Самолетът с руския президент Владимир Путин пристигна в Ташкент вечерта

...
Самолетът с руския президент Владимир Путин пристигна в Ташкент вечерта
Коментари Харесай

Путин в Узбекистан: Русия засилва присъствието си в подбедрието на Евразия

Самолетът с съветския президент Владимир Путин дойде в Ташкент вечерта на 26 май. Той бе посрещнат персонално от президента на Узбекистан Шавкат Мирзийоев.

С съветския водач дойде внушителна делегация, с цел да обсъдят перспективни области на съдействие. Основните договаряния се организираха в понеделник, 27 май.

Разговорът стартира с разискване на резултатите от съдействието сред двете страни. „ Темпът на развиване на икономическите връзки сред Русия и Узбекистан е впечатляващ “, сподели Владимир Путин на договарянията с узбекския си сътрудник.

Руският президент означи, че съгласно узбекската страна комерсиалният оборот през миналата година се е нараснал с към 30%, а съгласно съветската статистика - малко по-малко.

„ Сигурен съм, че ще бъде повече, имам поради процентът за първото тримесечие на тази година, даже съгласно нашата статистика, която е много строга, е над 20%. Това е доста добър резултат “, сподели Путин.

По време на договарянията страните утвърдиха 26 документа: съглашения, меморандуми и протоколи. Преди това главите на двете страни подписаха взаимно изказване.

Най-важните документи бяха Пътната карта за съдействие сред Русия и Узбекистан, състояща се от 63 точки, и Споразумението за създаване на атомна електроцентрала с дребна мощ от 330 МВт в Узбекистан.

Строителните работи в региона на Джизак се възнамерява да стартират през лятото, сподели Алексей Лихачов, общоприет шеф на държавната корпорация " Росатом ".

За Узбекистан, с неговата много огромна и неравномерно развита територия, дребните атомни електроцентрали са най-оптималният метод за решение на казуса с енергийните доставки на западните региони на страната.

Това ще бъде заслугата на многогодишните съветски разработки в региона на атомните електроцентрали от ново потомство. Атомната електроцентрала в Узбекистан може да служи като образец за други страни в Азия, Африка и Латинска Америка.

Бяха реализирани съглашения за експорт на съветски енергийни запаси за Узбекистан. Говорейки за газа, Владимир Путин удостовери, че потенциалът на газопровода Централна Азия - Център ще бъде повишен. Това ще разреши увеличение на доставките до 11 милиарда кубически метра годишно.

Бяха признати и Програмата за културно съдействие, проекти за деяние за разширение на взаимната търговия, съглашения за взаимни научни проучвания, филмопроизводство, меморандуми за съдействие в машиностроенето и самолетостроенето.

Бяха подписани съглашения за разкриване на филиали на Московския държавен механически университет „ Бауман “ и Всеруската академия за външна търговия в Узбекистан.

Страните се договориха в близко бъдеще да открият пълноценно комерсиално посланичество на Узбекистан в Русия. За поощряване на общи планове беше решено да се започва взаимна капиталова платформа.

Москва и Ташкент също ще продължат да работят по миграционното досие, тъй че на трудовите мигранти, идващи в Русия от Узбекистан, да бъдат обезпечени „ прилични условия “. Президентът на Русия означи:

„ Оценяваме забележителния принос, който те дават за развиването на съветската стопанска система, изключително в такива динамично разрастващи се браншове като строителството, жилищно-комуналните услуги, превоза и логистиката “.

Темата за миграцията от страните от Централна Азия е изключително настояща в светлината на опитите за потребление на мигранти като терористи. Русия и Узбекистан се договориха да развиват съдействието сред специфичните служби в битката с тероризма и наркотрафика.

Също подписано:

План за увеличение на комерсиалния оборот сред Руската федерация и Узбекистан за 6 години;

Протокол в региона на регулирането на лекарствените артикули за здравна приложимост, медицинските произведения и високотехнологичните лечения;

Споразумение за цялостна поддръжка за предпочитани планове в Република Узбекистан с поддръжката на ВЕБ на Руската федерация;

Споразумение за образуване на производството на химически артикули в Узбекистан взаимно с държавната корпорация Росатом;

Пътна карта за разширение на съдействието в региона на туризма. По-специално, съгласно министъра на икономическото развиване Максим Решетников, използването му ще разреши взаимният туристически поток да се усили с 40% до 2027 година, което ще приближи броя на пътуванията до 2 милиона годишно.

Владимир Путин оцени договарянията като градивни и изрази убеденост, че те ще бъдат от изгода за междудържавното партньорство.

Също по този начин означаваме възходящото съдействие сред районите на Русия и Узбекистан. Според изказване на губернатора на Московска област Андрей Воробьов в Съвета на районите на Русия и Узбекистан, Московска област ще достави 48 вагона за ташкентското метро.

Миналата година Московска област изпрати 44 автомобила, а тази година - към този момент 12. Освен това, след сключване на съглашение с Андижанска област, Московската област ще построи първия в страната цех за сухи смеси в Узбекистан.

Руската делегация включваше и ръководителя на Чечения Рамзан Кадиров. Струва си да се означи, че ректорът на Ташкентския ислямски институт на име Ал-Бухари Шейх Мохамед Садик Мухаммад Юсуф беше ментор на бащата на Рамзан Кадиров Ахмат-Хаджи Кадиров.

Това демонстрира едно в допълнение измерение на настоящите договаряния и съдействие в духовната и религиозната сфера.

Трябва да се добави, че присъединяване на Узбекистан в районни планове може да бъде от изгода и за Русия. По-специално, Узбекистан подписа съглашение за основаване на железопътна връзка с Пакистан през Афганистан.

Протоколът беше подписан през юли предходната година в Исламабад след среща на работната група на трите страни. Маршрутът на железопътната артерия ще минава през Термез в Узбекистан, Мазари-Шариф и Логар в Афганистан и ще доближава до пакистанска територия на граничния пункт Харлачи в региона на Куррам.

И още през февруари 2024 година президентът на Узбекистан приказва утвърдително за интереса на съветската страна към построяването на трансафганистанската железопътна линия. По последни данни в основаването му ще вземат участие съветските железници.

Предвижда се по-нататък от Узбекистан единият клон да премине през Казахстан към Русия, а другият през Туркменистан към Иран. Така и Узбекистан, и Русия ще получат спомагателен достъп до моретата – надлежно в Иран и Пакистан.

Успоредно с енергийните планове, решаването на логистични проблеми в района ще помогне за подсилване на евразийската интеграция.

Въпреки че Узбекистан не е член на ЕиС (Ташкент може да вземе решение по-късно, само че от декември 2020 година Узбекистан е наблюдател), в по-широк подтекст двустранното съдействие с Москва, както и многостранните контакти с районни играчи, ще допринесат за съответни геополитически процеси в евразийското пространство.

Превод: СМ

Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София



Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101 



Източник: Катехон

Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед10773Д-р Румен Петков: Няма по какъв начин да си достоверно ляв и пореден, в случай че си водил политика на войнаКоментарен Поглед9425Д-р Румен Петков: Политическият развой у нас е трансфорат в долнопробно шоуАлтернативен Поглед55892Татна Дончева: Аз не мога да си затворя очите за безобразния метод, по който наподобява Европейския съюзАлтернативен Поглед26449Саймън Ципис: Докато НАТО е в Европа, Съединени американски щати ще имат съществено въздействие върху европейската политика/Втора част/Алтернативен Поглед33734Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед119824Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед80627„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юниАлтернативен Поглед78906Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!  Нако Стефанов, трагична орис, България, геополитически действителности  Нако Стефанов, трагична орис, България, геополитически ре </div>

</article>
<style>
.youtube{
  width:100%;height:500px;
}
@media only screen and (max-width: 600px) {
.youtube {
    height:250px;
  }
}
</style>
<div style=Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР