Сандвичите, които се продават в будките около училищата, са пълни

Сандвичите, които се продават в будките към учебните заведения, са цялостни с Е-та и палма. Това демонстрира изследване на асоциация „ Активни консуматори “, осъществено в шест града на страната - София, Варна, Перник, Велико Търново, Благоевград и Шумен. Изследвани са 36 типа артикули на разнообразни компании. Експертите са открили, че в тях има приблизително по 20,5 броя Е-та, като рекордьорът е сандвич с 35 Е-та. Според ръководителя на асоциацията Богомил Николов повода за това е, че те се натрупват. Само в хляба се съдържали по 2-3, в колбасите- 3-4, настрана има и в сосовете. На другия полюс пък бил артикул с моцарела, който съдържа единствено 5 добавки. Половината от сандвичите пък са с палмова лой, като нормално тя се влага от имитиращ млечен артикул или сос, сочи още изследването. „ Както е известно, има строги регулации в учебните заведения и лавките вътре в тях. Можем да кажем, че общо взето те съблюдават положителни стандарти. Но е доста елементарно за децата да излязат отвън постройката и да си купят нещо към учебното заведение. Там се оферират чипсове, сладки и какво ли не. Ние взехме решение да проучим какво има в сандвичите, тъй като за другите артикули, общо взето, обществото знае повече. Оказва се, че пакетираните сандвичи не са толкоз публикувани, колкото смятахме. Може това да е добра вест, не знам “, разяснява ръководителят на асоциацията Богомил Николов. Проучването посочило, че търговците оферират главно приготвена на място храна - пици, дюнери, наздравици, принцеси, хот-дог или сандвичи. Експертите са открили, че множеството артикули се съхраняват не в ледник, а по рафтовете, заяви Монитор. „ Това е неприятна процедура и контролните органи би трябвало да извърнат внимание на това “, разяснява Николов. Анализът на етикетите демонстрира, че от 36 сандвича едвам 12, или 1/3, имат правилно и изцяло изложение на етикетите. При останалите най-често единствено се разказват единствено съставките - самун, кашкавал и други Що се отнася до зеленчуците пък, проучването сочи, че те са всеобщо подценени. Само 1 от 4 сандвича съдържат зеленчуци А там, където има, са малко - били по-скоро за добър външен тип. Само в две марки зеленчуците надвишават 10% от общото тегло на сандвича. Месото пък участва главно под формата на индустриални модифицирани меса - салами, шунка, бекон. „ Няма нито един с чисто месо, рибата пък изобщо отсъства. Всичко идва от желанието да се реализира дълъг период на валидност. Целта е да се употребяват съставки, които да устоят по-дълго време. Иначе местата, на които се подготвят сандвичи на момента, се употребяват повече зеленчуци “, сподели Богомил Николов. Част от добавките в сандвичите са и заместителите. Така вместо естествена суровина се употребява тъкмо такива. Най-често това са нишестета, палмово масло, млечен протеин, яйчен прахуляк, глутен. Рекордьорът при заместителите е сандвич с 11 такива, а минимум - с 1. Средно на сандвич се падат по 2,6 консерванта, сочи още прочуването. Това е поради другите съставки, защото в салама има едни, а в сосовете - други. Оцветителите пък са приблизително по 2,2 на сандвич, а така наречен сгъстители - приблизително по 4,1. „ В тази категория спадат химикалите за задържане на вода. Най-популярните са гума гуар и гума ксантан. Има ги всеобщо в саламите, само че персонално аз, като видя такова нещо на етикета на даден артикул, не го закупувам. Това значи, че производителят е добавил вода “, разяснява още Богомил Николов. 1/3 от продуктите - с правилна информация на етикета Все отново има и добра наклонност, регистрират специалистите. Оказва се, че въпреки всичко 1/3 от сандвичите на разнообразни компании разказват всички съставки, което до преди няколко години е било считано за чиста екзотика. „ При 12 сандвича имаме цялостна информация на етикетите, а преди години наклонността беше да се икономисва. Така че изводът е, че се употребяват доста малко натурални съставки в готовите сандвичи “, разяснява Богомил Николов. Той посочи, че от асоциацията ще подадат сигнал до БАБХ за продуктите, които не са били етикетирани вярно. Според Николов би трябвало да се извърши инспекция и къде се съхраняват предлаганите на деца храни. „ По отношение на наличието апелът ни е към родителите да приучват децата какво да употребяват. По-добре е сандвич, подготвен на място, в сравнение с пакетиран “, сподели още Николов.