Пол Найденов - третият пол
Самоопределя се като мъж и напълно не инцидентно е избрал името Пол, само че по документи е жена със същата фамилия. Живее с Моника Писанкънева, активистка на ЛГБТИ (лесбийки, гейове, бисексуални, транссексуални и интерсекс) придвижването, което ме навежда на мисълта, че Пол би трябвало да е лесбийка. Но защото е мъж, а живее на фамилни начала с жена, би трябвало да е по-скоро хетеросексуален. Освен това е и татко! А желанието да промени името си публично от женско на мъжко дали пък не го характеризира като транссексуален? Съвсем се обърках, само че то е тъй като се пробвам да му сложа етикет, да го вкарам в някаква категория. А Пол е отвън всякаква устойчива обществена или биологична структура – интерсекс човек. Вероятно съм позакъсняла, само че за първи път чух това определение по отношение на лекоатлетката от ЮАР Кастер Семеня, която стана олимпийска шампионка на 800 м в Рио. Високите й равнища на тестостерон, потвърдени с проби, провокираха плевел митинг измежду съперничките, че Семеня получава непочтено преимущество. Две от финалистките на 800 метра в Рио обявиха, че считат класиранията си с едно място напред, защото Семеня може да не е мъж, само че не е и жена. Високо се заприказва за третия пол, генетичната разновидност, определяща се като интерсексуалност. А Кастер Семеня, която бе корица на южноафриканското ELLE, в края на предходната година се ожени за друга лекоатлетка от ЮАР, Виолет Расебоя, поемайки ролята на мъжа в фамилията. 
снимка Александър Осенски Преди да се срещна с българския представител на интерсекс хората Пол Найденов порових в нета и прочетох дребното, написано за неговия случай, годно и за някои от другите като него. Пол е диагностициран със Синдром на андрогенна устойчивост, прочут като Синдром на Morris. Това е положение, влияещо на развиването на мъжките полови белези, дължащо се на недостатък в рецепторите за андроген (хормон, който подтиква интензивността на мъжките полови органи и подкрепя развиването на вторичните мъжки полови белези) и устойчивост към действието на андрогена. Бебетата със Синдром на Morris имат тестиси, скрити в коремната празнина. Липсата на стимулация от страна на андрогена още пренатално води до разстройване в развиването на външните полови органи и те се оформят сходни на женски. Едновременно с това непокътнатото обособяване на различен хормон от наличните тестиси не разрешава развиването на вътрешни женски полови органи като матка, маточни тръби, яйчници, т.е. влагалището приключва сляпо. При частичните недостатъци съгласно степента на устойчивост към андрогена разстройствата варират от уголемени женски гениталии до дискретни нарушавания в мъжките. Интерсекс положенията се считат за вродени аномалии, в голямата си част не са рискови или животозастрашаващи и нямат потребност от лекуване с хирургически и хормонални интервенции, в огромната им част осъществявани без осведоменото единодушие на интерсекс детето или родителите му, които даже не подозират какви са дълготрайните последици за здравето на децата им. Някои от лицата, родени с разнообразни интерсекс положения, са с неустановен физически пол – това знаем с днешна дата. Но преди 47 години, когато се родил Пол, родителите му не устояли на натиска да го кръстят с женско име, евентуално доста комплицирани и от това, което чули от лекарите – че въпреки да не наподобява като момиче, е момиче и нещо не му е напълно наред. Какво тъкмо – по този начин и не им обяснили. А тогава даже и не бяхме чували вица: „ Какъв е полът на внучето? – питат един дядо. А той отвръща: Знам ли, като порасне, единствено ще се дефинира. “ „ Ако можех, бих предпочел да съм хермафродит, само че при хората не е допустимо “, споделя Пол, с който при среща очи в очи се чувствам като с нищо сходно – излъчването му не е нито на мъж, нито на жена, от него повява единствено една голяма, топла, само че някак си неутрална просветеност. „ Интерсекс хората се самоопределят и като мъже, и като дами, голяма част от тях живеят като елементарни мъже и дами, хетеро или хомосексуални, някои – като транс мъже или дами. Използването на думи, включващи в себе си под каквато и да е форма хермафродизъм, ги изважда от рамките на нормалността. “ Според данни от Холандия 1 на 200 деца е родено с някаква форма на интерсекс – нетипични вътрешни или външни полови белези, а това значи, че интерсекс се среща по-често от алената коса да вземем за пример „ Аз не изпитвам нужда да се дефинирам като мъж или жена, само че писмено нямам друга алтернатива. А в документите ми даже не е отразен биологичният ми или генетичен пол. Това, което написа, е нещо решено служебно “, споделя Пол Найденов. От 2014 година той желае по правосъден ред да смени името и пола в документите си за идентичност. Забележете, в документите, не да си прави интервенция за промяна на пола. „ В публичните настройки полът се дефинира не от обществената роля, а от тялото на индивида. Бих се тормозил от съд, който сменя телесния пол, защото това е хирургическа интервенция, а не съм сигурен, че съдиите са положителни хирурзи. В българското право съществуват два пола – мъжки и женски, и то при изискване че има хора, които биологично не принадлежат към нито един от тях. Ако тялото дефинира това, което написа в документите, аз съм „ за “ да има /мъж/, /жена/ и /Пол Найденов/. Ако обаче в тях се отразява общественият пол, с който човек се разпознава, тогава моят избор е в документите ми да написа мъж. “ Отнело му повече от 20 години да съобщи намерено, че е интерсекс и че се самоидентифицира като подобен. Нарича се Пол от 15 години, преди този момент още от детството са му казвали Павка. И на среща на випуска никой не бил сюрпризиран, че е направил сходна стъпка, най-нормалната за него. Пол твърди, че е бил скопен под претекст, че го оперират от ингвинална херния. Родителите му повярвали, че кастрацията може да направи детето им щерка – като всички останали – и приели то да бъде подложено на мъчителни процедури и хирургични интервенции. Пол е изтрил от паметта си този ужасяващ и недотам къс епизод от детството си. „ Значителен брой интерсекс хора се постанова да живеят с посттравматичен синдром – също като жертвите на обезчестяване, на произшествия, бойците, оживели във войни... Един от главните признаци на този синдром е амнезията. Аз не помня съвсем нищо от това, което са правили с мен. “ А то е нещо като това да трансфорат един заек в коте или куче – да му изрежат ушите, да създадат четирите му лапи с идентична дължина, да му избият дългите зъби, да му наставят опашката... Изобщо не е смешно, а доста и мъчително, и унизително, по тази причина паметта милостиво го изтрива. 1 2 последваща страница »
снимка Александър Осенски Преди да се срещна с българския представител на интерсекс хората Пол Найденов порових в нета и прочетох дребното, написано за неговия случай, годно и за някои от другите като него. Пол е диагностициран със Синдром на андрогенна устойчивост, прочут като Синдром на Morris. Това е положение, влияещо на развиването на мъжките полови белези, дължащо се на недостатък в рецепторите за андроген (хормон, който подтиква интензивността на мъжките полови органи и подкрепя развиването на вторичните мъжки полови белези) и устойчивост към действието на андрогена. Бебетата със Синдром на Morris имат тестиси, скрити в коремната празнина. Липсата на стимулация от страна на андрогена още пренатално води до разстройване в развиването на външните полови органи и те се оформят сходни на женски. Едновременно с това непокътнатото обособяване на различен хормон от наличните тестиси не разрешава развиването на вътрешни женски полови органи като матка, маточни тръби, яйчници, т.е. влагалището приключва сляпо. При частичните недостатъци съгласно степента на устойчивост към андрогена разстройствата варират от уголемени женски гениталии до дискретни нарушавания в мъжките. Интерсекс положенията се считат за вродени аномалии, в голямата си част не са рискови или животозастрашаващи и нямат потребност от лекуване с хирургически и хормонални интервенции, в огромната им част осъществявани без осведоменото единодушие на интерсекс детето или родителите му, които даже не подозират какви са дълготрайните последици за здравето на децата им. Някои от лицата, родени с разнообразни интерсекс положения, са с неустановен физически пол – това знаем с днешна дата. Но преди 47 години, когато се родил Пол, родителите му не устояли на натиска да го кръстят с женско име, евентуално доста комплицирани и от това, което чули от лекарите – че въпреки да не наподобява като момиче, е момиче и нещо не му е напълно наред. Какво тъкмо – по този начин и не им обяснили. А тогава даже и не бяхме чували вица: „ Какъв е полът на внучето? – питат един дядо. А той отвръща: Знам ли, като порасне, единствено ще се дефинира. “ „ Ако можех, бих предпочел да съм хермафродит, само че при хората не е допустимо “, споделя Пол, с който при среща очи в очи се чувствам като с нищо сходно – излъчването му не е нито на мъж, нито на жена, от него повява единствено една голяма, топла, само че някак си неутрална просветеност. „ Интерсекс хората се самоопределят и като мъже, и като дами, голяма част от тях живеят като елементарни мъже и дами, хетеро или хомосексуални, някои – като транс мъже или дами. Използването на думи, включващи в себе си под каквато и да е форма хермафродизъм, ги изважда от рамките на нормалността. “ Според данни от Холандия 1 на 200 деца е родено с някаква форма на интерсекс – нетипични вътрешни или външни полови белези, а това значи, че интерсекс се среща по-често от алената коса да вземем за пример „ Аз не изпитвам нужда да се дефинирам като мъж или жена, само че писмено нямам друга алтернатива. А в документите ми даже не е отразен биологичният ми или генетичен пол. Това, което написа, е нещо решено служебно “, споделя Пол Найденов. От 2014 година той желае по правосъден ред да смени името и пола в документите си за идентичност. Забележете, в документите, не да си прави интервенция за промяна на пола. „ В публичните настройки полът се дефинира не от обществената роля, а от тялото на индивида. Бих се тормозил от съд, който сменя телесния пол, защото това е хирургическа интервенция, а не съм сигурен, че съдиите са положителни хирурзи. В българското право съществуват два пола – мъжки и женски, и то при изискване че има хора, които биологично не принадлежат към нито един от тях. Ако тялото дефинира това, което написа в документите, аз съм „ за “ да има /мъж/, /жена/ и /Пол Найденов/. Ако обаче в тях се отразява общественият пол, с който човек се разпознава, тогава моят избор е в документите ми да написа мъж. “ Отнело му повече от 20 години да съобщи намерено, че е интерсекс и че се самоидентифицира като подобен. Нарича се Пол от 15 години, преди този момент още от детството са му казвали Павка. И на среща на випуска никой не бил сюрпризиран, че е направил сходна стъпка, най-нормалната за него. Пол твърди, че е бил скопен под претекст, че го оперират от ингвинална херния. Родителите му повярвали, че кастрацията може да направи детето им щерка – като всички останали – и приели то да бъде подложено на мъчителни процедури и хирургични интервенции. Пол е изтрил от паметта си този ужасяващ и недотам къс епизод от детството си. „ Значителен брой интерсекс хора се постанова да живеят с посттравматичен синдром – също като жертвите на обезчестяване, на произшествия, бойците, оживели във войни... Един от главните признаци на този синдром е амнезията. Аз не помня съвсем нищо от това, което са правили с мен. “ А то е нещо като това да трансфорат един заек в коте или куче – да му изрежат ушите, да създадат четирите му лапи с идентична дължина, да му избият дългите зъби, да му наставят опашката... Изобщо не е смешно, а доста и мъчително, и унизително, по тази причина паметта милостиво го изтрива. 1 2 последваща страница » Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ