277 млн. кв. м чакат да бъдат ремонтирани: Санирането пъпли ...
Санирането у нас е сложна и дълга задача с неразбираем край. Близо 980 хиляди еднофамилни жилища и още 82 136 многофамилни здания чакат да бъдат актуализирани, с цел да станат енергийно ефикасни. Експерти пресмятат, че това се равнява на жилищни здания с обща повърхност от близо 277 млн. кв. м. Данните бяха огласени на съвещание на работна група с специалисти, работещи по правене на плана на Националния проект за саниране на здания. На срещата бяха дискутирани редица тематики, като приемането на проект за енергийна беднотия, условията за градивната резистентност на постройките, казусът с необитаемите жилища и други проблеми.
Общият извод е, че със сегашните темпове на саниране България съществено изостава в обновяването на своя сграден фонд. И остава доста надалеч от европейските стандарти.
„ В момента санираме към 1% от наличния сграден фонд годишно. За да осъществим условията на Еврокомисията, би трябвало всяка година да обновяваме сред 2 и 3 % от разпознатите здания “, разяснява Ивайло Алексиев, изпълнителен шеф на Агенцията за стабилно енергийно развиване. Най-скъпи за саниране се оказват еднофамилните здания, защото 30% от ресурса отива за замяна на старите скатни покриви. В същото време в тях живеят относително малко хора - данните от преброяването през 2021 година демонстрират приблизително по 2,4 на 100 души. Многофамилните здания имат най-голямо значение за енергийния профил на страната, тъй като обгръщат 50% от населяваната повърхност, 60% от жилищата и имат най-голям капацитет за енергийни спестявания.
Към момента у нас с европейски и бюджетни средства са актуализирани 3022 здания. С обезпечения все още запас се чака до 2030 година да има още към 2000. Според разбор на БАКК на съществуващия жилищен фонд у нас, част от семействата независимо са подхванали ограничения за енергийна успеваемост със лични средства. Така 49% от всички населявани жилища в страната са с сменена дограма, а близо 28% имат изпълнена топлоизолация по външните стени.
Много здания обаче остават под чертата
Днес в страната съществуват 1 165 998 здания с 3 312 056 жилища със застроена повърхност от близо 290 млн. кв. м. От тях малко над 1 милион са еднофамилните постройки с повече от 1,3 милиона жилища. Почти 83 000 са многофамилните здания, в които са ситуирани съвсем 2 млн. жилища. За последните пет години има спад в броя на населяваните еднофамилни здания с близо 200 000 за сметка на многофамилните, които съставляват новото строителство в градовете.
Какво е направено досега
Първата версия на плана за Национален проект за саниране на здания към този момент е подадена към Европейската комисия и до края на 2026 година би трябвало да бъде утвърден. Той включва всички политики, от които се нуждаем, свързани с модернизирането на постройките, опазването на околната среда, повишението на качеството на живот на хората и подобряването на стопанската система на страната. За изработването на първата версия на проекта са употребявани разбори на Българо-австрийска консултантска компания (БАКК) и Центъра за енергийна успеваемост „ ЕнЕфект “, които са анализирали наличните данни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националния статистически институт, Агенцията за стабилно енергийно развиване и други Става дума за обезпечаване на обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни здания за реализиране на високоефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.
Общият извод е, че със сегашните темпове на саниране България съществено изостава в обновяването на своя сграден фонд. И остава доста надалеч от европейските стандарти.
„ В момента санираме към 1% от наличния сграден фонд годишно. За да осъществим условията на Еврокомисията, би трябвало всяка година да обновяваме сред 2 и 3 % от разпознатите здания “, разяснява Ивайло Алексиев, изпълнителен шеф на Агенцията за стабилно енергийно развиване. Най-скъпи за саниране се оказват еднофамилните здания, защото 30% от ресурса отива за замяна на старите скатни покриви. В същото време в тях живеят относително малко хора - данните от преброяването през 2021 година демонстрират приблизително по 2,4 на 100 души. Многофамилните здания имат най-голямо значение за енергийния профил на страната, тъй като обгръщат 50% от населяваната повърхност, 60% от жилищата и имат най-голям капацитет за енергийни спестявания.
Към момента у нас с европейски и бюджетни средства са актуализирани 3022 здания. С обезпечения все още запас се чака до 2030 година да има още към 2000. Според разбор на БАКК на съществуващия жилищен фонд у нас, част от семействата независимо са подхванали ограничения за енергийна успеваемост със лични средства. Така 49% от всички населявани жилища в страната са с сменена дограма, а близо 28% имат изпълнена топлоизолация по външните стени.
Много здания обаче остават под чертата
Днес в страната съществуват 1 165 998 здания с 3 312 056 жилища със застроена повърхност от близо 290 млн. кв. м. От тях малко над 1 милион са еднофамилните постройки с повече от 1,3 милиона жилища. Почти 83 000 са многофамилните здания, в които са ситуирани съвсем 2 млн. жилища. За последните пет години има спад в броя на населяваните еднофамилни здания с близо 200 000 за сметка на многофамилните, които съставляват новото строителство в градовете.
Какво е направено досега
Първата версия на плана за Национален проект за саниране на здания към този момент е подадена към Европейската комисия и до края на 2026 година би трябвало да бъде утвърден. Той включва всички политики, от които се нуждаем, свързани с модернизирането на постройките, опазването на околната среда, повишението на качеството на живот на хората и подобряването на стопанската система на страната. За изработването на първата версия на проекта са употребявани разбори на Българо-австрийска консултантска компания (БАКК) и Центъра за енергийна успеваемост „ ЕнЕфект “, които са анализирали наличните данни от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Националния статистически институт, Агенцията за стабилно енергийно развиване и други Става дума за обезпечаване на обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни здания за реализиране на високоефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ