Командирът на Граф Игнатиево: Българското небе винаги е пазено от български летци
Самолетът е средство, с което изпълняваме дилемите си, само че най-важното за военната авиация са квалифицираните летци, тъй като на процедура те са хората, които ги извършват. Това сподели командирът на Трета авиобаза - Граф Игнатиево бригаден военачалник Димитър Петров в Деня на отворени порти във формированието, проведен във връзка празника на военната авиация.
В 100-годишната история на Българските Военновъздушни сили нашето небе е защитавано и от немски, и от чешки, и от полски, и от съветски, и от самолети българско произвеждане, само че постоянно в техните кабини е стоял български авиатор. Това сподели командирът на Трета авиобаза - Граф Игнатиево бригаден военачалник Димитър Петров в Деня на отворени порти във формированието, проведен във връзка празника на военната авиация.
Според него най-важната задача е да се обезпечат българските летци, които ще седнат в кабината с нужната подготовка и подготвени с цената на всичко да защитят Родината - без съмнение и без компромис.
Прав е командирът. В бъдеще родното небе може да бъде защитавано от американски, шведски или други европейски изтребители, само че най-важното е, кой ги ръководи.
Военновъздушните сили /ВВС/ на Българската войска означават през днешния ден своя празник и 106 години от първия военен полет. На този ден през 1912 година водачът Радул Милков - пълководец на Първо аеропланно поделение, и наблюдаващият Продан Таракчиев трансформират самолета в бойна машина, като правят първата в света бомбардировка от въздуха. Това става по време на Балканската война, когато български войски са обсадили Одринската цитадела, считана от цяла Европа за непревземаема. Те летят със аероплан " Албатрос ", а бомбардировката е осъществена с ръчни гранати над гара Караагач. Полетът е траял час и половина, през което време е осъществено и първото в света военновъздушно разузнаване.
Началото на българското въздухоплаване е сложено през 1903 година със основаването на Команда по балонно дело, която три години по-късно прераства в бойно поделение към железопътната тайфа под името " Въздухоплавателно поделение ". През 1911 година държавното управление взима решение за подготовка на летци и аеромеханици в чужбина и за пазаруване на самолети, вследствие на което през 1912 година България към този момент има своя въздушна армада.
Днес Българските Военновъздушни сили извършват няколко съществени задания - отбранителни, за поддържане на мира и сигурността, филантропични и избавителни. Главната задача на Военновъздушни сили е да подсигуряват въздушния суверенитет и сигурност на страната и взаимно с останалите типове въоръжени сили да пазят териториалната й целокупност. В спокойно време те са в положение на непрекъсната подготвеност, водят подготовка за осъществяване на бойни интервенции и присъединяване в интервенции в отговор на рецесии от невоенен темперамент, реализират надзор за съблюдаване на режима на въздухоплаването и обезпечават цялост на въздушното пространство на страната. На въоръжение във Военновъздушни сили са изтребители, щурмови аероплан, вертолети, транспортни самолети, образователни самолети, зенитно-ракетни комплекси, радиолокационни станции, оповестява оше Българска телеграфна агенция.
В 100-годишната история на Българските Военновъздушни сили нашето небе е защитавано и от немски, и от чешки, и от полски, и от съветски, и от самолети българско произвеждане, само че постоянно в техните кабини е стоял български авиатор. Това сподели командирът на Трета авиобаза - Граф Игнатиево бригаден военачалник Димитър Петров в Деня на отворени порти във формированието, проведен във връзка празника на военната авиация.
Според него най-важната задача е да се обезпечат българските летци, които ще седнат в кабината с нужната подготовка и подготвени с цената на всичко да защитят Родината - без съмнение и без компромис.
Прав е командирът. В бъдеще родното небе може да бъде защитавано от американски, шведски или други европейски изтребители, само че най-важното е, кой ги ръководи.
Военновъздушните сили /ВВС/ на Българската войска означават през днешния ден своя празник и 106 години от първия военен полет. На този ден през 1912 година водачът Радул Милков - пълководец на Първо аеропланно поделение, и наблюдаващият Продан Таракчиев трансформират самолета в бойна машина, като правят първата в света бомбардировка от въздуха. Това става по време на Балканската война, когато български войски са обсадили Одринската цитадела, считана от цяла Европа за непревземаема. Те летят със аероплан " Албатрос ", а бомбардировката е осъществена с ръчни гранати над гара Караагач. Полетът е траял час и половина, през което време е осъществено и първото в света военновъздушно разузнаване.
Началото на българското въздухоплаване е сложено през 1903 година със основаването на Команда по балонно дело, която три години по-късно прераства в бойно поделение към железопътната тайфа под името " Въздухоплавателно поделение ". През 1911 година държавното управление взима решение за подготовка на летци и аеромеханици в чужбина и за пазаруване на самолети, вследствие на което през 1912 година България към този момент има своя въздушна армада.
Днес Българските Военновъздушни сили извършват няколко съществени задания - отбранителни, за поддържане на мира и сигурността, филантропични и избавителни. Главната задача на Военновъздушни сили е да подсигуряват въздушния суверенитет и сигурност на страната и взаимно с останалите типове въоръжени сили да пазят териториалната й целокупност. В спокойно време те са в положение на непрекъсната подготвеност, водят подготовка за осъществяване на бойни интервенции и присъединяване в интервенции в отговор на рецесии от невоенен темперамент, реализират надзор за съблюдаване на режима на въздухоплаването и обезпечават цялост на въздушното пространство на страната. На въоръжение във Военновъздушни сили са изтребители, щурмови аероплан, вертолети, транспортни самолети, образователни самолети, зенитно-ракетни комплекси, радиолокационни станции, оповестява оше Българска телеграфна агенция.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ