Историк: Преди 114 години триумфира една справедлива за българския народ кауза
Самуил Шивачев – историк и учител в Пловдивския университет, в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Г-н Шивачев, дано се върнем 114 години обратно. Какво се случва на днешния ден?
Това, което може да кажем, е, че преди 114 години в старопрестолно Търново победи една обективна за българския народ идея – съединената на 6 септември 1885 година България афишира своята самостоятелност, отхвърлени се несправедливите ограничавания, които ни се постановат от Берлинския контракт от 1878 година и смело, уверено, непоколебимо, само че умно и надълбоко премерено, нашите предшественици с този акт пазят нашето достолепие.
Казвате " смело и непоколебимо “. Какви са изискванията по време обаче на тези събития, удобни ли са, елементарно ли се стига до тях?
Всяка една самостоятелност, изключително в нашите географски ширини, се реализира мъчно. За разлика от нас, другите страни водят войни, с цел да реализиран своята самостоятелност. И Гърция, и Сърбия, и Румъния, и Черна гора минават през интервала на войната, с цел да стигнат до своята самостоятелност, до момента в който ние съумяваме с дипломатически средства да реализираме една такава велика цел. Това, което ме питате за събитията и за ситуацията в онази ера – тя е такава, че 1908 година е изпълнена с доста премеждия. Същата година в Османска Турция се случва прелом, идват младотурците на власт с желанието да възстановят величието на своята страна. И този акт значително и техните дейности служат като претекст на нашето държавно управление в лицето на Александър Малинов и тогавашния наш пълномощен министър в Истанбул Иван Евстатиев Гешов да подхващат тази стъпка, несъмнено, не и без ролята на цар Фердинанд, който изиграва извънредно добре картите си на дипломатическата маса пред Великите сили. Ако ми позволите, тук ще вметна, че в същия интервал, за който приказваме, има една извънредно забавна сценка, която се разиграва във Виена с присъединяване на нашия княз – тогава към момента, в следствие цар, защото той е считан от Великите сили за австрийски или надлежно за съветски сътрудник във Виена и в Санкт Петербург. Това, което прави той, аз го назовавам с термина от шаха дипломатически гамбит, т.е. да представиш врага си като най-хубав другар пред неговите другари. Та, разиграва се една сценка, на която участват всички короновани лица по това време във Виена. Българският цар е на посещаване при своя чичо, австрийския император Франц Йозеф. Става въпрос за това Австро-Унгария дали да причисли Босна и Херцеговина първа и ние да обявим независимостта или първо ние да обявим независимостта, а Австро-Унгария да причисли Босна и Херцеговина. То това са в действителност двете събития, които се случват септември 1908 година Става по този начин, че българският княз, с цел да покаже в действителност, че той работи самостоятелен от всички, излиза един скандал, прави една олелия, напуща демонстративно тронната зала във Виена, след него потегля да тича испанският крал, който се пробва да го уговори да се върне, че не може по този метод да се държи, и надлежно българският държател изяснява, че не може да бъде унижаван, пък въпреки и от австрийския император. Разбира се, всичко това е една превзетост, която би трябвало да покаже пред Великите сили, че няма единодушие сред Виена и София за дейностите от август-септември 1908 година В следствие Фердинанд се връща в България. Той е посрещнат в Русе от българското държавно управление и както знаем, историята за манифеста, че той се написва – най-малко това, което прочита в началото Фердинанд в старопрестолно Търново, той се написва във влака от Русе до Търново.
А по какъв начин определяте, господин Шивачев, дейностите на Руската империя?
Руската империя, като всяка една Велика мощ, постоянно споделям, че ние не може да приказваме за Великите сили през погледа на свръхемоционалността. Те не беседват и не водят политиката си, водени от прочувствена позиция. Това са империи, които и тогава, и днешните им наследници водят политика, която значително е прагматична. Т.е. тя има тъкмо избрани цели, които преследват, стремят се към своето великолепие или възвръщане на великолепие и те не се заиграват с сходни конюнктури, каквито са ориста на народите. Ако мога да дам образец – 1896 година е прословутата Конференция за Африка, където Великите сили си разпределят колониите в Африка с една карта, една линийка и един молив и си чертаят границите, без въобще да се преценяват с това къде какви националности и етноси, и религиозни общности има в Африка. До огромна степен виждаме и днеска какво се случва там. Това е безусловно същото, което се случва и с Русия. Русия постоянно е гледала своите си политически ползи и ги е преследвала. Просто страни като нас би трябвало да играят доста деликатно на тази, огромната сцена по този начин, че да реализират своите национални цели.
И какъв е пътят, който води до това европейските сили да признаят България за царство и за самостоятелна страна?
Това, което в действителност се случва, е – в следствие имате едни тристранни договаряния, които стартират от края на 1908 и те са до началото на 1909 година Тези договаряния в действителност вървят сред България, Османската империя и Русия. Тук желая да подчертая, тъй като днеска допускам, че отново ще слушаме да се приказва за празника по линията на актуалните измерения на това какво прави Русия. Това, което е значимо да се каже, е, че съгласно Берлинския контракт от 1878 година Русия се води попечителка на България, т.е. тя се води нещо като аставник пред Великите сили. И за всяко едно наше деяние в действителност Русия също дава отговор пред Великите сили.
И е съдействала?
Да, и тогава в действителност тя спомага за независимостта, подписва се един тристранен акт, по този начин да го кажа, с който Османската империя в действителност признава българската самостоятелност. Тук стои въпросът за тези пари, които би трябвало да се платят от Източна Румелия, някогашната Източна Румелия, сред интервала от 1885 до 1908 година, защото тя юридически и международноправно до 1908 година Източна Румелия не се води като част от България, въпреки де факто да знаем, че това се случва на 6 септември 1885 година Стои въпросът за тези годишни заплащания, този трибутарен налог, който би трябвало да се даде. В последна сметка въпросът се взема решение, като Руската империя опрощава репарациите, които би трябвало Османска Турция да заплати в резултат на изгубената Руско-турска война от 1877-1878 година Съответно България пък взима един заем от съветската Санктпетербургска банка и в последна сметка по този метод, с тези платежни нареждания по този начин да кажа се случва това признание на независимостта. От друга страна, самата самостоятелност се урежда и с това, че на 22 септември, откакто България афишира самостоятелност, на идващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, т.е. получава се един казус, двоен, в нарушаването на Берлинския контракт, имате и присъединяване на една от Великите сили, което спомага по-лесно надлежно ние да получим нашата самостоятелност. И тук, в случай че ми позволите единствено да прибавя във връзка с тези заплащания, за които стана въпрос, защото доста се спекулира ние какъв брой сме платили за нашата самостоятелност и какво е било – желая да кажа, че тези пари действително, които ние ги взимаме от съветската банка, ние не ги връщаме, тъй като 1918 година, когато болшевиките идват на власт, към този момент са в Съветска Русия, те анулират всички контракти, които са сключвани сред царското държавно управление и другите страни, защото самата Русия тогава има доста огромни задължения към западни банки и те заради тази причина вземат решение, че е по-далновидно да не заплащат царските остарели задължения. Поради тази причина надлежно и ние не изплащаме своите отговорности към Русия.
Да. Казахте вие, през днешния ден ще слушаме доста, ще приказваме доста, ще се вършат паралели, само че няма по какъв начин да не ви попитам – пазим ли независимостта си през днешния ден, виновни ли сме към нашата история?
Това, което желая през днешния ден нашият народ да разбере – че… Да, казвате, ще слушаме днеска доста наистина… Не може, когато едни политици стартират едно изречение или приключват едно изречение с думите " тъй като ние сме дребна страна “, да чакаме нещо положително в техните дейности, от тази позиция, че доста добре знаем, че ние нито сме дребна страна като територия, нито сме дребна страна като стопански и икономически благоприятни условия, нито сме дребна страна като геополитически фактор, само че всичко това в действителност се показва точно в една такава бих споделил менталност за това, че от нас нищо не зависи.
А от кого, от кого зависи?
Да, тук това се слага въпроса в действителност – от кого зависи, в случай че не зависи от нас. Както тук неотдавна си говорихме с един мой сътрудник, той сподели по този начин: " То хубаво всички плачат за този и за оня чужденец, само че няма кой най-много да плаче за България, а пък в случай че не плачем ние за България, няма кой “. Така че тук въпросът е обвързван тъкмо с това, което нашите предци да споделили – че съединението прави силата, а пък силата прави независимостта. Наистина би трябвало да намерим най-малкото общо кратно, към което да се обединим като цел, с цел да можем да продължим напред. С тази реторика, която я следим в последните месеци, извънредно изострена, и днеска отново надлежно на празника ще се приказва по какъв начин би трябвало да бъдем самостоятелни, какво в действителност значи независимостта, още веднъж ще слушаме, както споделих, и тези клишета – огромни ли сме, дребни ли сме. Всяка една страна си има своето място на картата на света. Самият френски президент Шал де Гол е споделил, че България е на такова място, че тя постоянно ще си пати от него в исторически проект. Въпросът е по какъв начин ние можем да извадим поуките си от предишното, с цел да можем да начертаем едно по-добро бъдеще. За страдание, ние тъкмо това мъчно вършим. Ние предишното го преглеждаме единствено в неговата си красива, лирична, приказна форма на подвиг, само че в никакъв случай и да си извадим поучения от грешките, които са направени.
Нека по този начин да завърши нашият диалог – да си извадим поучения. Благодаря ви за този диалог, господин Шивачев.
Моля. И аз благодаря.
Г-н Шивачев, дано се върнем 114 години обратно. Какво се случва на днешния ден?
Това, което може да кажем, е, че преди 114 години в старопрестолно Търново победи една обективна за българския народ идея – съединената на 6 септември 1885 година България афишира своята самостоятелност, отхвърлени се несправедливите ограничавания, които ни се постановат от Берлинския контракт от 1878 година и смело, уверено, непоколебимо, само че умно и надълбоко премерено, нашите предшественици с този акт пазят нашето достолепие.
Казвате " смело и непоколебимо “. Какви са изискванията по време обаче на тези събития, удобни ли са, елементарно ли се стига до тях?
Всяка една самостоятелност, изключително в нашите географски ширини, се реализира мъчно. За разлика от нас, другите страни водят войни, с цел да реализиран своята самостоятелност. И Гърция, и Сърбия, и Румъния, и Черна гора минават през интервала на войната, с цел да стигнат до своята самостоятелност, до момента в който ние съумяваме с дипломатически средства да реализираме една такава велика цел. Това, което ме питате за събитията и за ситуацията в онази ера – тя е такава, че 1908 година е изпълнена с доста премеждия. Същата година в Османска Турция се случва прелом, идват младотурците на власт с желанието да възстановят величието на своята страна. И този акт значително и техните дейности служат като претекст на нашето държавно управление в лицето на Александър Малинов и тогавашния наш пълномощен министър в Истанбул Иван Евстатиев Гешов да подхващат тази стъпка, несъмнено, не и без ролята на цар Фердинанд, който изиграва извънредно добре картите си на дипломатическата маса пред Великите сили. Ако ми позволите, тук ще вметна, че в същия интервал, за който приказваме, има една извънредно забавна сценка, която се разиграва във Виена с присъединяване на нашия княз – тогава към момента, в следствие цар, защото той е считан от Великите сили за австрийски или надлежно за съветски сътрудник във Виена и в Санкт Петербург. Това, което прави той, аз го назовавам с термина от шаха дипломатически гамбит, т.е. да представиш врага си като най-хубав другар пред неговите другари. Та, разиграва се една сценка, на която участват всички короновани лица по това време във Виена. Българският цар е на посещаване при своя чичо, австрийския император Франц Йозеф. Става въпрос за това Австро-Унгария дали да причисли Босна и Херцеговина първа и ние да обявим независимостта или първо ние да обявим независимостта, а Австро-Унгария да причисли Босна и Херцеговина. То това са в действителност двете събития, които се случват септември 1908 година Става по този начин, че българският княз, с цел да покаже в действителност, че той работи самостоятелен от всички, излиза един скандал, прави една олелия, напуща демонстративно тронната зала във Виена, след него потегля да тича испанският крал, който се пробва да го уговори да се върне, че не може по този метод да се държи, и надлежно българският държател изяснява, че не може да бъде унижаван, пък въпреки и от австрийския император. Разбира се, всичко това е една превзетост, която би трябвало да покаже пред Великите сили, че няма единодушие сред Виена и София за дейностите от август-септември 1908 година В следствие Фердинанд се връща в България. Той е посрещнат в Русе от българското държавно управление и както знаем, историята за манифеста, че той се написва – най-малко това, което прочита в началото Фердинанд в старопрестолно Търново, той се написва във влака от Русе до Търново.
А по какъв начин определяте, господин Шивачев, дейностите на Руската империя?
Руската империя, като всяка една Велика мощ, постоянно споделям, че ние не може да приказваме за Великите сили през погледа на свръхемоционалността. Те не беседват и не водят политиката си, водени от прочувствена позиция. Това са империи, които и тогава, и днешните им наследници водят политика, която значително е прагматична. Т.е. тя има тъкмо избрани цели, които преследват, стремят се към своето великолепие или възвръщане на великолепие и те не се заиграват с сходни конюнктури, каквито са ориста на народите. Ако мога да дам образец – 1896 година е прословутата Конференция за Африка, където Великите сили си разпределят колониите в Африка с една карта, една линийка и един молив и си чертаят границите, без въобще да се преценяват с това къде какви националности и етноси, и религиозни общности има в Африка. До огромна степен виждаме и днеска какво се случва там. Това е безусловно същото, което се случва и с Русия. Русия постоянно е гледала своите си политически ползи и ги е преследвала. Просто страни като нас би трябвало да играят доста деликатно на тази, огромната сцена по този начин, че да реализират своите национални цели.
И какъв е пътят, който води до това европейските сили да признаят България за царство и за самостоятелна страна?
Това, което в действителност се случва, е – в следствие имате едни тристранни договаряния, които стартират от края на 1908 и те са до началото на 1909 година Тези договаряния в действителност вървят сред България, Османската империя и Русия. Тук желая да подчертая, тъй като днеска допускам, че отново ще слушаме да се приказва за празника по линията на актуалните измерения на това какво прави Русия. Това, което е значимо да се каже, е, че съгласно Берлинския контракт от 1878 година Русия се води попечителка на България, т.е. тя се води нещо като аставник пред Великите сили. И за всяко едно наше деяние в действителност Русия също дава отговор пред Великите сили.
И е съдействала?
Да, и тогава в действителност тя спомага за независимостта, подписва се един тристранен акт, по този начин да го кажа, с който Османската империя в действителност признава българската самостоятелност. Тук стои въпросът за тези пари, които би трябвало да се платят от Източна Румелия, някогашната Източна Румелия, сред интервала от 1885 до 1908 година, защото тя юридически и международноправно до 1908 година Източна Румелия не се води като част от България, въпреки де факто да знаем, че това се случва на 6 септември 1885 година Стои въпросът за тези годишни заплащания, този трибутарен налог, който би трябвало да се даде. В последна сметка въпросът се взема решение, като Руската империя опрощава репарациите, които би трябвало Османска Турция да заплати в резултат на изгубената Руско-турска война от 1877-1878 година Съответно България пък взима един заем от съветската Санктпетербургска банка и в последна сметка по този метод, с тези платежни нареждания по този начин да кажа се случва това признание на независимостта. От друга страна, самата самостоятелност се урежда и с това, че на 22 септември, откакто България афишира самостоятелност, на идващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, т.е. получава се един казус, двоен, в нарушаването на Берлинския контракт, имате и присъединяване на една от Великите сили, което спомага по-лесно надлежно ние да получим нашата самостоятелност. И тук, в случай че ми позволите единствено да прибавя във връзка с тези заплащания, за които стана въпрос, защото доста се спекулира ние какъв брой сме платили за нашата самостоятелност и какво е било – желая да кажа, че тези пари действително, които ние ги взимаме от съветската банка, ние не ги връщаме, тъй като 1918 година, когато болшевиките идват на власт, към този момент са в Съветска Русия, те анулират всички контракти, които са сключвани сред царското държавно управление и другите страни, защото самата Русия тогава има доста огромни задължения към западни банки и те заради тази причина вземат решение, че е по-далновидно да не заплащат царските остарели задължения. Поради тази причина надлежно и ние не изплащаме своите отговорности към Русия.
Да. Казахте вие, през днешния ден ще слушаме доста, ще приказваме доста, ще се вършат паралели, само че няма по какъв начин да не ви попитам – пазим ли независимостта си през днешния ден, виновни ли сме към нашата история?
Това, което желая през днешния ден нашият народ да разбере – че… Да, казвате, ще слушаме днеска доста наистина… Не може, когато едни политици стартират едно изречение или приключват едно изречение с думите " тъй като ние сме дребна страна “, да чакаме нещо положително в техните дейности, от тази позиция, че доста добре знаем, че ние нито сме дребна страна като територия, нито сме дребна страна като стопански и икономически благоприятни условия, нито сме дребна страна като геополитически фактор, само че всичко това в действителност се показва точно в една такава бих споделил менталност за това, че от нас нищо не зависи.
А от кого, от кого зависи?
Да, тук това се слага въпроса в действителност – от кого зависи, в случай че не зависи от нас. Както тук неотдавна си говорихме с един мой сътрудник, той сподели по този начин: " То хубаво всички плачат за този и за оня чужденец, само че няма кой най-много да плаче за България, а пък в случай че не плачем ние за България, няма кой “. Така че тук въпросът е обвързван тъкмо с това, което нашите предци да споделили – че съединението прави силата, а пък силата прави независимостта. Наистина би трябвало да намерим най-малкото общо кратно, към което да се обединим като цел, с цел да можем да продължим напред. С тази реторика, която я следим в последните месеци, извънредно изострена, и днеска отново надлежно на празника ще се приказва по какъв начин би трябвало да бъдем самостоятелни, какво в действителност значи независимостта, още веднъж ще слушаме, както споделих, и тези клишета – огромни ли сме, дребни ли сме. Всяка една страна си има своето място на картата на света. Самият френски президент Шал де Гол е споделил, че България е на такова място, че тя постоянно ще си пати от него в исторически проект. Въпросът е по какъв начин ние можем да извадим поуките си от предишното, с цел да можем да начертаем едно по-добро бъдеще. За страдание, ние тъкмо това мъчно вършим. Ние предишното го преглеждаме единствено в неговата си красива, лирична, приказна форма на подвиг, само че в никакъв случай и да си извадим поучения от грешките, които са направени.
Нека по този начин да завърши нашият диалог – да си извадим поучения. Благодаря ви за този диалог, господин Шивачев.
Моля. И аз благодаря.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ