Дриант Зенели разглежда несигурността като пространство за въображение в изложбата „Ако не знам какво ще се случи утре, би било прекрасно“
Самостоятелната галерия на албанския създател Дриант Зенели „ Ако не знам какво ще се случи на следващия ден, би било прелестно “ е видеоинсталация, която преглежда несигурността не като липса или неуспех, а като дейна позиция и пространство за въображение. Това споделят от Националната изложба, която ще бъду хазаин на експозицията от 5 февруари до 29 март. Откриването ще бъде на 5 февруари от 18:00 часа в „ Квадрат 500 “, оповестяват от екипа.
По думите им изложбата сплотява четири видеопроизведения, основани сред 2011 и 2023 година, всяко част от друга трилогия в практиката на художника. „ Вместо ретроспективен роман, селекцията наблюдава пореден живописен способ, при който опитът е изцяло съзнателен като евентуално несполучлив. Подготовката, упованието и груповата проекция заемат повече пространство от самото реализиране на резултат, а смисълът поражда посредством дълготрайно престояване в рестриктивните мерки “, означават домакините.
По думите им филмите на Зенели се развиват в индустриални руини, модернистична архитектура и пространства, белязани от прекратени утопии и историческа натовареност. „ Представена в зала 19 на „ Квадрат 500 “, с нейната монументална каменна архитектура и експонирана in situ римска гробница от IV век, изложбата влиза в деен разговор с пространството, мислейки историята не като приключено минало, а като продължаващо изискване. Полетът участва в изложбата не като решение, а като жест, като краткотрайно прекратяване на сигурността и метод на мислене през гравитацията, а не оттатък нея “, прецизират от Националната изложба.
Куратори на плана са Мартина Йорданова и Васил Владимиров. Българска телеграфна агенция е медиен сътрудник на събитието.
Дриант Зенели е роден през 1983 година в Шкодра, Албания. Визуален актьор, който живее и работи сред Торино и Тирана. През 2011 и 2019 година показва Албания на Венецианското биенале за изкуство, надлежно в групова галерия на 54-тото и независима експозиция на 58-ото издание на биеналето. Негови творби са показвани в институции и интернационалните конгреси като MSU – Музей за модерно изкуство, Загреб, EMST – Национален музей за модерно изкуство, Атина, Биеналето в Шарджа, Биеналето „ Де ла Хабана “, MAXXI, Рим; Schirn Kunsthalle Frankfurt; Manifesta 14, Прищина, Centre Pompidou, Париж, MuCEM, Марсилия, ZKM, Карлсруе.
/ВСР
По думите им изложбата сплотява четири видеопроизведения, основани сред 2011 и 2023 година, всяко част от друга трилогия в практиката на художника. „ Вместо ретроспективен роман, селекцията наблюдава пореден живописен способ, при който опитът е изцяло съзнателен като евентуално несполучлив. Подготовката, упованието и груповата проекция заемат повече пространство от самото реализиране на резултат, а смисълът поражда посредством дълготрайно престояване в рестриктивните мерки “, означават домакините.
По думите им филмите на Зенели се развиват в индустриални руини, модернистична архитектура и пространства, белязани от прекратени утопии и историческа натовареност. „ Представена в зала 19 на „ Квадрат 500 “, с нейната монументална каменна архитектура и експонирана in situ римска гробница от IV век, изложбата влиза в деен разговор с пространството, мислейки историята не като приключено минало, а като продължаващо изискване. Полетът участва в изложбата не като решение, а като жест, като краткотрайно прекратяване на сигурността и метод на мислене през гравитацията, а не оттатък нея “, прецизират от Националната изложба.
Куратори на плана са Мартина Йорданова и Васил Владимиров. Българска телеграфна агенция е медиен сътрудник на събитието.
Дриант Зенели е роден през 1983 година в Шкодра, Албания. Визуален актьор, който живее и работи сред Торино и Тирана. През 2011 и 2019 година показва Албания на Венецианското биенале за изкуство, надлежно в групова галерия на 54-тото и независима експозиция на 58-ото издание на биеналето. Негови творби са показвани в институции и интернационалните конгреси като MSU – Музей за модерно изкуство, Загреб, EMST – Национален музей за модерно изкуство, Атина, Биеналето в Шарджа, Биеналето „ Де ла Хабана “, MAXXI, Рим; Schirn Kunsthalle Frankfurt; Manifesta 14, Прищина, Centre Pompidou, Париж, MuCEM, Марсилия, ZKM, Карлсруе.
/ВСР
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ