Кои са били тримата мъдреци, присъствали на раждането на Исус Христос?
Самоличността на така наречен Трима мъдреци от рождествената история продължава да бъде предмет на научни и богословски диспути, а ново проучване слага под подозрение една от най-устойчивите християнски обичаи – че те са били „ трима царе от Изтока “. Според разбор на Associates for Bible Research , фигурите, разказани в Новия завет като „ влъхви “, най-вероятно са били жреци, астролози или висши съветници, свързани с антични царства в Близкия изток.
Единственият древен текст, който загатва тези персони, е Евангелие от Матей . В него няма нито посочен брой на мъдреците, нито имена, нито изказване, че са били царе. Според библеистите, концепцията за „ трима “ произлиза по-скоро от броя на даровете – злато, тамян и смирна – в сравнение с от исторически източници . Тези елементи се утвърждават като традиция едвам епохи по-късно посредством апокрифни текстове, богословски тълкувания и църковно изкуство.
В скорошно обществено проучване библейският академик Брайън Уиндъл показва, че гръцката дума „ μάγοι “ (маги), употребена в истинския текст на Матей, е имала необятно значение в античния свят. Тя е обозначавала представители на прослойка жреци, изключително в Персийската империя, които са се занимавали с астрономия, пояснение на знамения и съветване на владетели. В римския и юдейския подтекст терминът постоянно е имал и отрицателен нюанс, обвързван с магия или езическо познание.
Историческите данни поддържат хипотезата, че „ мъдреците “ или " влъхвите " са били част от просветен хайлайф, кадърен да следи небесни феномени и да ги интерпретира религиозно и политически. Подобни фигури са документирани в Месопотамия, Персия и Вавилон, където астрологията и религиозната просвета са били тясно преплетени. Именно от тези райони идват и най-ранните астрономически записи, което дава спомагателна тежест на догатката, че пътешествениците са били учени, а не монарси.
Що се отнася до добре познатите имена Мелхиор, Каспар и Балтазар, те не се срещат в каноничните древен текстове. Те се появяват за първи път в късноантични източници, в това число арменски ръкопис от V век, който ги показва като владетели на Персия, Индия и Арабия. Съвременните историци обаче преглеждат тези сведения като алегорични, а не като доказателство за действителни исторически персони.
Сравняването на библейския роман с самостоятелни исторически летописи от епохата води откривателите до извода, че мъдреците по-скоро са били авторитетни съветници или жреци, пътували по дипломатически или религиозни аргументи. Подобна интерпретация се вписва по-добре в политическия и културния подтекст на I век и изяснява за какво те са имали достъп до цар Ирод и са били възприети като значими фигури.
Макар тематиката да остава отворена за пояснение, актуалните древен и исторически проучвания все по-често се сплотяват към извода, че Тримата мъдреци са артикул не толкоз на точна историческа хроника, колкото на богата традиция, която през вековете е добавяла символика и смисъл към късия и спестовен роман на Евангелието.
