания са коствали на съветската стопанска система сред 1 и 1,3 трилиона евро.
По тематиката за връзките сред България и Република Северна Македония българският външен министър коментира палежа на два български дипломатически автомобила в Скопие на 15 юни. Тя акцентира, че България чака да бъдат открити както причинителите, по този начин и претекстовете за нападението, както и да бъдат подхванати ограничения за попречване на сходни произшествия.
Петрова уточни още, че организирането на митинги по българо-македонската граница би било контрапродуктивно и няма да помогне за решаването на казуса.
България към този момент е показала позицията си пред съвет „ Общи въпроси ” в Брюксел, пред Съвета на Европа и пред ОССЕ във Виена. „ Ние чакаме да разберем освен кой е причинителят, а какви са претекстовете и какво ще бъде подхванато от тяхна страна ”, сподели още тя по отношение на връзката с управляващите в Скопие.
Попитана за двойните стандарти и неналичието на присъди за деянията против българските клубове на фона на строгата система към хора с българско съзнание като Драги Каров, министърът отговори, че е „ мъчно да разясняваме активността на правосъдна система в друга страна ”. Тя обаче акцентира, че на дипломатическо равнище страната ни постоянно слага въпроса, че е „ доста значимо подобен вид прояви да не бъдат оставяни безнаказани, тъй като те основават чувство, че първо няма правораздаване, второ то толерират подобен вид прояви и те не намират никакъв тип законова ответност ”.
По мотив визитата на украинския дипломат по отношение на решение на Държавна организация „ Национална сигурност ”, външният министър акцентира, че няма нищо нетипично в връзката. „ В дипломатическата процедура е безусловно обикновено представителите на разнообразни дипломатически представителства да желаят информация по отношение на техни жители ”, изясни министърът и посочи, че от Министерството на външните работи не могат да разясняват самите претекстове за решенията на ДАНС.
България поддържа наказания против Русия, които имат действителен стопански резултат и способстват за преустановяване на войната, само че се опълчва на ограничения с най-вече алегоричен темперамент.
Това съобщи външният министър Велислава Петрова по отношение на разисквания в Европейски Съюз нов пакет ограничавания против Москва.
По думите ѝ глобите би трябвало да оказват напън върху съветската стопанска система и да предизвикват връщането към договаряния, без да предизвикват по-големи вреди на страните членки на Европейски Съюз. България има запаси към част от предложенията в енергийния бранш, както и към наказания против Патриарх Кирил, които съгласно София са по-скоро алегорични и могат да се окажат контрапродуктивни.
" Санкциите имат за цел да окажат стопански напън, тъй че да се стигне до обстановка, в която продължаването на войната не е преференциално и да се насърчи връщането към договаряния. Когато става въпрос за наказания, които имат най-вече алегоричен темперамент, а не действителни стопански последствия, България се опълчва.
В момента пакетът се разисква на равнище Европейски съюз, като доста страни имат запаси. Той към момента не е в окончателния си вид. Българската позиция е ясна – ние поддържаме наказания, които имат действителен стопански резултат, само че не водят до по-големи вреди за страните членки, в сравнение с за страната, която води войната.
Основната ни цел е да се стигне до обстановка, в която могат да се водят ефикасни договаряния. Има редица детайли, които не поддържаме – от една страна в енергийния бранш, а от друга – наказания, свързани с съветския патриарх Кирил, които попадат в категорията на алегорични ограничения. Те имат капацитет да бъдат контрапродуктивни ", сподели министърът на външните работи Велислава Петрова.
Досега концепцията за вкарване на Кирил Московски (Владимир Михайлович Гундяев) в черния лист на Евросъюза непроменяемо бе стопирана от Унгария, когато министър председател бе Виктор Орбан. Но с идването на власт на новото държавно управление на Петер Мадяр, страната е изразила готовността си да разреши най-накрая главата на Руската православна черква да попадне под наказания.
България и до момента е заемала внимателна позиция по въпроси, свързани с Руската православна черква и патриарха ѝ. Още при предходни разисквания на европейски наказания против Кирил тя беше измежду страните, които показаха запаси, аргументирайки се с нуждата от отбрана на религиозната независимост и отбягване на ограничения против духовни водачи.
През 2018 година Кирил дойде за честванията на 3 март у нас и бе посрещнат на летището от Илияна Йотова, тогава вицепрезидент. Впоследствие съветският патриарх бе признат от Румен Радев (тогава президент) и си разреши да насочи остри рецензии към българската страна, като изрази неодобрение, че в публични речи се загатват бойци и от други нации, взели участие в Освободителната война през 1877-1878 година
Позицията на новото българско държавно управление продължава да притегля вниманието на интернационалните медии. " Политико " отбелязва, че новият кабинет показва по-критичен метод към военната поддръжка за Киев, макар че България е изпратила 13 пакета помощ на Украйна след началото на съветската инвазия през 2022 година Изданието напомня и предходни изявления на Радев, в които той е поставял под подозрение вероятностите за боен триумф на Украйна.
Сходен коментар разгласява и The Washington Post, съгласно който българският министър председател от години се афишира против изпращането на оръжия за Киев и поредно упорства за дипломатическо споразумяване на спора.
На този декор дебатът към новия пакет наказания се чака да се ускори през идващите седмици, до момента в който страните членки на Европейски Съюз търсят обща позиция по идващите ограничения против Москва.
21-вият пакет наказания против Русия бе препоръчан от Еврокомисията на 9 юни и се чака да бъде признат до края на юли. По думите на висшия представител на Европейски Съюз по външната политика Кая Калас, досегашните наказания са коствали на съветската стопанска система сред 1 и 1,3 трилиона евро.
По тематиката за връзките сред България и Република Северна Македония българският външен министър коментира палежа на два български дипломатически автомобила в Скопие на 15 юни. Тя акцентира, че България чака да бъдат открити както причинителите, по този начин и претекстовете за нападението, както и да бъдат подхванати ограничения за попречване на сходни произшествия.
Петрова уточни още, че организирането на митинги по българо-македонската граница би било контрапродуктивно и няма да помогне за решаването на казуса.
България към този момент е показала позицията си пред съвет „ Общи въпроси ” в Брюксел, пред Съвета на Европа и пред ОССЕ във Виена. „ Ние чакаме да разберем освен кой е причинителят, а какви са претекстовете и какво ще бъде подхванато от тяхна страна ”, сподели още тя по отношение на връзката с управляващите в Скопие.
Попитана за двойните стандарти и неналичието на присъди за деянията против българските клубове на фона на строгата система към хора с българско съзнание като Драги Каров, министърът отговори, че е „ мъчно да разясняваме активността на правосъдна система в друга страна ”. Тя обаче акцентира, че на дипломатическо равнище страната ни постоянно слага въпроса, че е „ доста значимо подобен вид прояви да не бъдат оставяни безнаказани, тъй като те основават чувство, че първо няма правораздаване, второ то толерират подобен вид прояви и те не намират никакъв тип законова ответност ”.
По мотив визитата на украинския дипломат по отношение на решение на Държавна организация „ Национална сигурност ”, външният министър акцентира, че няма нищо нетипично в връзката. „ В дипломатическата процедура е безусловно обикновено представителите на разнообразни дипломатически представителства да желаят информация по отношение на техни жители ”, изясни министърът и посочи, че от Министерството на външните работи не могат да разясняват самите претекстове за решенията на ДАНС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ