Ясна е причината за аварията на турския пътнически самолет над София
Самолетът на Turkish Airlines, който аварира над столицата, е създаден преди 9 години. Боинг 737 е най-масовият аероплан, който самолетните компании употребяват за къси и приблизително дълги полети. Може да транспортира до 148 души. Дължината на този аероплан е съвсем 32 метра, а размахът на крилата съвсем 35.
По протокол, при наложително кацане самолетът е задължен да изхвърли тоновете керосин – горивото, което се съдържа в крилата на машината. Най-новите модели на Боинг 737 са с доста повече системи за сигурност, по отношение на първообраза на самолета от 1968 г. Откакто има гражданска авиация, над столицата непрестанно изхвърчат или захождат за кацане разнообразни самолети. Дори и в този случай самолетът, макар рисковата обстановка, при кацането си е прелетял над няколко столични квартала – с други думи над гъстонаселени зони. Междувременно бе обявено, че поради изгоряло реле е спрял да работи автопилотът на правилия полет ТК1030 от София. Това е повода да се стигне до спешно кацане в нощта на 06.02 – 07.02.22 на Летище София, твърди Христо Христов, ръководител на Управителния съвет на Националния ръб за следствие на катастрофи във въздушния воден и железопътен превоз. Пасажер на Turkish Airlines описа за ужаса над София: Стюардите започнаха да се молят на Аллах, а едно момиче… „ Връща се, каца обикновено, тъй като това се ръководи на ръка. При политане и кацане самолетът се ръководи не на компютър и каца обикновено “, изяснява Христов пред БНР. Обяснението на Христов обаче не съответствува с общоизвестни данни, проверими в уеб сайтове като Flight Radar, а точно – че самолетът не съумял да набере задоволително височина. За това свидетелстват и пасажери на борда на машината. Дали изгубването на автопилота може да е причина за това, е механически въпрос. Отделен въпрос е и какъв е бил техническият проблем, поради който самолетът в началото съвсем е стигнал до пистата и е бил върнат назад, като е прокиснал над час и половина за отстраняването му и по-късно е изхвърчал, с цел да се стигне до спешното кацане. Пред Actualno.com настоящ водач на цивилен аероплан показа, че спешното кацане е доста сериозна обстановка. И разяснява, че най-често срещаните аргументи са загуба на гориво, пожар на борда на самолета или загуба на устойчиво ръководство. По думите му, най-големият минус от липса на автопилот е опцията да летиш безвредно на избрана височина поради неспособност да избегнеш възможен конфликт с различен аероплан, летящ по маршрут, който може да се пресече с твоя. Съответно, при загуба на автопилот можеш да летиш устойчиво, само че на друга височина от нормалната, а това значи и да имаш задоволително гориво, тъй като то е пресметнато съгласно височината, на която би трябвало да летиш по проекта за съответния полет. По-рано от РВД разясниха, че „ водачът е заявил подготвеност да излети, само че по-късно е докладвал „ усложнен надзор за ръководство на самолета “.
По протокол, при наложително кацане самолетът е задължен да изхвърли тоновете керосин – горивото, което се съдържа в крилата на машината. Най-новите модели на Боинг 737 са с доста повече системи за сигурност, по отношение на първообраза на самолета от 1968 г. Откакто има гражданска авиация, над столицата непрестанно изхвърчат или захождат за кацане разнообразни самолети. Дори и в този случай самолетът, макар рисковата обстановка, при кацането си е прелетял над няколко столични квартала – с други думи над гъстонаселени зони. Междувременно бе обявено, че поради изгоряло реле е спрял да работи автопилотът на правилия полет ТК1030 от София. Това е повода да се стигне до спешно кацане в нощта на 06.02 – 07.02.22 на Летище София, твърди Христо Христов, ръководител на Управителния съвет на Националния ръб за следствие на катастрофи във въздушния воден и железопътен превоз. Пасажер на Turkish Airlines описа за ужаса над София: Стюардите започнаха да се молят на Аллах, а едно момиче… „ Връща се, каца обикновено, тъй като това се ръководи на ръка. При политане и кацане самолетът се ръководи не на компютър и каца обикновено “, изяснява Христов пред БНР. Обяснението на Христов обаче не съответствува с общоизвестни данни, проверими в уеб сайтове като Flight Radar, а точно – че самолетът не съумял да набере задоволително височина. За това свидетелстват и пасажери на борда на машината. Дали изгубването на автопилота може да е причина за това, е механически въпрос. Отделен въпрос е и какъв е бил техническият проблем, поради който самолетът в началото съвсем е стигнал до пистата и е бил върнат назад, като е прокиснал над час и половина за отстраняването му и по-късно е изхвърчал, с цел да се стигне до спешното кацане. Пред Actualno.com настоящ водач на цивилен аероплан показа, че спешното кацане е доста сериозна обстановка. И разяснява, че най-често срещаните аргументи са загуба на гориво, пожар на борда на самолета или загуба на устойчиво ръководство. По думите му, най-големият минус от липса на автопилот е опцията да летиш безвредно на избрана височина поради неспособност да избегнеш възможен конфликт с различен аероплан, летящ по маршрут, който може да се пресече с твоя. Съответно, при загуба на автопилот можеш да летиш устойчиво, само че на друга височина от нормалната, а това значи и да имаш задоволително гориво, тъй като то е пресметнато съгласно височината, на която би трябвало да летиш по проекта за съответния полет. По-рано от РВД разясниха, че „ водачът е заявил подготвеност да излети, само че по-късно е докладвал „ усложнен надзор за ръководство на самолета “.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ