Усещането за самота е по-опасно от реалната изолация
Самотата и чувството за самотност постоянно се възприемат като едно и също, само че науката демонстрира, че разликата сред тях може да има съществени последствия за здравето.
Ново проучване на университета Корнел разкрива, че не броят на хората към нас е решителен, а методът, по който възприемаме личните си обществени връзки.
Според учените човек може да бъде заобиколен от хора и все пак да се усеща уединен. Точно това субективно чувство се оказва основен фактор за здравето. Проучването, оповестено в JAMA Network Open, проучва данни от близо 8 хиляди възрастни над 50 години в Англия, проследени в продължение на съвсем 14 години.
Изследователите вкарват понятието " обществена асиметрия " - разминаването сред действителната обществена изолираност и субективното възприятие за самотност. Оказва се, че хората, които се усещат по-самотни, в сравнение с допуска обществената им среда, са изложени на доста по-висок риск от сърдечно-съдови болести, хронична обструктивна белодробна болест и нараснала смъртност от всички аргументи. Тази група учените дефинират като " обществено уязвими ".
Обратно, хората, които живеят релативно изолирано, само че не се усещат самотни, са разказани като " обществено устойчиви ". При тях съвсем не се следи нараснал здравен риск. Изследването удостоверява и че хората, които по едно и също време са обществено изолирани и се усещат самотни, също са изложени на по-висока смъртност.
Световната здравна организация (СЗО) показва, че към 16% от хората по света изпитват самотност. Освен това едно от пет визити при персонален доктор е обвързвана с проблеми, които не могат да бъдат решени клинично, като обществена изолираност, самотност или финансови усложнения.
В отговор на тези трендове от ден на ден страни вкарват така наречен обществено определяне - ориентиране на пациенти към действия, които усъвършенстват благополучието им. Такива могат да бъдат групи за разходки, доброволчество, арт клубове или градинарски начинания.
Великобритания е първата страна, която интегрира общественото определяне в националната си здравна политика. От 2026 година нейната Националната академия за обществено определяне ще бъде формален сътрудник на СЗО в подпомагането на други страни да развиват сходни политики, пишат Euronews.
Ново проучване на университета Корнел разкрива, че не броят на хората към нас е решителен, а методът, по който възприемаме личните си обществени връзки.
Според учените човек може да бъде заобиколен от хора и все пак да се усеща уединен. Точно това субективно чувство се оказва основен фактор за здравето. Проучването, оповестено в JAMA Network Open, проучва данни от близо 8 хиляди възрастни над 50 години в Англия, проследени в продължение на съвсем 14 години.
Изследователите вкарват понятието " обществена асиметрия " - разминаването сред действителната обществена изолираност и субективното възприятие за самотност. Оказва се, че хората, които се усещат по-самотни, в сравнение с допуска обществената им среда, са изложени на доста по-висок риск от сърдечно-съдови болести, хронична обструктивна белодробна болест и нараснала смъртност от всички аргументи. Тази група учените дефинират като " обществено уязвими ".
Обратно, хората, които живеят релативно изолирано, само че не се усещат самотни, са разказани като " обществено устойчиви ". При тях съвсем не се следи нараснал здравен риск. Изследването удостоверява и че хората, които по едно и също време са обществено изолирани и се усещат самотни, също са изложени на по-висока смъртност.
Световната здравна организация (СЗО) показва, че към 16% от хората по света изпитват самотност. Освен това едно от пет визити при персонален доктор е обвързвана с проблеми, които не могат да бъдат решени клинично, като обществена изолираност, самотност или финансови усложнения.
В отговор на тези трендове от ден на ден страни вкарват така наречен обществено определяне - ориентиране на пациенти към действия, които усъвършенстват благополучието им. Такива могат да бъдат групи за разходки, доброволчество, арт клубове или градинарски начинания.
Великобритания е първата страна, която интегрира общественото определяне в националната си здравна политика. От 2026 година нейната Националната академия за обществено определяне ще бъде формален сътрудник на СЗО в подпомагането на други страни да развиват сходни политики, пишат Euronews.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ