Самуел Ардити: Няма изгледи за мир в региона
Самуел Ардити e български евреин, напуснал страната ни през далечната 1935 година, и от този момент насам - живущ в Израел. Той е инженер по специалност, родственик на световноизвестния публицист Елиас Канети и притежател на най-високото отличие на Министерството на външните работи на България – „ Златна лаврова клонка”, за изключителния му принос в развиването на българо-израелските връзки.
Автор е на две книги – „ Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис Трети – гонител или другар на българските евреи”, и „ Спомени от годините на Холокоста - 1940-1943 ".
Ардити непрекъснато пътува до България по един въпрос, който е трансформирал в идея на живота си - признаването на Лиляна Паница за "Праведница на народите ", като героиня за спасяването на българските евреи по време на Втората международна война.
Смята, че непризнаването й е една историческа неправда. По тази линия от години има "сложни " връзки с израелската организация "Яд вашем " и с българската "Шалом ". Според Ардити, Лиляна Паница е била служител в комисарството на евреите и секретарка на ръководителя Александър Белев, когато идва заповедта на Данегер за депортацията на 20 000 евреи, сред които на 8 000 от рамките на България. Паница първа оповестява това на еврейския водач в България доктор Леви.
Всичко това обаче остава в загадка, и по-късно тя е съдена от Народния съд. Оправдана е въз основата на свидетелски показания, само че няколко месеца по-късно умира от перитонит, породен от удари в корема при побоите в милицията.
Този въпрос продължава да вълнува Самуел Ардити, само че в този момент на дневен проект като международен проблем са размириците и концепцията за нов кротичък проект сред Израел и Палестина. Това е главната тематика на диалога ни с него.
- Гн Ардити, Вие неотдавна бяхте в България и се върнахте в Израел в самия кипеж на събитията, породени от концепцията на американския президент Доналд Тръмп за Йерусалим...Какво мислите за всичко това?
- Ще стартира с това, че палестинците са фиктивен народ. Нещо като македонците. Ако проверим близката история, няма да намерим палестински народ. Никога не е имало палестинска страна и в никакъв случай Йерусалим не е бил столица на палестинска страна. Името Йерусалим не е упоменато нито един път в свещения Коран, до момента в който в Стария завет е упоменато 563 пъти.
Да не вършим неточност - палестинците нямат връзка с филистимяните. Някога решението на Организация на обединените нации е било да има еврейска страна и арабска страна, а не палестинска страна. Защото тогава - преди 71 години, не е съществувал палестински народ. А още преди 3100 години в Йерусалим са царували цар Давид и цар Соломон, пророкували са еврейските пророци Исая, Йеремия, Варух, Иезекил Даниил, Амоса и други
В Йерусалим на еврейски бяха написани незабравимите книги "Псалтир ", "Причти Соломонови ", "Еклисиаст ", "Премъдрост Соломонова " и други
Връзката на мосюлманите с Йерусалим е една легенда за коня на Мохамед, и това е всичко. Ние, евреите дадохме на света Исус Христос, Карл Маркс и Алберт Айнщайн. Палестинците дадоха на света терористката Лайла Халед!..
- Как приемате в Израел другите отзиви по отношение на концепцията за мир с Палестина?
- Малко от тези, които гневно подлагат на критика решението на президента (Тръмп), са чели изказванията му по отношение на Йерусалим. Имам поради царя (краля - б.р.) на Саудитска Арабия, президента на палестинците Махмуд Абас, царя (краля) на Транс-Йордания и други Тръмп написа, че при договаряния сред двете страни, при взаимно единодушие Източен Йерусалим може да бъде столицата на Палестинската страна.
Турският деспот Ердоган - един огромен мегаломан, заплашва Близкия изток с злополука. Той наподобява е не запомнил, че единствено преди 100 години бе изгонен от Йерусалим от британския военачалник Аленби.
Имам усещането, че Израел го трансфораха в нещо като знак на съревнование сред Тръмп и Европа. Европейските водачи Макрон, Меркел и други от Европейски Съюз, остро подлагат на критика американския президент за неговото решение да реалокира американското посолство в Йерусалим. Но доста от нас не са не запомнили, че милиони евреи бяха "излишни " на Европа по време на Втората международна война и тя ги прати "по въздуха ", през комините на Аушвиц и Треблинка. Сега 20 милиона араби "ядат джигера " на Европа и желаят да вкарат Шериата като локална конституция, а Европа се прави на доста толерантна. Когато в действителност е ясно, че европейците хранят един арабски търтей, който им копае гроба.
- Добивам чувството, че вашето виждане "отвътре " на Израел, не съответствува с това, което е извън?
- Да. Хамас подвига огромна врява, само че действителността в Израел не е такава, каквато я виждат международните медии. Сблъсъци с арабите има в Източен Йерусалим, Юдея и Самария, и до известна степен - в Северен Израел, където живеят араби. 20% от популацията на Израел са араби. Има араби в Негева, Южен Израел, където живеят бедуини. В другите области на Израел ситуацията е безшумно и там хората се занимават с други въпроси, като банкрута на сдружението за медикаменти "Тева, полицейските следствия, прояви на корупция и прочие Нормални неща в един естествен живот, в който хората стават рано за работа, а децата им - за учебно заведение.
Нашите врагове желаят да показват Израел като безпорядък и безредица. Но това не е по този начин.
- Световните вести ли внушават това ?
- Не единствено международните, и българските - също!.. Ужким България е другар на Израел, само че от София ми се обаждат, че огромните телевизионни канали сипят огън и жупел, и гневно подлагат на критика Израел за някаква "окупация " в Западния бряг на река Йордан. Да проверим по какъв начин се стигна до тази "окупация ":
През Втората международна война палестинският мюфтия Хадж Емин Ел Хусейни е бил съдружник на Хитлер. Той го кандардисва да унищожи евреите в Европа, и откакто военачалник Ромел превземе Палестина, да унищожи еврейското население от 600 000 души. Този опит на палестинците да унищожават евреите в Палестина пропадна.
През 1967 година арабските страни поставят обръч към Израел. Еврейската страна е сложена в капан. Израелската войска чупи обсадата и от този момент се намира в Юдея и Самария. 90% от арабското население се намира под гражданска арабска администрация. За каква "окупация " тогава става дума?! Знаем ли различен "окупиран " народ, който има държавно управление, парламент, президент, полиция и посланици по света?!
- И въпреки всичко, не ми отговорихте съответно на въпроса какви са изгледите за мир в района ?
- В момента аз и доста израелци не виждаме такива изгледи. Палестинците не са подготвени да признаят никакво наличие на една еврейска страна в района. Те са подготвени на две страни - една палестинска и една израелска. Израелската страна няма да има еврейски темперамент, а ще принадлежи на всички свои жители. На такова решение на спора ние не сме подготвени да се съгласим. Не сме подготвени да отстъпим и на граници от 67 км, тъй като "Ислямска страна " ще бъде на разстояние 15 километра от Тел Авив. Ние не сме подготвени на такова самоубийство!
- Има ли развиване по случая, по който работите по този начин безрезервно - за реабилитацията на Лиляна Паница?
- Десет години се занимавам с този въпрос. Моята идея е обективна. Заедно с други 40 индивида, помогнали и избавили евреи по време на Втората международна война, подадохме молба до президента на РБългария - ген. Радев. Начело на листата, която предлагаме е Лиляна Паница и още седем народни представители от 25-ото Народно заседание, които са се противопоставили на Закона за отбрана на страната. Адвокат Моис Де Кало е бил един от откривателите на Лиляна и в неговите разкази има чудовищни неща.
Едно мога да ви кажа - наследниците на физическите и душевните убийци на Лиляна Паница живеят в София. Знаят се имената на виновниците за нейната гибел.
- Напоследък ви занимава и въпросът с така наречен Луков марш. Защо?
- Не мога да се съглася с деформирането на истината по този въпрос. От "Шалом " настояват, че ген. Луков е подкрепял депортацията на евреите от новите земи. Да проверим обстоятелствата: Луков е погубен от съпротивата на 13 февруари 1943 година, а съглашението Белев-Данекер е подписано на 22 февруари същата година и депортацията стартира на 10 март. Как би могъл един мъртъв човек да взе участие в нея?! И "Шалом " продават тези неистина на еврейски организации от странство, с цел да хулят и чернят България. Ген. Луков е воин от Първата международна война. Към края на войната бойците на сръбския фронт подвигат протест и напущат окопите. Те се насочат към Радомир, с цел да разгласят Радомирската Република и да смъкват монархията. Луков остава самичък в Кюстендил, само че има разполагаем топове и доста снаряди. С помощта на няколко козари и овчари той открива гневен огън по сръбската войска, която напредва към Кюстендил. Сръбският военачалник мисли, че в града има мощни български елементи и стопира напредването. Днес, когато българи вървят до Кюстендил за череши и сливи, дано знаят, че без подвига на ген. Луков, щяха да имат потребност от задгранични паспорти да идат до там.
От години настоявам, че Израелското посолство в София би трябвало да се поправя в доста връзки - да не служи на неистини и партийни пристрастия. В този случай е длъжно да ревизира дали ген. Луков е подкрепял депортацията в действителност?
- Вие от дълго време имате "сложни " връзки с Израелското посолство в София и с организацията "Шалом "...
- През епохата сред двете международни войни властта беше в ръцете на ционистката организация. Ционистките водачи водиха интелигентна политика - те бяха ционисти, само че в това време и български патриоти, които не се месеха в българската политика. Поради тази мъдра политика, когато пристигнаха неприятните времена, единомислещо всички българи отхвърлиха да предадат своите евреи на германо-нацистите.
След Девети септември 1944-а ционистите се връщат в Еврейския национален дом в София. Този дом те построиха при започване на 20-и век и имат нотариален акт за благосъстоятелност. "Шалом "-ците ги изпъждат оттова и след това завладяват всички здания и институти, като клеветят ционистите пред управляващите, че са евреи фашисти.
Знам това, тъй като моят татко - Бениямин Ардити, беше водач на дясното придвижване на Владимир Жаботински в България. На два пъти го наклеветиха и се пробваха да го дадат на Народен съд. Хората на "Шалом " се пробваха да забранят всеобщата емиграция на българските евреи към Израел. След като получиха заповед от Георги Димитров, те бяха принудени сами да провеждат емиграцията.
Накрая в България останаха единствено евреите, които бяха съумели да се уредят със синекурни службички. През годините псуваха и хулеха Израел като прислужник на американския империализъм в Близкия изток. Ето за какво аз не желая да ме съставлява организацията "Шалом ".
- На една от министър председателите на книгата ви за Цар Борис участваха Симеон Сакскобургготски, брачната половинка му и сестра му Мария-Луиза. Знам за отношението ви към цар Борис Трети, както и че то не е същото като към неговия правоприемник?
- Знам какво се е обсъждало в последно време по отношение на царските парцели и ще кажа едно: бих бил благополучен, в случай че видя Симеон да се бори за паметта на татко си, както се бори за парцелите си. Това не е единствено юридически въпрос, а на първо място - въпрос на морал.
Автор е на две книги – „ Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис Трети – гонител или другар на българските евреи”, и „ Спомени от годините на Холокоста - 1940-1943 ".
Ардити непрекъснато пътува до България по един въпрос, който е трансформирал в идея на живота си - признаването на Лиляна Паница за "Праведница на народите ", като героиня за спасяването на българските евреи по време на Втората международна война.
Смята, че непризнаването й е една историческа неправда. По тази линия от години има "сложни " връзки с израелската организация "Яд вашем " и с българската "Шалом ". Според Ардити, Лиляна Паница е била служител в комисарството на евреите и секретарка на ръководителя Александър Белев, когато идва заповедта на Данегер за депортацията на 20 000 евреи, сред които на 8 000 от рамките на България. Паница първа оповестява това на еврейския водач в България доктор Леви.
Всичко това обаче остава в загадка, и по-късно тя е съдена от Народния съд. Оправдана е въз основата на свидетелски показания, само че няколко месеца по-късно умира от перитонит, породен от удари в корема при побоите в милицията.
Този въпрос продължава да вълнува Самуел Ардити, само че в този момент на дневен проект като международен проблем са размириците и концепцията за нов кротичък проект сред Израел и Палестина. Това е главната тематика на диалога ни с него.
- Гн Ардити, Вие неотдавна бяхте в България и се върнахте в Израел в самия кипеж на събитията, породени от концепцията на американския президент Доналд Тръмп за Йерусалим...Какво мислите за всичко това?
- Ще стартира с това, че палестинците са фиктивен народ. Нещо като македонците. Ако проверим близката история, няма да намерим палестински народ. Никога не е имало палестинска страна и в никакъв случай Йерусалим не е бил столица на палестинска страна. Името Йерусалим не е упоменато нито един път в свещения Коран, до момента в който в Стария завет е упоменато 563 пъти.
Да не вършим неточност - палестинците нямат връзка с филистимяните. Някога решението на Организация на обединените нации е било да има еврейска страна и арабска страна, а не палестинска страна. Защото тогава - преди 71 години, не е съществувал палестински народ. А още преди 3100 години в Йерусалим са царували цар Давид и цар Соломон, пророкували са еврейските пророци Исая, Йеремия, Варух, Иезекил Даниил, Амоса и други
В Йерусалим на еврейски бяха написани незабравимите книги "Псалтир ", "Причти Соломонови ", "Еклисиаст ", "Премъдрост Соломонова " и други
Връзката на мосюлманите с Йерусалим е една легенда за коня на Мохамед, и това е всичко. Ние, евреите дадохме на света Исус Христос, Карл Маркс и Алберт Айнщайн. Палестинците дадоха на света терористката Лайла Халед!..
- Как приемате в Израел другите отзиви по отношение на концепцията за мир с Палестина?
- Малко от тези, които гневно подлагат на критика решението на президента (Тръмп), са чели изказванията му по отношение на Йерусалим. Имам поради царя (краля - б.р.) на Саудитска Арабия, президента на палестинците Махмуд Абас, царя (краля) на Транс-Йордания и други Тръмп написа, че при договаряния сред двете страни, при взаимно единодушие Източен Йерусалим може да бъде столицата на Палестинската страна.
Турският деспот Ердоган - един огромен мегаломан, заплашва Близкия изток с злополука. Той наподобява е не запомнил, че единствено преди 100 години бе изгонен от Йерусалим от британския военачалник Аленби.
Имам усещането, че Израел го трансфораха в нещо като знак на съревнование сред Тръмп и Европа. Европейските водачи Макрон, Меркел и други от Европейски Съюз, остро подлагат на критика американския президент за неговото решение да реалокира американското посолство в Йерусалим. Но доста от нас не са не запомнили, че милиони евреи бяха "излишни " на Европа по време на Втората международна война и тя ги прати "по въздуха ", през комините на Аушвиц и Треблинка. Сега 20 милиона араби "ядат джигера " на Европа и желаят да вкарат Шериата като локална конституция, а Европа се прави на доста толерантна. Когато в действителност е ясно, че европейците хранят един арабски търтей, който им копае гроба.
- Добивам чувството, че вашето виждане "отвътре " на Израел, не съответствува с това, което е извън?
- Да. Хамас подвига огромна врява, само че действителността в Израел не е такава, каквато я виждат международните медии. Сблъсъци с арабите има в Източен Йерусалим, Юдея и Самария, и до известна степен - в Северен Израел, където живеят араби. 20% от популацията на Израел са араби. Има араби в Негева, Южен Израел, където живеят бедуини. В другите области на Израел ситуацията е безшумно и там хората се занимават с други въпроси, като банкрута на сдружението за медикаменти "Тева, полицейските следствия, прояви на корупция и прочие Нормални неща в един естествен живот, в който хората стават рано за работа, а децата им - за учебно заведение.
Нашите врагове желаят да показват Израел като безпорядък и безредица. Но това не е по този начин.
- Световните вести ли внушават това ?
- Не единствено международните, и българските - също!.. Ужким България е другар на Израел, само че от София ми се обаждат, че огромните телевизионни канали сипят огън и жупел, и гневно подлагат на критика Израел за някаква "окупация " в Западния бряг на река Йордан. Да проверим по какъв начин се стигна до тази "окупация ":
През Втората международна война палестинският мюфтия Хадж Емин Ел Хусейни е бил съдружник на Хитлер. Той го кандардисва да унищожи евреите в Европа, и откакто военачалник Ромел превземе Палестина, да унищожи еврейското население от 600 000 души. Този опит на палестинците да унищожават евреите в Палестина пропадна.
През 1967 година арабските страни поставят обръч към Израел. Еврейската страна е сложена в капан. Израелската войска чупи обсадата и от този момент се намира в Юдея и Самария. 90% от арабското население се намира под гражданска арабска администрация. За каква "окупация " тогава става дума?! Знаем ли различен "окупиран " народ, който има държавно управление, парламент, президент, полиция и посланици по света?!
- И въпреки всичко, не ми отговорихте съответно на въпроса какви са изгледите за мир в района ?
- В момента аз и доста израелци не виждаме такива изгледи. Палестинците не са подготвени да признаят никакво наличие на една еврейска страна в района. Те са подготвени на две страни - една палестинска и една израелска. Израелската страна няма да има еврейски темперамент, а ще принадлежи на всички свои жители. На такова решение на спора ние не сме подготвени да се съгласим. Не сме подготвени да отстъпим и на граници от 67 км, тъй като "Ислямска страна " ще бъде на разстояние 15 километра от Тел Авив. Ние не сме подготвени на такова самоубийство!
- Има ли развиване по случая, по който работите по този начин безрезервно - за реабилитацията на Лиляна Паница?
- Десет години се занимавам с този въпрос. Моята идея е обективна. Заедно с други 40 индивида, помогнали и избавили евреи по време на Втората международна война, подадохме молба до президента на РБългария - ген. Радев. Начело на листата, която предлагаме е Лиляна Паница и още седем народни представители от 25-ото Народно заседание, които са се противопоставили на Закона за отбрана на страната. Адвокат Моис Де Кало е бил един от откривателите на Лиляна и в неговите разкази има чудовищни неща.
Едно мога да ви кажа - наследниците на физическите и душевните убийци на Лиляна Паница живеят в София. Знаят се имената на виновниците за нейната гибел.
- Напоследък ви занимава и въпросът с така наречен Луков марш. Защо?
- Не мога да се съглася с деформирането на истината по този въпрос. От "Шалом " настояват, че ген. Луков е подкрепял депортацията на евреите от новите земи. Да проверим обстоятелствата: Луков е погубен от съпротивата на 13 февруари 1943 година, а съглашението Белев-Данекер е подписано на 22 февруари същата година и депортацията стартира на 10 март. Как би могъл един мъртъв човек да взе участие в нея?! И "Шалом " продават тези неистина на еврейски организации от странство, с цел да хулят и чернят България. Ген. Луков е воин от Първата международна война. Към края на войната бойците на сръбския фронт подвигат протест и напущат окопите. Те се насочат към Радомир, с цел да разгласят Радомирската Република и да смъкват монархията. Луков остава самичък в Кюстендил, само че има разполагаем топове и доста снаряди. С помощта на няколко козари и овчари той открива гневен огън по сръбската войска, която напредва към Кюстендил. Сръбският военачалник мисли, че в града има мощни български елементи и стопира напредването. Днес, когато българи вървят до Кюстендил за череши и сливи, дано знаят, че без подвига на ген. Луков, щяха да имат потребност от задгранични паспорти да идат до там.
От години настоявам, че Израелското посолство в София би трябвало да се поправя в доста връзки - да не служи на неистини и партийни пристрастия. В този случай е длъжно да ревизира дали ген. Луков е подкрепял депортацията в действителност?
- Вие от дълго време имате "сложни " връзки с Израелското посолство в София и с организацията "Шалом "...
- През епохата сред двете международни войни властта беше в ръцете на ционистката организация. Ционистките водачи водиха интелигентна политика - те бяха ционисти, само че в това време и български патриоти, които не се месеха в българската политика. Поради тази мъдра политика, когато пристигнаха неприятните времена, единомислещо всички българи отхвърлиха да предадат своите евреи на германо-нацистите.
След Девети септември 1944-а ционистите се връщат в Еврейския национален дом в София. Този дом те построиха при започване на 20-и век и имат нотариален акт за благосъстоятелност. "Шалом "-ците ги изпъждат оттова и след това завладяват всички здания и институти, като клеветят ционистите пред управляващите, че са евреи фашисти.
Знам това, тъй като моят татко - Бениямин Ардити, беше водач на дясното придвижване на Владимир Жаботински в България. На два пъти го наклеветиха и се пробваха да го дадат на Народен съд. Хората на "Шалом " се пробваха да забранят всеобщата емиграция на българските евреи към Израел. След като получиха заповед от Георги Димитров, те бяха принудени сами да провеждат емиграцията.
Накрая в България останаха единствено евреите, които бяха съумели да се уредят със синекурни службички. През годините псуваха и хулеха Израел като прислужник на американския империализъм в Близкия изток. Ето за какво аз не желая да ме съставлява организацията "Шалом ".
- На една от министър председателите на книгата ви за Цар Борис участваха Симеон Сакскобургготски, брачната половинка му и сестра му Мария-Луиза. Знам за отношението ви към цар Борис Трети, както и че то не е същото като към неговия правоприемник?
- Знам какво се е обсъждало в последно време по отношение на царските парцели и ще кажа едно: бих бил благополучен, в случай че видя Симеон да се бори за паметта на татко си, както се бори за парцелите си. Това не е единствено юридически въпрос, а на първо място - въпрос на морал.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ