Направи ли Борисов достатъчно на срещата с Ердоган?
Самото осъществяване на срещата е триумф, резултатите от нея – не бих споделил. Това съобщи пред Novini.bg политологът Любомир Стефанов във връзка вчерашната среща на върха Европейски съюз-Турция във Варна.
До събота вечер беше "на кантар " изобщо провеждането на такава среща в този формат, защото има огромно количество вътрешна опозиция измежду огромна част от популацията на Европейския съюз против всевъзможни връзки с Турция, изключително близки, на високо дипломатическо равнище. Така че провеждането на срещата е триумф. Оттук нататък това, което можем да отчетем като триумф, е установяването на някаква форма на връзка – реанимирането на тази връзка. Европейският съюз направи умерена първа стъпка към другарство с президента Ердоган и неговата Турция. Обнадеждаващо е, че се сяда още веднъж на масата на договаряния с Турция, сподели Стефанов.
Той разяснява и двустранната среща сред премиера Борисов и турския президент Ердоган. Министър-председателят свърши повече от задоволително. Все отново форматът на срещата беше европейските водачи и Турция. Тази среща имаше за цел да препотвърди финансовия ангажимент на Европейския съюз към ориста на бежанците от Ирак и Сирия, както и че Турция ще се грижи те да не доближат до Европа по незаконните пътища, с цел да не се повтори рецесията отпреди 2 година На конференцията Борисов ни сподели, че е имал 70-минутна доста дейна, интензивна среща с турския президент Ердоган и на нея са си говорили за всички неща, които и опозицията, и ръководещите желаеха да бъдат повдигнати като тематики. Само че с ангажимента, че форматът на срещата не беше Борисов-Ердоган, т.е. България-Турция, а Европейски съюз-Турция. Иначе казано, министър председателят Борисов и турският президент Ердоган са се уведомили за належащи нужди в връзките сред двете страни, само че вчерашната среща не предполагаше решение, задълбочаване, търсене на взаимни отстъпки и каквото и да е в тази тенденция, разяснява политическият анализатор.
Много се изговори дали министър председателят Борисов щял да каже нещо по тази тематика (обезщетението за тракийските бежанци и изявлението на Ердоган за Кърджали – б. р.) на турския си сътрудник – явно, че е споделил и то мисля, че повече от задоволително. Не би трябвало да забравяме и нещо, което самият Борисов акцентира – че в отговор е получил не по-малко искания от страна на Турция. Става дума за пенсиите на изселниците, за уреждането на срамното леке, наречено Възродителен развой, за тяхната благосъстоятелност, за собствеността на вакъфството, мюфтийството. Оттук нататък следва да забележим какво ще произтече – дали тези въпроси ще бъдат артикулирани на подобаващото равнище – Министерството на външните работи, дали ще се сътвори една двустранна комисия, която без политизиране и без доста гласност да стартира да взема решение тези въпроси, тъй като те са колкото основателни от наша страна, толкоз основателни и от турска страна, уточни политологът.
Иска ми се да видя сходна линия на държание и след нашето председателство на Съвета на Европейския съюз. Видно е, че България се демонстрира като диалогична страна, страна която е подготвена да медитира сходен вид наболели спорове. Много е знаково, че сходна среща сред Европейския съюз и Турция се организира точно в България, защото България остана една от дребното страни в Европейския съюз, която изобщо по някакъв метод може да си комуникира с Турция. Също по този начин е правилно, че България може би е една от дребното страни, с която Турция желае да си приказва. Може би е пристигнало времето България да способства за Съюза повече в сравнение с получава. Вчерашната среща на върха с Турция и сигналите за това, че България доста уверено води Европейския съюз към основаването на обща европейска прокуратура са доста позитивни сигнали – желае ми се да ставаме очевидци на такива неща и след края на председателството ни, сподели още Любомир Стефанов.
До събота вечер беше "на кантар " изобщо провеждането на такава среща в този формат, защото има огромно количество вътрешна опозиция измежду огромна част от популацията на Европейския съюз против всевъзможни връзки с Турция, изключително близки, на високо дипломатическо равнище. Така че провеждането на срещата е триумф. Оттук нататък това, което можем да отчетем като триумф, е установяването на някаква форма на връзка – реанимирането на тази връзка. Европейският съюз направи умерена първа стъпка към другарство с президента Ердоган и неговата Турция. Обнадеждаващо е, че се сяда още веднъж на масата на договаряния с Турция, сподели Стефанов.
Той разяснява и двустранната среща сред премиера Борисов и турския президент Ердоган. Министър-председателят свърши повече от задоволително. Все отново форматът на срещата беше европейските водачи и Турция. Тази среща имаше за цел да препотвърди финансовия ангажимент на Европейския съюз към ориста на бежанците от Ирак и Сирия, както и че Турция ще се грижи те да не доближат до Европа по незаконните пътища, с цел да не се повтори рецесията отпреди 2 година На конференцията Борисов ни сподели, че е имал 70-минутна доста дейна, интензивна среща с турския президент Ердоган и на нея са си говорили за всички неща, които и опозицията, и ръководещите желаеха да бъдат повдигнати като тематики. Само че с ангажимента, че форматът на срещата не беше Борисов-Ердоган, т.е. България-Турция, а Европейски съюз-Турция. Иначе казано, министър председателят Борисов и турският президент Ердоган са се уведомили за належащи нужди в връзките сред двете страни, само че вчерашната среща не предполагаше решение, задълбочаване, търсене на взаимни отстъпки и каквото и да е в тази тенденция, разяснява политическият анализатор.
Много се изговори дали министър председателят Борисов щял да каже нещо по тази тематика (обезщетението за тракийските бежанци и изявлението на Ердоган за Кърджали – б. р.) на турския си сътрудник – явно, че е споделил и то мисля, че повече от задоволително. Не би трябвало да забравяме и нещо, което самият Борисов акцентира – че в отговор е получил не по-малко искания от страна на Турция. Става дума за пенсиите на изселниците, за уреждането на срамното леке, наречено Възродителен развой, за тяхната благосъстоятелност, за собствеността на вакъфството, мюфтийството. Оттук нататък следва да забележим какво ще произтече – дали тези въпроси ще бъдат артикулирани на подобаващото равнище – Министерството на външните работи, дали ще се сътвори една двустранна комисия, която без политизиране и без доста гласност да стартира да взема решение тези въпроси, тъй като те са колкото основателни от наша страна, толкоз основателни и от турска страна, уточни политологът.
Иска ми се да видя сходна линия на държание и след нашето председателство на Съвета на Европейския съюз. Видно е, че България се демонстрира като диалогична страна, страна която е подготвена да медитира сходен вид наболели спорове. Много е знаково, че сходна среща сред Европейския съюз и Турция се организира точно в България, защото България остана една от дребното страни в Европейския съюз, която изобщо по някакъв метод може да си комуникира с Турция. Също по този начин е правилно, че България може би е една от дребното страни, с която Турция желае да си приказва. Може би е пристигнало времето България да способства за Съюза повече в сравнение с получава. Вчерашната среща на върха с Турция и сигналите за това, че България доста уверено води Европейския съюз към основаването на обща европейска прокуратура са доста позитивни сигнали – желае ми се да ставаме очевидци на такива неща и след края на председателството ни, сподели още Любомир Стефанов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ




