18 април 1906 г. - Сан Франциско е опустошен от силно земетресение
Сан Франциско е унищожен от мощно земетресение - едно от най-разрушителните естествени бедствия в историята на Съединени американски щати.
Трусът с магнитуд от 7,80 по скалата на Рихтер удря града в 5:12 ч. Епицентърът на земетресението е бил на към 3 км от Сан Франциско, по протежението на разлома Сан Андреас.
По това време са били разказани единствено 567 смъртни случая. В наши дни се смята, че в резултат на земетресението и последвалия огромен пожар, траял няколко дни, умират към 3000 поданици. Повечето смъртни случаи са били в самия Сан Франциско, само че е имало още 189 други в региона на Санфранциския залив. Земетресението е усетено от Орегон на север до Лос Анджелис на юг и до Невада на изток към вътрешността на страната. Между 225 000 - 300 000 души са останали бездомни вследствие на земетресението от общо население тогава 410 000 поданици. Земетресението и пожарът разрушили над 80% от града.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1506 година — Започва строителство на базиликата Свети Петър в актуалния и тип.
• 1599 година — Испанският крал Филип III Испански се дами за австрийска ерцхерцогиня Маргарита Австрийска.
• 1599 година — Ерцхерцогът Алберт VII Австрийски се дами за испанската инфанта Изабела-Клара Испанска.
• 1791 година — Луи XVI и неговото семейство са хванати от Националната армия в опит да избягат от очакващия ги в Париж правосъден развой.
• 1804 година — Наполеон I Бонапарт е провъзгласен за император на Франция.
• 1822 година — Мехмед Емин паша завзема град Негуш след изменничество и прави ужасно кръвопролитие, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а дамите и децата, отведени като плебеи в Анадола.
• 1840 година — Високата врата унифицира Десятъка — стартира навсякъде разказване на имуществото и приходите на българското население.
• 1843 година — Основан е окръг Елк в щата Пенсилвания, Съединени американски щати.
• 1850 година — В Габрово се поставят основите на новата учебна постройка, днешната Априловска гимназия.
• 1877 година — Генерал Николай Столетов поема командването на българското опълчение.
• 1902 година — Дания става първата страна, в която пръстовите отпечатъци стартират да се употребяват за определяне на самоличността на нарушители.
• 1908 година — Закрито е 13-то Обикновено Народно заседание.
• 1909 година — Жана д`Арк е оповестена за светица в Рим.
• 1923 година — Основан е съветският футболен клуб ФК Динамо в Москва.
• 1928 година — След първия трус на Чирпанското земетресение от 14 април е регистриран нов мощен трус с епицентър край Поповица; разрушенията от двата труса засягат към 20% от територията на България.
• 1931 година — Закрито е 22-то Обикновено Народно заседание.
• 1942 година — Пиер Лавал става министър-председател на Вишистка Франция.
• 1942 година — Втората международна война: Нанесена е първата бомбардировка над Токио, известна като „ Нападението на Дулитъл “.
• 1945 година — В хода на Втората международна война немските войски в Рур капитулират.
• 1946 година — Обществото на народите се саморазпуска.
• 1949 година — Ирландия е оповестена за самостоятелна от Англия република.
• 1951 година — Франция, Федерална Република Германия, Италия и трите страни от Бенелюкс основават Европейска общественост за въглища и стомана, която прераства по-късно в Европейска икономическа общественост (днес Европейски съюз).
• 1955 година — Основан е интернационалният футболен шампионат Лига Европа под името Купа на панаирните градове.
• 1956 година — Вестник Отечествен фронт разгласява публикацията „ Поуката “ — първата обществена остра рецензия на култа към личността като към всеобхватно социалистическо събитие.
• 1956 година — Принца на Монако Рение III се дами за американската актриса Грейс Кели.
• 1960 година — Състои се премиерата на българския игрален филм " Първи урок ".
• 1961 година — Подписана е Виенската спогодба за дипломатическите връзки.
• 1980 година — Провъзгласена е независимостта на нова африканска страна Зимбабве.
• 1981 година — Официално се открива постройката на Културния комплекс в град Правец и тази на Историческия музей - Правец, с първата музейна експозиция.
• 1983 година — Стартира американският ефирен канал Disney Channel.
• 1988 година — Ирано-иракската война: Американският флот потапя иранската фрегата «Саханд» и няколко по-малки ирански патрулни кораби край Ормузкия пролив.
• 1990 година — Съветският съюз приключва снабдяването на Литва с петрол, като глоба поради опита ѝ да напусне общата страна.
• 1999 година — Приета е сегашната федерална Конституция на Швейцария.
• 2007 година — Официално е открит швейцарският стадион Стад дьо ла Маладиер в Ньошател.
• 2008 година — Състои се премиерата на американския филм " Животът пред очите ѝ ".
Родени
• 1480 година — Лукреция Борджия, италианска благородничка († 1519 г.)
• 1590 година — Ахмед I, султан на Османската империя († 1617 г.)
• 1774 година — Георг Лангсдорф, немски естественик († 1852 г.)
• 1822 година — Аугуст Петерман, немски картограф († 1878 г.)
• 1864 година — Иван Ангелов, български живописец († 1924 г.)
• 1865 година — Йохана Лойзингер, брачна половинка на княз Александър I Батенберг († 1951 г.)
• 1878 година — Александър Панайотов, български бунтовник († 1903 г.)
• 1880 година — Никола Логофетов, български политик († 1945 г.)
• 1882 година — Леополд Стоковски, полски диригент († 1977 г.)
• 1885 година — Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)
• 1893 година — Жорж Буланже, румънски музикант († 1958 г.)
• 1893 година — Христо Михайлов, деятел на Българска комунистическа партия († 1944 г.)
• 1895 година — Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)
• 1896 година — Стефан Савов, български артист († 1969 г.)
• 1900 година — Венд декор Витерсхайм, немски офицер († 1975 г.)
• 1901 година — Станка Цекова, български политик († 1984 г.)
• 1905 година — Маргарита Гръцка, принцеса на Хоенлое-Лангенбург († 1981 г.)
• 1907 година — Гоце Дивлев, български болшевик († 1939 г.)
• 1907 година — Иван Дуйчев, български историк († 1986 г.)
• 1915 година — Кристо Темелко, албански политик (†? г.)
• 1916 година — Борис Поцков, югославски партизанин († 1981 г.)
• 1917 година — Фредерика Хановерска, кралица на гърците († 1981 г.)
• 1920 година — Томо Софрониевски, югославски партизанин († 2007 г.)
• 1927 година — Самюъл Хънтингтън, американски социолог († 2008 г.)
• 1931 година — Любомир Шарланджиев, български кинорежисьор († 1979 г.)
• 1936 година — Румяна Узунова, българска писателка († 1995 г.)
• 1937 година — Георги Маринов, български публицист († 2011 г.)
• 1942 година — Йохен Риндт, водач във Формула 1 († 1970 г.)
• 1943 година — Георги Спасов, български публицист († 2001 г.)
• 1945 година — Александър Грозев, български кинокритик
• 1947 година — Джеймс Уудс, американски артист
• 1950 година — Георги Денев, български футболист и треньор
• 1952 година — Венцислав Божилов, български футболист
• 1954 година — Николай Априлов, български режисьор
• 1957 година — Ваня Костова, българска поп-певица
• 1959 година — Катя Иванова, българска актриса
• 1962 година — Марин Бакалов, български футболист и треньор
• 1963 година — Конан О`Брайън, американски комик
• 1966 година — Сърджан Пириватрич, сръбски историк
• 1968 година — Мурат Кекилли, турски музикант
• 1969 година — Румяна Желева, български политик
• 1970 година — Саад Харири, Министър-председател на Ливан
• 1971 година — Дейвид Тенант, шотландски артист
• 1971 година — Саманта Камерън, британска бизнес дама
• 1973 година — Хайле Гебреселасие, етиопски бегач
• 1974 година — Оливие Безансно, френски политик
• 1976 година — Мелиса Джоан Харт, американска актриса
• 1977 година — Георги Бачев, български футболист
• 1978 година — Александър Александров - Алекс, български артист и ефирен водещ
• 1979 година — Антъни Дейвидсън, английски авто играч
• 1979 година — Атанасиос Мастровасилис, гръцки шахматист
• 1981 година — Тим Кахелмайер, немски професионален покер състезател
• 1982 година — Кирил Котев, български футболист
• 1985 година — Лукаш Фабянски, полски футболист
• 1990 година — Рут Колева, българска певица
• 1990 година — Брит Робъртсън, американска актриса
• 1992 година — Георги Терзиев, български футболист
Починали
• 1558 година — Александра Лисовска, брачна половинка на Сюлейман Великолепни (* 1500 г.)
• 1873 година — Юстус декор Либих, немски химик (* 1803 г.)
• 1889 година — Огюст Виле де Лил-Адан, френски публицист (* 1838 г.)
• 1898 година — Гюстав Моро, френски художник (* 1826 г.)
• 1903 година — Константин Кирков, български бунтовник (* 1882 г.)
• 1908 година — Велко Попадийски, български бунтовник (*? г.)
• 1920 година — Фриц Хофман-Ла Рош, швейцарски бизнесмен (* 1868 г.)
• 1925 година — Кирил Павлов, български политик (* 1892 г.)
• 1936 година — Хорейс Фринк, американски психиатър (* 1883 г.)
• 1941 година — Гоце Междуречки, български бунтовник (* 1874 г.)
• 1943 година — Исороку Ямамото, японски адмирал (* 1884 г.)
• 1945 година — Вилхелм декор Вид, княз на Албания (* 1876 г.)
• 1945 година — Джон Амброс Флеминг, британски академик (* 1849 г.)
• 1945 година — Сава Савов, български боен деятел (* 1865 г.)
• 1945 година — Ханс Келнер, немски генерал-лейтенант (* 1898 г.)
• 1947 година — Йозеф Тисо, словашки политик (* 1887 г.)
• 1949 година — Уил Хей, английски артист (* 1888 г.)
• 1955 година — Алберт Айнщайн, немски физик, Нобелов лауреат през 1921 (* 1879 г.)
• 1958 година — Морис Гамелен, френски военачалник (* 1878 г.)
• 1962 година — Бончо Карастоянов, български кинооператор (* 1899 г.)
• 1964 година — Бен Хехт, американски сценарист (* 1894 г.)
• 1966 година — Димитър Дюлгеров, български богослов (* 1890 г.)
• 1974 година — Марсел Паньол, френски публицист (* 1895 г.)
• 1979 година — Никола Антонов, български посланик (* 1888 г.)
• 1981 година — Димитър Осинин, български публицист (* 1891 г.)
• 1993 година — Николай Наплатанов, български академик (* 1923 г.)
• 1996 година — Бернард Едуардс, американски музикант (* 1952 г.)
• 1996 година — Димитър Теохаров, български политик (* 1905 г.)
• 2002 година — Тур Хейердал, норвежки антрополог (* 1914 г.)
• 2004 година — Ева Георгиева, българска национална певица (* 1925 г.)
• 2008 година — Хайман Спотниц, американски психоаналитик (* 1908 г.)
• 2010 година — Лиляна Михайлова, българска писателка (* 1939 г.)
• 2012 година — Наум Шопов, български актьор (* 1930 г.)
Празници
• ЮНЕСКО — Международен ден за запазване на паметниците на културата
• Световен ден на радиолюбителите
• Европа — Европейски ден за правата на пациентите - от 2007 година
• Зимбабве — Ден на независимостта (от Англия, 1980 година, народен празник)
• Иран — Ден на армията
• Кариби — Ден на здравето
• Русия — Ден на военната популярност (по мотив успеха на Александър Невски в Ледената битка)
Източник: Wikipedia
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Трусът с магнитуд от 7,80 по скалата на Рихтер удря града в 5:12 ч. Епицентърът на земетресението е бил на към 3 км от Сан Франциско, по протежението на разлома Сан Андреас.
По това време са били разказани единствено 567 смъртни случая. В наши дни се смята, че в резултат на земетресението и последвалия огромен пожар, траял няколко дни, умират към 3000 поданици. Повечето смъртни случаи са били в самия Сан Франциско, само че е имало още 189 други в региона на Санфранциския залив. Земетресението е усетено от Орегон на север до Лос Анджелис на юг и до Невада на изток към вътрешността на страната. Между 225 000 - 300 000 души са останали бездомни вследствие на земетресението от общо население тогава 410 000 поданици. Земетресението и пожарът разрушили над 80% от града.
Какво още се е случило на днешната дата?
Събития
• 1506 година — Започва строителство на базиликата Свети Петър в актуалния и тип.
• 1599 година — Испанският крал Филип III Испански се дами за австрийска ерцхерцогиня Маргарита Австрийска.
• 1599 година — Ерцхерцогът Алберт VII Австрийски се дами за испанската инфанта Изабела-Клара Испанска.
• 1791 година — Луи XVI и неговото семейство са хванати от Националната армия в опит да избягат от очакващия ги в Париж правосъден развой.
• 1804 година — Наполеон I Бонапарт е провъзгласен за император на Франция.
• 1822 година — Мехмед Емин паша завзема град Негуш след изменничество и прави ужасно кръвопролитие, при което всичките няколко хиляди мъже в града са избити, а дамите и децата, отведени като плебеи в Анадола.
• 1840 година — Високата врата унифицира Десятъка — стартира навсякъде разказване на имуществото и приходите на българското население.
• 1843 година — Основан е окръг Елк в щата Пенсилвания, Съединени американски щати.
• 1850 година — В Габрово се поставят основите на новата учебна постройка, днешната Априловска гимназия.
• 1877 година — Генерал Николай Столетов поема командването на българското опълчение.
• 1902 година — Дания става първата страна, в която пръстовите отпечатъци стартират да се употребяват за определяне на самоличността на нарушители.
• 1908 година — Закрито е 13-то Обикновено Народно заседание.
• 1909 година — Жана д`Арк е оповестена за светица в Рим.
• 1923 година — Основан е съветският футболен клуб ФК Динамо в Москва.
• 1928 година — След първия трус на Чирпанското земетресение от 14 април е регистриран нов мощен трус с епицентър край Поповица; разрушенията от двата труса засягат към 20% от територията на България.
• 1931 година — Закрито е 22-то Обикновено Народно заседание.
• 1942 година — Пиер Лавал става министър-председател на Вишистка Франция.
• 1942 година — Втората международна война: Нанесена е първата бомбардировка над Токио, известна като „ Нападението на Дулитъл “.
• 1945 година — В хода на Втората международна война немските войски в Рур капитулират.
• 1946 година — Обществото на народите се саморазпуска.
• 1949 година — Ирландия е оповестена за самостоятелна от Англия република.
• 1951 година — Франция, Федерална Република Германия, Италия и трите страни от Бенелюкс основават Европейска общественост за въглища и стомана, която прераства по-късно в Европейска икономическа общественост (днес Европейски съюз).
• 1955 година — Основан е интернационалният футболен шампионат Лига Европа под името Купа на панаирните градове.
• 1956 година — Вестник Отечествен фронт разгласява публикацията „ Поуката “ — първата обществена остра рецензия на култа към личността като към всеобхватно социалистическо събитие.
• 1956 година — Принца на Монако Рение III се дами за американската актриса Грейс Кели.
• 1960 година — Състои се премиерата на българския игрален филм " Първи урок ".
• 1961 година — Подписана е Виенската спогодба за дипломатическите връзки.
• 1980 година — Провъзгласена е независимостта на нова африканска страна Зимбабве.
• 1981 година — Официално се открива постройката на Културния комплекс в град Правец и тази на Историческия музей - Правец, с първата музейна експозиция.
• 1983 година — Стартира американският ефирен канал Disney Channel.
• 1988 година — Ирано-иракската война: Американският флот потапя иранската фрегата «Саханд» и няколко по-малки ирански патрулни кораби край Ормузкия пролив.
• 1990 година — Съветският съюз приключва снабдяването на Литва с петрол, като глоба поради опита ѝ да напусне общата страна.
• 1999 година — Приета е сегашната федерална Конституция на Швейцария.
• 2007 година — Официално е открит швейцарският стадион Стад дьо ла Маладиер в Ньошател.
• 2008 година — Състои се премиерата на американския филм " Животът пред очите ѝ ".
Родени
• 1480 година — Лукреция Борджия, италианска благородничка († 1519 г.)
• 1590 година — Ахмед I, султан на Османската империя († 1617 г.)
• 1774 година — Георг Лангсдорф, немски естественик († 1852 г.)
• 1822 година — Аугуст Петерман, немски картограф († 1878 г.)
• 1864 година — Иван Ангелов, български живописец († 1924 г.)
• 1865 година — Йохана Лойзингер, брачна половинка на княз Александър I Батенберг († 1951 г.)
• 1878 година — Александър Панайотов, български бунтовник († 1903 г.)
• 1880 година — Никола Логофетов, български политик († 1945 г.)
• 1882 година — Леополд Стоковски, полски диригент († 1977 г.)
• 1885 година — Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)
• 1893 година — Жорж Буланже, румънски музикант († 1958 г.)
• 1893 година — Христо Михайлов, деятел на Българска комунистическа партия († 1944 г.)
• 1895 година — Гюрга Пинджурова, българска певица († 1971 г.)
• 1896 година — Стефан Савов, български артист († 1969 г.)
• 1900 година — Венд декор Витерсхайм, немски офицер († 1975 г.)
• 1901 година — Станка Цекова, български политик († 1984 г.)
• 1905 година — Маргарита Гръцка, принцеса на Хоенлое-Лангенбург († 1981 г.)
• 1907 година — Гоце Дивлев, български болшевик († 1939 г.)
• 1907 година — Иван Дуйчев, български историк († 1986 г.)
• 1915 година — Кристо Темелко, албански политик (†? г.)
• 1916 година — Борис Поцков, югославски партизанин († 1981 г.)
• 1917 година — Фредерика Хановерска, кралица на гърците († 1981 г.)
• 1920 година — Томо Софрониевски, югославски партизанин († 2007 г.)
• 1927 година — Самюъл Хънтингтън, американски социолог († 2008 г.)
• 1931 година — Любомир Шарланджиев, български кинорежисьор († 1979 г.)
• 1936 година — Румяна Узунова, българска писателка († 1995 г.)
• 1937 година — Георги Маринов, български публицист († 2011 г.)
• 1942 година — Йохен Риндт, водач във Формула 1 († 1970 г.)
• 1943 година — Георги Спасов, български публицист († 2001 г.)
• 1945 година — Александър Грозев, български кинокритик
• 1947 година — Джеймс Уудс, американски артист
• 1950 година — Георги Денев, български футболист и треньор
• 1952 година — Венцислав Божилов, български футболист
• 1954 година — Николай Априлов, български режисьор
• 1957 година — Ваня Костова, българска поп-певица
• 1959 година — Катя Иванова, българска актриса
• 1962 година — Марин Бакалов, български футболист и треньор
• 1963 година — Конан О`Брайън, американски комик
• 1966 година — Сърджан Пириватрич, сръбски историк
• 1968 година — Мурат Кекилли, турски музикант
• 1969 година — Румяна Желева, български политик
• 1970 година — Саад Харири, Министър-председател на Ливан
• 1971 година — Дейвид Тенант, шотландски артист
• 1971 година — Саманта Камерън, британска бизнес дама
• 1973 година — Хайле Гебреселасие, етиопски бегач
• 1974 година — Оливие Безансно, френски политик
• 1976 година — Мелиса Джоан Харт, американска актриса
• 1977 година — Георги Бачев, български футболист
• 1978 година — Александър Александров - Алекс, български артист и ефирен водещ
• 1979 година — Антъни Дейвидсън, английски авто играч
• 1979 година — Атанасиос Мастровасилис, гръцки шахматист
• 1981 година — Тим Кахелмайер, немски професионален покер състезател
• 1982 година — Кирил Котев, български футболист
• 1985 година — Лукаш Фабянски, полски футболист
• 1990 година — Рут Колева, българска певица
• 1990 година — Брит Робъртсън, американска актриса
• 1992 година — Георги Терзиев, български футболист
Починали
• 1558 година — Александра Лисовска, брачна половинка на Сюлейман Великолепни (* 1500 г.)
• 1873 година — Юстус декор Либих, немски химик (* 1803 г.)
• 1889 година — Огюст Виле де Лил-Адан, френски публицист (* 1838 г.)
• 1898 година — Гюстав Моро, френски художник (* 1826 г.)
• 1903 година — Константин Кирков, български бунтовник (* 1882 г.)
• 1908 година — Велко Попадийски, български бунтовник (*? г.)
• 1920 година — Фриц Хофман-Ла Рош, швейцарски бизнесмен (* 1868 г.)
• 1925 година — Кирил Павлов, български политик (* 1892 г.)
• 1936 година — Хорейс Фринк, американски психиатър (* 1883 г.)
• 1941 година — Гоце Междуречки, български бунтовник (* 1874 г.)
• 1943 година — Исороку Ямамото, японски адмирал (* 1884 г.)
• 1945 година — Вилхелм декор Вид, княз на Албания (* 1876 г.)
• 1945 година — Джон Амброс Флеминг, британски академик (* 1849 г.)
• 1945 година — Сава Савов, български боен деятел (* 1865 г.)
• 1945 година — Ханс Келнер, немски генерал-лейтенант (* 1898 г.)
• 1947 година — Йозеф Тисо, словашки политик (* 1887 г.)
• 1949 година — Уил Хей, английски артист (* 1888 г.)
• 1955 година — Алберт Айнщайн, немски физик, Нобелов лауреат през 1921 (* 1879 г.)
• 1958 година — Морис Гамелен, френски военачалник (* 1878 г.)
• 1962 година — Бончо Карастоянов, български кинооператор (* 1899 г.)
• 1964 година — Бен Хехт, американски сценарист (* 1894 г.)
• 1966 година — Димитър Дюлгеров, български богослов (* 1890 г.)
• 1974 година — Марсел Паньол, френски публицист (* 1895 г.)
• 1979 година — Никола Антонов, български посланик (* 1888 г.)
• 1981 година — Димитър Осинин, български публицист (* 1891 г.)
• 1993 година — Николай Наплатанов, български академик (* 1923 г.)
• 1996 година — Бернард Едуардс, американски музикант (* 1952 г.)
• 1996 година — Димитър Теохаров, български политик (* 1905 г.)
• 2002 година — Тур Хейердал, норвежки антрополог (* 1914 г.)
• 2004 година — Ева Георгиева, българска национална певица (* 1925 г.)
• 2008 година — Хайман Спотниц, американски психоаналитик (* 1908 г.)
• 2010 година — Лиляна Михайлова, българска писателка (* 1939 г.)
• 2012 година — Наум Шопов, български актьор (* 1930 г.)
Празници
• ЮНЕСКО — Международен ден за запазване на паметниците на културата
• Световен ден на радиолюбителите
• Европа — Европейски ден за правата на пациентите - от 2007 година
• Зимбабве — Ден на независимостта (от Англия, 1980 година, народен празник)
• Иран — Ден на армията
• Кариби — Ден на здравето
• Русия — Ден на военната популярност (по мотив успеха на Александър Невски в Ледената битка)
Източник: Wikipedia
Obekti.bg
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ