Защо модерният човек е постоянно уморен?
Сън има, кафе също, а умората не си отива. Все повече хора се оплакват от непрекъснато безсилие, липса на сила и чувство, че „ батерията “ в никакъв случай не се зарежда изцяло. Защо в епохата на технологиите и удобствата модерният човек се усеща по-уморен от всеки път?
Смартфоните трансфораха работния ден в 24-часов. Имейли, известия и вести ни следват на всички места – даже в леглото. Мозъкът рядко получава същинска отмора, а неналичието на ясно разграничаване сред работа и персонално време води до хронична отмалялост.
Много хора спят задоволително часове, само че не и качествено. Екраните преди лягане, изкуствената светлина и нередовният режим нарушават биологичния часовник. Резултатът е пробуждане с възприятие на недоспиване, без значение от прекараното време в леглото.
Модерният човек е изложен на непрестанен поток от информация, вести и обществени упования. Постоянното взимане на решения – от дребни до значими – изтощава душeвността. Дори в почивните дни мозъкът постоянно остава „ на работа “.
Финансовата неустановеност, бързото движение и високите условия трансформират напрежението в непрекъснат сателит. Когато тялото дълго време действа в режим „ оцеляване “, умората се трансформира в хронично положение, а не в краткотраен сигнал за отмора.
Парадоксално, само че заседналият метод на живот също води до отмалялост. Дългото стоене пред компютър забавя кръвообращението и намалява тонуса. Дори къса разходка на открито постоянно дава повече сила от още една чаша кафе.
Прекомерната приложимост на кофеин маскира умората, само че не взема решение казуса. С времето организмът привиква, а внезапните спадове в силата стават още по-осезаеми.
Специалистите припомнят, че непрекъснатата отмалялост не е просто „ част от живота “. Тя може да бъде сигнал за прегаряне, хормонален дисбаланс или липса на баланс сред тяло и душeвност.
В свят, който не стопира, същинската отмора се оказва разкош. Но точно тя може да се окаже ключът към това модерният човек да си върне изгубената сила – и контрола над личното си време.
Смартфоните трансфораха работния ден в 24-часов. Имейли, известия и вести ни следват на всички места – даже в леглото. Мозъкът рядко получава същинска отмора, а неналичието на ясно разграничаване сред работа и персонално време води до хронична отмалялост.
Много хора спят задоволително часове, само че не и качествено. Екраните преди лягане, изкуствената светлина и нередовният режим нарушават биологичния часовник. Резултатът е пробуждане с възприятие на недоспиване, без значение от прекараното време в леглото.
Модерният човек е изложен на непрестанен поток от информация, вести и обществени упования. Постоянното взимане на решения – от дребни до значими – изтощава душeвността. Дори в почивните дни мозъкът постоянно остава „ на работа “.
Финансовата неустановеност, бързото движение и високите условия трансформират напрежението в непрекъснат сателит. Когато тялото дълго време действа в режим „ оцеляване “, умората се трансформира в хронично положение, а не в краткотраен сигнал за отмора.
Парадоксално, само че заседналият метод на живот също води до отмалялост. Дългото стоене пред компютър забавя кръвообращението и намалява тонуса. Дори къса разходка на открито постоянно дава повече сила от още една чаша кафе.
Прекомерната приложимост на кофеин маскира умората, само че не взема решение казуса. С времето организмът привиква, а внезапните спадове в силата стават още по-осезаеми.
Специалистите припомнят, че непрекъснатата отмалялост не е просто „ част от живота “. Тя може да бъде сигнал за прегаряне, хормонален дисбаланс или липса на баланс сред тяло и душeвност.
В свят, който не стопира, същинската отмора се оказва разкош. Но точно тя може да се окаже ключът към това модерният човек да си върне изгубената сила – и контрола над личното си време.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ