Санирането върви с голямо забавяне, има опасност да не бъдат

Санирането върви с огромно закъснение, има заплаха да не бъдат вложени изцяло 1,130 милиарда лева
Първият стадий на програмата за енергийно възобновяване на многофамилни жилищни здания по
Националния проект за възобновяване и резистентност върви с извънредно огромно закъснение.

Има действителна заплаха страната ни да не може да влага изцяло сумата от малко над 1,130 милиарда лева по нея.

Това безпокойство показа във видеоподкаст от поредицата на „ 24 часа “ „ Европа за България “ инж. Тодор Андонов, член на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Той уточни,
че забавянето не се е случило в този момент, а е почнало още в началния стадий на програмата, който
протече под знака на няколко служебни държавни управления и последното постоянно, в чийто мандат

беше направено класирането. Настоящото управление на Министерство на регионалното развитие поставя старания да се преодолее наследеното закъснение, само че това е мъчно, добави той.

Към този миг на никое място в страната няма почнали строително-монтажни работи. Досега само десетина общини са сключили контракти с Министерство на регионалното развитие и занапред ще се подписват контракти
на инженеринг с компании, които да изготвят план и да пристъпят към СМР.
„ На процедура разполагаме единствено с един строителен сезон за работа – този през 2025 година Защото
крайният период за проекта е 30 юни 2026 година, само че до тогава всички планове би трябвало да са не просто

изпълнени, само че и актувани, да се ревизира работата, да се направи самостоятелен енергиен одит от

сертифицирани компании, които да потвърдят постигнатите спестявания и едвам по-късно средствата
да бъдат разплатени “, изясни инж. Андонов.
Според него всяко административно закъснение основава действителен риск подобен голям размер работа
да се извърши за толкоз малко време. Още по-големият проблем е, че множеството общини още

нямат контракти с районното министерство.
Десетината, които разполагат с такива, са дребни, които до една не са съумели да доближат лимита

за финансиране.
„ Мога единствено да допускам каква е повода за това закъснение. За да се извърши такава

стратегия, трябват политическа воля и поредност. Предходната национална стратегия
за саниране, макар първичния песимизъм бе изпълнена и в този момент е ясно, че хората не е
нужно да бъдат убеждавани – интерес има. Подадени са съвсем четири пъти повече плана,

в сравнение с беше финансовият запас “, уточни инж. Андонов.
Строителите дават гаранции за качеството на работата по санирането в границите на законите

и наредбите. За хидроизолации гаранциите са 10 години, за строително-монтажните работи са 5 години, а за енергийно-ефективни уреди там, където ги има, са 2 години. Но строителите

и всички заети в целия развой като контрол, проектанти и така нататък ще са под огромен напън поради съкратените периоди, акцентира инж. Андонов.
„ Но когато критерият за избор на компания е най-ниска цена, е ясно какво ще се получи.
В камарата се борим отдавна против този аршин. Редно е да се промени, с цел да се

увеличи качеството и се реализира по-устойчив артикул “, сподели Андонов.
Според КСБ санирането не би трябвало да е кампанийно, а непрестанен развой. Затова е належащо

да се създаде дълготрайна национална стратегия, защото влизането от една акция в друга
и от една стратегия с едни условия към друга със напълно други условия, не работи, сподели Андонов.
„ Тази готовност на личен състав, която изисква една съответна стратегия, бива последвана от
застой и това оказва въздействие върху качеството. Санирането би трябвало да е непрекъснат развой, а не

кампаниен, още повече, че България е поела съществени задължения по зелената договорка – до 2030 година би трябвало да се обновят енергийно над 19 млн. квадратни метра жилищна повърхност.

А все още единствено 7% от сградния фонд дава отговор на условията, освен това дружно с новите

здания. Всички стратегии дотук са обезпечили възобновяване на едвам 1,4% от постройките “, акцентира

членът на управителния съвет на КСБ.
Колкото до втория стадий на същата стратегия – при която жителите би трябвало да доплатят

20% от средствата, тя занапред може да се предскаже, че ще бъде с неусвоени изцяло

средства. Защото ползата към нея бе по-малък от обезпечения запас. В това отношение
инж. Андонов уточни за образец Словакия, в която страната отпуска нисколихвени или
безлихвени заеми за саниране, с чиято помощ обединяванията на притежателите на

жилища доплащат своята част от разноските. Впоследствие те ги изплащат посредством

енергийното икономисване, защото сметките им за ток и парно след санирането понижават

с към 30-40%.