На път: 4240 км самота
Самотата. Това се оказва най-голямото предизвикателство за Петър Ванев, който преди година си събра багажа и от Русе потегли по Тихоокеанския хребетен път в Съединени американски щати, с цел да измине 4240 км. Изненадите по трасето се оказали повече от предстоящото.
Сега Ванев потегля на ново предизивкателство - Апалачката пътека, дълга 3500 км, която счита да извърви от началото на юни до рождения си ден в средата на септември. А по-късно се надява да се снабди с Тройната корона като добави и Континенталния преход, още веднъж в Съединени американски щати, 4960 км.
От книгата до черните мечки
Всеки, който обича да чете, най-малко един път в живота си се е вдъхновявал мощно от някоя книга. Доста по-малко са хората, чийто живот изцяло се трансформира по-късно. Преди няколко години Ванев прочита книгата на Черил Стрейд " Моето странствуване в дивото ", по която бе изработен и филм. Тя го хваща в миг, в който след няколко години работа в хотелска верига в Лондон го тормози това, че отпуските в никакъв случай не стигат за мечтаните пътешествия. Напуска и за начало се отдава на гмуркането за 4 месеца в Тайланд, а по-късно естествено идва решението да тръгне по дългия път, за което употребява спестяванията си.
Въпреки солидния размер информация, която изчита, с цел да се приготви за пътуването, в което можеш да попаднеш на мечка, гърмяща змия, да ти свърши водата и още доста неща, за които дори не се сещаш, на място открива, че всичко е друго. В огромна степен това се дължи на снежната зима преди този момент, която трансформира описваните от всички като изсушени от слънцето региони в плуващи в зеленина, а Сиера Невада в мъчно проходимо трасе от 700 км, покрити със сняг, вместо сектор, ангажиран от гори и езера. Това кара някои от трите хиляди пътешественици, получили позволение през 2017 година да се движат по маршрута, да пропуснат планинската част и да се върнат към нея, когато снегът се постопи. За Ванев обаче подобен вид няма и потегля напряко.
Фотогалерия: Да ти порасне кракът от вървене >
Комарите в Орегон обаче дават отговор на описаното в книгите и те докарват до полуда, в случай че не си се подготвил, споделя той. За възможни срещи с мечки и змии се е подготвил, като заобикаля непосредствен контакт. Няма по какъв начин да носиш серум при захапване от гърмяща змия, тъй като той се съхранява при избрана температура. А кафявите мечки сами те заобикалят, споделя той.
Сам на себе си
За доста хора е еднакво на невероятно да вървят хиляди километри. Петър споделя, че преди този момент не е бил тъкмо спортна натура, имал е и непотребни килограми върху себе си, само че ходенето толкоз дълго не е било най-трудното.
Това е била самотата. Като сме сами вкъщи си мислим, че това е самотата, само че въобще не е същото. Все отново от другата страна на стената има различен човек, по улицата има хора, въобще намираме се в своята си зона на комфорт, споделя той.
" Самото наличие на различен човек ни прави по-спокойни и по-сигурни. Когато на десетки километри няма друго себеподобно създание, тогава в действителност си самичък ", спомня си той. Причината да остане самичък по пътя е това, че времето го притиска и вижда, че няма да успее да се вмести. Това постанова да върви по 50-60 км дневно, което го отделя от другите пътешественици по трасето. " Справяйки се с единия проблем, се снабдих с различен – оставането самичък ".
Когато доближи до избраните от него точки за достъп до храна и други признаци на цивилизация употребява случая да поговори с останалите и по този начин да се зареди за идната фаза на самотно вървене, когато се усеща " обществено изнемощял ".
Когато нямаш План Б
За изминаването на Тихоокеанския хребетен път има доста информация, само че като с всяко нещо в никакъв случай не можеш да си сигурен, че всичко ще върви по твоя проект. Според Петър по-голямо от физическото предизвикателство е психическото - да устоиш и да не се откажеш.
Нямах проект Б, единствено План А и той трябваше да се случи по някакъв метод. Не непременно въпреки всичко, споделя пътешественикът.
От времето, когато Черил Стрейд изминава този път, доста неща са се трансформирали. Затова е проучил авансово къде може да се напазарува, за коя спирка е нужно авансово да си е пратил колет и така нататък
Базовото тегло на раницата, която носи, е 10 кг. Те включват нещата, без които не можеш - котлон, палатка, спален чувал, малко облекла и други Оттам нататък тежестта доближава от време на време до 25 кг, когато да вземем за пример би трябвало да предвидиш храна за 2 седмици, която си задължен и да съхраняваш в специфични контейнери, с цел да не е налична за мечките. Самите контейнери тежат.
По-скоро желаех да потегли самичък, само че знаех, че има и други хора по прехода. Не му се занимава да търси хора, които желаят и могат тъкмо в този миг.
Страхът е най-хубавият ти другар
Това странствуване изисква сериозна доза убеденост в себе си, а страхът от непознатото е най-хубавият ти другар, споделя Ванев. За него също важи стремежът към сигурност, избягването на опасности, само че когато не се излиза от зоната на комфорт, " си кретаме цялостен живот ", споделя той.
За себе си очевидно е решил твърдо да се движи отвън тази зона и с изключение на да се снабди с Тройната корона, счита да трансформира пътешествията си в специалност. Освен да пътува и споделя с другите това, което вижда и му се случва, само че и да си изкарва прехраната от това. Допуска, че е допустимо да се провали, само че си дава шанса на този стадий и това да се случи. " Не ме е боязън да стартира изначало ", споделя той.
Пътешествието, на което потегля през днешния ден, прави с помощта на спонсори. А през есента се чака да излезе книгата за неговото първо премеждие в дивото от издателство " Вакон ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: От първа ръка (13)
Сега Ванев потегля на ново предизивкателство - Апалачката пътека, дълга 3500 км, която счита да извърви от началото на юни до рождения си ден в средата на септември. А по-късно се надява да се снабди с Тройната корона като добави и Континенталния преход, още веднъж в Съединени американски щати, 4960 км.
От книгата до черните мечки
Всеки, който обича да чете, най-малко един път в живота си се е вдъхновявал мощно от някоя книга. Доста по-малко са хората, чийто живот изцяло се трансформира по-късно. Преди няколко години Ванев прочита книгата на Черил Стрейд " Моето странствуване в дивото ", по която бе изработен и филм. Тя го хваща в миг, в който след няколко години работа в хотелска верига в Лондон го тормози това, че отпуските в никакъв случай не стигат за мечтаните пътешествия. Напуска и за начало се отдава на гмуркането за 4 месеца в Тайланд, а по-късно естествено идва решението да тръгне по дългия път, за което употребява спестяванията си.
Въпреки солидния размер информация, която изчита, с цел да се приготви за пътуването, в което можеш да попаднеш на мечка, гърмяща змия, да ти свърши водата и още доста неща, за които дори не се сещаш, на място открива, че всичко е друго. В огромна степен това се дължи на снежната зима преди този момент, която трансформира описваните от всички като изсушени от слънцето региони в плуващи в зеленина, а Сиера Невада в мъчно проходимо трасе от 700 км, покрити със сняг, вместо сектор, ангажиран от гори и езера. Това кара някои от трите хиляди пътешественици, получили позволение през 2017 година да се движат по маршрута, да пропуснат планинската част и да се върнат към нея, когато снегът се постопи. За Ванев обаче подобен вид няма и потегля напряко.
Фотогалерия: Да ти порасне кракът от вървене >
Комарите в Орегон обаче дават отговор на описаното в книгите и те докарват до полуда, в случай че не си се подготвил, споделя той. За възможни срещи с мечки и змии се е подготвил, като заобикаля непосредствен контакт. Няма по какъв начин да носиш серум при захапване от гърмяща змия, тъй като той се съхранява при избрана температура. А кафявите мечки сами те заобикалят, споделя той.
Сам на себе си
За доста хора е еднакво на невероятно да вървят хиляди километри. Петър споделя, че преди този момент не е бил тъкмо спортна натура, имал е и непотребни килограми върху себе си, само че ходенето толкоз дълго не е било най-трудното.
Това е била самотата. Като сме сами вкъщи си мислим, че това е самотата, само че въобще не е същото. Все отново от другата страна на стената има различен човек, по улицата има хора, въобще намираме се в своята си зона на комфорт, споделя той.
" Самото наличие на различен човек ни прави по-спокойни и по-сигурни. Когато на десетки километри няма друго себеподобно създание, тогава в действителност си самичък ", спомня си той. Причината да остане самичък по пътя е това, че времето го притиска и вижда, че няма да успее да се вмести. Това постанова да върви по 50-60 км дневно, което го отделя от другите пътешественици по трасето. " Справяйки се с единия проблем, се снабдих с различен – оставането самичък ".
Когато доближи до избраните от него точки за достъп до храна и други признаци на цивилизация употребява случая да поговори с останалите и по този начин да се зареди за идната фаза на самотно вървене, когато се усеща " обществено изнемощял ".
Когато нямаш План Б
За изминаването на Тихоокеанския хребетен път има доста информация, само че като с всяко нещо в никакъв случай не можеш да си сигурен, че всичко ще върви по твоя проект. Според Петър по-голямо от физическото предизвикателство е психическото - да устоиш и да не се откажеш.
Нямах проект Б, единствено План А и той трябваше да се случи по някакъв метод. Не непременно въпреки всичко, споделя пътешественикът.
От времето, когато Черил Стрейд изминава този път, доста неща са се трансформирали. Затова е проучил авансово къде може да се напазарува, за коя спирка е нужно авансово да си е пратил колет и така нататък
Базовото тегло на раницата, която носи, е 10 кг. Те включват нещата, без които не можеш - котлон, палатка, спален чувал, малко облекла и други Оттам нататък тежестта доближава от време на време до 25 кг, когато да вземем за пример би трябвало да предвидиш храна за 2 седмици, която си задължен и да съхраняваш в специфични контейнери, с цел да не е налична за мечките. Самите контейнери тежат.
По-скоро желаех да потегли самичък, само че знаех, че има и други хора по прехода. Не му се занимава да търси хора, които желаят и могат тъкмо в този миг.
Страхът е най-хубавият ти другар
Това странствуване изисква сериозна доза убеденост в себе си, а страхът от непознатото е най-хубавият ти другар, споделя Ванев. За него също важи стремежът към сигурност, избягването на опасности, само че когато не се излиза от зоната на комфорт, " си кретаме цялостен живот ", споделя той.
За себе си очевидно е решил твърдо да се движи отвън тази зона и с изключение на да се снабди с Тройната корона, счита да трансформира пътешествията си в специалност. Освен да пътува и споделя с другите това, което вижда и му се случва, само че и да си изкарва прехраната от това. Допуска, че е допустимо да се провали, само че си дава шанса на този стадий и това да се случи. " Не ме е боязън да стартира изначало ", споделя той.
Пътешествието, на което потегля през днешния ден, прави с помощта на спонсори. А през есента се чака да излезе книгата за неговото първо премеждие в дивото от издателство " Вакон ".
Всичко, което би трябвало да знаете за: От първа ръка (13)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ