Самурайските мечове се смятат за съвършенство на технологията. До днес

Самурайските мечове се считат за съвършенство на технологията. До през днешния ден доста учени не могат да одобряват умерено концепцията, че след опожаряването на Александрийската библиотека, истинските предписания за произвеждане на това оръжие, са вечно изгубени.

Според някои учени, тези мечове се създават толкоз добре, че даже на атомно равнище основават безспорна решетка, която подсигурява издръжливост и лекост. И от всички майстори в Япония, можем да открием, че Горо Ньодо Масамуне е легенда в производството. Той живее във време, в което самураите са във възхода си и всеки желае да открие най-хубавия занаятчия на мечове. В историята ще има двама майстори – Масамуне и Мурамаса.

Стига се до там, че Мурамаса е подготвен да поръча главата на Масамуне. За изненада на Мурамаса, най-хубавите самураи в Япония носят мечовете на съперника му и тъкмо затова е мъчно да се прояви каквато и да било незаконна конкуренция. Масамуне се ражда някъде през 1264 година в префектура Канагава, Япония – бреговата територия на юг от Токио.

Никой не знае по кое време е точната дата на този занаятчия или къде и по кое време е умрял. Още като дребен стартира да учи умеенето за правене на катана под протекцията на учителя Шинтого Кунимитсу. Същият е стопанин в основаването на катани и бърза да го запознае с Сошу техниката – една от 5-те най-популярни в Япония по времето на остарелия интервал сред края на 1200 година и началото на 1300 година

До през днешния ден множеството специалисти могат да познаят всеки един от 5-те разновидността на катаната. Например мечовете от Кьото са известни с друга конструкция по отношение на тези от Нара, Канагава и Окояма. Масамуне съумява да стане занаятчия в Канагава – седалището на феодалното държавно управление в интервала Камакура – един от доста известните в японската история.

Това е време, в което японското изкуство доближава особени висоти и шогуната Камакура е прочут с феодалното си военно държавно управление, което държи властта. Масамуне съумява да стигне до ранга на занаятчия на катани и не инцидентно е почитан от всеки един самурай в този интервал. Неговите мечове се разграничават от всички останали, само че и дълго време малко на брой имат достойнството да видят по какъв начин се кове японската стомана.

Първото му огромно изобретение е, че може да кове своите катани напълно от стомана и с това да ги прави доста по-здрави и гъвкави. Започва да нагрява метала до високи температури, с цел да почисти всички примеси. Високата температура постоянно може да сътвори повече проблеми, изключително откакто мечът може да се счупи.

Решението на този проблем идва с коването на мека и твърда стомана, освен това на няколко пласта, с цел да защищити своето оръжие. Целият развой прави доста странни линии от талази по острието, само че резултатът е катана, която може да реже с взор. Твърдата стомана може да пререже бронята на врага по-лесно, а и самият дизайн и лекост, с която войните съумяват да маневрират, до момента в който са на кон, вършат това оръжие напълно.

По това време Масамуне съумява да изпревари света, като даже в Европа или обособени елементи на Азия няма да се открият толкоз съвършени оръжия. Самураите на Канагава са толкоз впечатлени, че желаят още и още. До 1287 година ще открием, че е единствено на 23 години и император Фушими ще го разгласи за стопанин на това изкуство.

Освен самурайски мечове, този стопанин основава и най-различни мечове и кинжали, които също съумяват да се оправят с времето. Неговото оръжие става синоним за качество в цяла Япония и за него мечтае всеки един член на армията. Не е належащо доста време, преди да се появи и главният съперник – Мурамаса. След като в нито един миг не съумява да отстрани своя главен съперник, Мурамаса ще хвърли ръкавицата и ще извика майстора на двубой с мечове.

Това не е обичайна борба до гибел, а единодушие, че изгубилият ще хвърли всички свои мечове в реката. Мурамаса твърдял, че ще победи, тъй като неговите мечове можели да прережат всичко, до което се допрян. Един от преминаващите монаси ще следи дуела и унижението на Мурамаса. Според него, мечовете на Масамуне са можели  да режат само през листа и ръчки, както и понякога се употребяват за риба. От всички създадени мечове, майсторът основава един шедьовър. Неговото име е Хонджо Масамуне. Същият е връчен на военачалник, който взема решение да го кръсти със същото име. Хонджо повежда своите войни в борбата за Каванакаджима през 1561 година

По време на борба с съперника, мечът съумял да разсече шлемът и елементи от лицето на две. Противникът съумява да нанесе съдбовен удар и да убие Хонджо. По остаряла японска традиция, мечът на победения се поставя на спечелилия. До 1939 година мечът Хонджо Масамуне остава в ръцете на известното японско семейство Токугава, което в последните 250 години ръководи Япония. Мечът е знак за шогуната Токугава.

Японското държавно управление даже го афишира за завещание на страната. По време на Втората Световна война, американската войска желае от всички японски бойци тяхното оръжие, в това число мечове. Благородниците се подвигат на протест. За да има мир, Токугава Йемаса взема решение да даде образец и дава обичания меч през 1945 година Хонджо Масамуне съумява да направи една цяла обиколка на Тихия океан и по-късно изчезва от хоризонта.

Никой не може да е безапелационен дали този меч не е бил претопен или хвърлен за скрап, а може и някой колекционер да го пази. Хонджо се оказва легенда на този стопанин и до през днешния ден Япония се надява да го открие. И до през днешния ден има някои мечове на най-големия японски занаятчия, които се пазят в музеите.

Частни колекционери на Япония съумяват да закупят мечове в разнообразни точки на света, може да се открие негов самурайски меч даже в Австрия. В Съединени американски щати има един меч в библиотека Трюман и се счита, че той е на към 700 години. Катаната, която е в напълно положение, е била подарък за Хари Трюман от военачалник Уолтър Крюгер – един от командващите на окупацията в Япония след войната. Крюгер го получава от японско семейство, което желае да се съобщи.

Никой не би трябвало да чака скоро да се появят такива мечове на галерия. Крадци съумяват да разбият библиотеката през 1978 година и да задъгнат мечове на сума от близо 1 милион $. И до през днешния ден този меч също е загубен. Масамуне е мъртъв повече от 700 години, само че неговият статус продължава да се преглежда и изследва.

През 2014 година учени откриват един подобен меч и удостоверяват, че е бил загубен преди повече от 150 години. Той носи името Шимазу Масамуне. Бил е подарък на императорското семейство за женитба през 1862 година След това пътищата му се губят, само че най-после се озовава в семейство Кеное – аристократична фамилия, която се пробва да резервира всички връзки с Японската империя. След като един колекционер го закупува, бърза да го съобщи на националния музей в Кьото.

Мечтата на японците е да съумеят да открият именития меч Хонджо, който ще запълни сбирката им, само че на този стадий липсва.