Самуел Финци - Шеметен Шайлок
Самуел Финци завоюва “Икар ” за водеща мъжка роля с играта си във “Венецианският търговец ” от Уилям Шекспир, подложен в Народния спектакъл “Иван Вазов ” от Явор Гърдев. Финци победи на церемонията за театрални награди, връчвани от Съюза на артистите в България. Той е един от най-успешните зад граница български артисти, с доста сериозна театрална и екранна кариера в Германия.
Албена Павлова завоюва “Икар ” за водеща женска роля в “Майка Кураж и нейните деца ” от Бертолт Брехт (реж. Стоян Радев, Сатиричен спектакъл “Алеко Константинов ”), Явор Милушев получи отличие за извънреден принос към българския спектакъл.
А Самуел Финци добре познава усета на церемониалния и протоколен триумф в по този начин наречените арт среди. Преди години той се изяви на откриването на 70-то юбилейно издание на най-големия кино фестивал в света - Берлинале. Сред публиката тогава е също известния и почитан професор Божидар Манов, постоянен създател и в “Труд News ”. Тогава Самуел Финци сервира от сцената на “Берлинале Палас ” авторско слово. “Свободно преминавайки през няколко езика (немски, британски, френски, руски) той впечатли залата с персонално наличие. А незабавно по-късно изнесе с висок прочувствен градус мощен актьорски очерк за личните си креативен подозрения и нощни кошмари, когато е получил и приел поканата да води откриването и закриването на юбилейното Берлинале. В своя монолог него цитира и отиграва популярни епизоди от безконечната кинокласика: “М ” (1931) на Фриц Ланг, “Гражданинът Кейн ” (1941) на Орсън Уелс, “Казабланка ” (1942) на Майкъл Къртис. И избухнаха заслужени овации ”, написа професор Манов.
Известният критик напомни и по какъв начин при започване на актьорската му кариера някои смятаха, че подражава на татко си: като темпо-ритъм и интонационен релеф на словото, жесто-мимични съоръжения, двигателна техника. Но през днешния ден Ицко Финци споделя с бяла злоба в пост до него: “Възхищавам ти се! Защо не мога да съм като теб! ” Ала майка му, пианистката Гина Табакова, е пределно сбита: “Не разясня децата си. Само да е здрав! ”
Санчо, както го назовават всички близки, другари и сътрудници, идва на бял свят в Пловдив през 1966 година, а за специалността на артиста се “ражда ” през 1992 година, след 4 години в НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова. После специализира в елитната школа на Лий Страсбърг в Ню Йорк. Но дебютът му на професионална сцена е още през 1989 година в софийския Театър на армията. И същата година се открива в Германия, където стартира да играе безспирно на театрални подиуми в Берлин, Кьолн, Хамбург, Хановер, Лайпциг.
Работи доста с българските режисьори Иван Станев ( “Войцек ” на Бюхнер, компилацията “Представление и наказване ”) и с Димитър Гочев, приет за един от най-ярките европейски режисьори по това време.
“С него вършат серия постановки в Дюселдорф и гостуват на най-престижната немскоезична сцена “Бургтеатър ” във Виена. Стъпва солидно в най-известните берлински театри “Фолксбюне ” и “Дойчес спектакъл ”, където играе Владимир в знаковата пиеса на Бекет “В очакване на Годо ” под режисурата на Иван Пантелеев.
В “Талия спектакъл ” в Хамбург с нашия режисьор Теди Москов вършат “Blue in Blue ” - импровизационни етюди по музика на Гершуин. В Цюрих работи с великия режисьор Бено Бесон. Театралните му функции са десетки: Трепльов в “Чайка ” и в други спектакли по текстове на Чехов; след това е Волпоне в едноименната пиеса на Бен Джонсън; играе в “Калигула ” на Камю, в пиеси на Хайнер Мюлер, Артур Шницлер и други бележити създатели ”, напомня професор Манов.
През 2015 година е разгласен е за най-хубав артист в Германия в анкета на 42 театрални критици и публицисти за списание “Театърът през днешния ден ”. У нас дебютира в киното през 1989 година с “Аз, графинята ” (реж. Петър Попзлатев) и “Парчета обич ” (реж. Иван Черкелов). Снима се още при режисьорите Коста Биков, Рангел Вълчанов, Георги Дюлгеров, Красимир Крумов, Димитър Петков, Александър Морфов и други. Гледали сме го в “Лагерът ” (1990), “Посетени от Господ ” (2001), “Опашката на дявола ” (2001), “Хълмът на боровинките ” (2002), “Рапсодия в бяло ” (2002), “Пазачът на мъртвите ” (2006), “Цветът на хамелеона ” (2012) и последно в “18% сиво ” (2020) на реж. Виктор Чучков.
Участия в голям брой европейски филми
От 1995 година стартират уговорките му към непознати кинопродукции (Германия, Австрия). И по този начин до през днешния ден: 30 години пред камерата и 110 функции на екрана у нас и в редица европейски филми! И не счита да стопира! Движи го невероятна му сила и неутолим актьорски апетит! “Само да е здрав ”, както споделя майка му. Че кой различен му мисли най-хубавото!
Чувствителен и еластичен
Познавам Санчо съвсем от бебе - с майка му сме приятелки, с татко му имаме професионални контакти. Гледала съм го на сцена при всички гостувания на немски театри у нас. Невероятно образован е, сензитивен, еластичен, с бърза мисъл. Всички тези гении изля в изключителното си показване при откриването на Берлинале. Санчо, гордея се с теб!
Илка Зафирова, актриса
Може всичко, само че не и да играе неприятно
Може всичко, с изключение на едно - да играе неприятно (учил съм го, само че без успех). Гледал съм го във “Войцек ”, не допусках, че ще го видя като водещ, и то ослепителен! Самоувереността и артистичността му по някакъв метод “разшириха ” България. Имах шанса при “прощъпулника си ” по немските театрални подиуми да се “подпирам ” на гения му. Работейки “немили - недраги ” в чужбина, се удивлявах на силата му за оцеляване.
Теди Москов, режисьор
Направи забележителна кариера
Той е един от най-хубавите артисти в Германия, въпреки корените му да са от България. Направи забележителна кариера в най-хубавите немскоезични театри и филми. Много известен е от редица тв сериали. Поканата от Берлинале да води двете церемонии бе самоуверено решение, което той извърши интелигентно и артистично! Радваме се, че го имаме измежду нас.
Клаус Едер, кино критик
Албена Павлова завоюва “Икар ” за водеща женска роля в “Майка Кураж и нейните деца ” от Бертолт Брехт (реж. Стоян Радев, Сатиричен спектакъл “Алеко Константинов ”), Явор Милушев получи отличие за извънреден принос към българския спектакъл.
А Самуел Финци добре познава усета на церемониалния и протоколен триумф в по този начин наречените арт среди. Преди години той се изяви на откриването на 70-то юбилейно издание на най-големия кино фестивал в света - Берлинале. Сред публиката тогава е също известния и почитан професор Божидар Манов, постоянен създател и в “Труд News ”. Тогава Самуел Финци сервира от сцената на “Берлинале Палас ” авторско слово. “Свободно преминавайки през няколко езика (немски, британски, френски, руски) той впечатли залата с персонално наличие. А незабавно по-късно изнесе с висок прочувствен градус мощен актьорски очерк за личните си креативен подозрения и нощни кошмари, когато е получил и приел поканата да води откриването и закриването на юбилейното Берлинале. В своя монолог него цитира и отиграва популярни епизоди от безконечната кинокласика: “М ” (1931) на Фриц Ланг, “Гражданинът Кейн ” (1941) на Орсън Уелс, “Казабланка ” (1942) на Майкъл Къртис. И избухнаха заслужени овации ”, написа професор Манов.
Известният критик напомни и по какъв начин при започване на актьорската му кариера някои смятаха, че подражава на татко си: като темпо-ритъм и интонационен релеф на словото, жесто-мимични съоръжения, двигателна техника. Но през днешния ден Ицко Финци споделя с бяла злоба в пост до него: “Възхищавам ти се! Защо не мога да съм като теб! ” Ала майка му, пианистката Гина Табакова, е пределно сбита: “Не разясня децата си. Само да е здрав! ”
Санчо, както го назовават всички близки, другари и сътрудници, идва на бял свят в Пловдив през 1966 година, а за специалността на артиста се “ражда ” през 1992 година, след 4 години в НАТФИЗ в класа на проф. Димитрина Гюрова. После специализира в елитната школа на Лий Страсбърг в Ню Йорк. Но дебютът му на професионална сцена е още през 1989 година в софийския Театър на армията. И същата година се открива в Германия, където стартира да играе безспирно на театрални подиуми в Берлин, Кьолн, Хамбург, Хановер, Лайпциг.
Работи доста с българските режисьори Иван Станев ( “Войцек ” на Бюхнер, компилацията “Представление и наказване ”) и с Димитър Гочев, приет за един от най-ярките европейски режисьори по това време.
“С него вършат серия постановки в Дюселдорф и гостуват на най-престижната немскоезична сцена “Бургтеатър ” във Виена. Стъпва солидно в най-известните берлински театри “Фолксбюне ” и “Дойчес спектакъл ”, където играе Владимир в знаковата пиеса на Бекет “В очакване на Годо ” под режисурата на Иван Пантелеев.
В “Талия спектакъл ” в Хамбург с нашия режисьор Теди Москов вършат “Blue in Blue ” - импровизационни етюди по музика на Гершуин. В Цюрих работи с великия режисьор Бено Бесон. Театралните му функции са десетки: Трепльов в “Чайка ” и в други спектакли по текстове на Чехов; след това е Волпоне в едноименната пиеса на Бен Джонсън; играе в “Калигула ” на Камю, в пиеси на Хайнер Мюлер, Артур Шницлер и други бележити създатели ”, напомня професор Манов.
През 2015 година е разгласен е за най-хубав артист в Германия в анкета на 42 театрални критици и публицисти за списание “Театърът през днешния ден ”. У нас дебютира в киното през 1989 година с “Аз, графинята ” (реж. Петър Попзлатев) и “Парчета обич ” (реж. Иван Черкелов). Снима се още при режисьорите Коста Биков, Рангел Вълчанов, Георги Дюлгеров, Красимир Крумов, Димитър Петков, Александър Морфов и други. Гледали сме го в “Лагерът ” (1990), “Посетени от Господ ” (2001), “Опашката на дявола ” (2001), “Хълмът на боровинките ” (2002), “Рапсодия в бяло ” (2002), “Пазачът на мъртвите ” (2006), “Цветът на хамелеона ” (2012) и последно в “18% сиво ” (2020) на реж. Виктор Чучков.
Участия в голям брой европейски филми
От 1995 година стартират уговорките му към непознати кинопродукции (Германия, Австрия). И по този начин до през днешния ден: 30 години пред камерата и 110 функции на екрана у нас и в редица европейски филми! И не счита да стопира! Движи го невероятна му сила и неутолим актьорски апетит! “Само да е здрав ”, както споделя майка му. Че кой различен му мисли най-хубавото!
Чувствителен и еластичен
Познавам Санчо съвсем от бебе - с майка му сме приятелки, с татко му имаме професионални контакти. Гледала съм го на сцена при всички гостувания на немски театри у нас. Невероятно образован е, сензитивен, еластичен, с бърза мисъл. Всички тези гении изля в изключителното си показване при откриването на Берлинале. Санчо, гордея се с теб!
Илка Зафирова, актриса
Може всичко, само че не и да играе неприятно
Може всичко, с изключение на едно - да играе неприятно (учил съм го, само че без успех). Гледал съм го във “Войцек ”, не допусках, че ще го видя като водещ, и то ослепителен! Самоувереността и артистичността му по някакъв метод “разшириха ” България. Имах шанса при “прощъпулника си ” по немските театрални подиуми да се “подпирам ” на гения му. Работейки “немили - недраги ” в чужбина, се удивлявах на силата му за оцеляване.
Теди Москов, режисьор
Направи забележителна кариера
Той е един от най-хубавите артисти в Германия, въпреки корените му да са от България. Направи забележителна кариера в най-хубавите немскоезични театри и филми. Много известен е от редица тв сериали. Поканата от Берлинале да води двете церемонии бе самоуверено решение, което той извърши интелигентно и артистично! Радваме се, че го имаме измежду нас.
Клаус Едер, кино критик
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ