Самодиви в Еленския Балкан ослепяват всеки, който ги види нощем.

Самодиви в Еленския Балкан ослепяват всеки, който ги види нощем. В това са уверени локалните поданици, които се опасяват да излизат на открито, откакто слънцето се скрие. Старите хора имат вяра, че в региона живеят митичните създания. Според легендата всеки, който ги зърне, губи зрението си.

Много възрастни хора от този край имат проблеми с очите и това в допълнение подклажда паниката измежду съселяните им. Дори и в част от махалите на град Елена възрастните с проблеми със зрението към момента си предават историята за митичните хубавици, които дивеят в горите в близост.

За самодиви в Еленския Балкан за първи път се заприказва още пред 70-те години на предишния век, когато локален човек последователно изгубил зрението си. Той отишъл на посещаване при пророчицата Ванга на Рупите. Там тя го попитала незабавно като влезнал, по кое време е видял самодивите. Това стъписало възрастния човек, който признал, че в действителност забелязал на една поляна при прибирането на стадото си жена, облечена в бяло. След това почнал да усеща, че зрението му се губи.

Оттогава легендата се популяризира като гръмотевица из селата и махалите в Еленския Балкан. Всеки път когато някой човек има проблеми със зрението, незабавно се намира кой да напомни случката и да опише за самодивите.

Според локалните е имало случаи, при които възрастни хора са изгубили зрението си единствено за няколко дни. Това, което най-вече ги стряскало, е, че при посещаване на доктор той не откривал повода за ослепяването. Няколко сходни случая били задоволителни, с цел да се загнезди убеждението измежду локалните, че точно самодиви са лишили зрението на хората.

Животните също усещат наличието им. Често се случвало късно вечер, при прибиране на добитъка, кучето надзирател да се държи необичайно, не престават да задълбочават мистерията локалните. На няколко пъти животните пощурявали и започвали да вият до късна доба. Те лаели без причина в нищото, макар че в близост нямало признаци за съществуването на човек. Други пък скимтели без причина и се криели.

Според преданието в селата край Елена самодивите избирали дадена поляна и танцували на нея. Най-често това се случвало по пълнолуние. Приличали на привидения. Неясни облици на девойки, които извивали тела в дълги плебеи в светещо бяло.

За самодиви се носят митове и във видинските села. Преди 2-3 години локалните оповестиха, че мистериозните създания отново са се появили в региона. Според тамошното схващате те излизат на есенното равноденствие и тогава танцуват. Според локалните най-големи вреди нанесли самодивите на село Шишенци, където броят на популацията мистериозно почнал да понижава. Жителите настояват, че вечер постоянно чували крясъци, не липсвали и странни случки. Загадката се подсилила и от обстоятелството, че единствено за няколко години петима мъже безследно изчезнали. Двама от тях по-късно били открити, само че не помнели нищо от интервала, в който липсвали.

След това пък почнали да си напомнят странни истории, които не звучали разумно.

Видинските села и до момента не могат да се отърсят от страха, че близките гори са котило на самодиви, които си търсят мъже. До ден сегашен локалните заобикалят да излизат на открито, когато се мръкне. Горите пък са неразрешена територия. Мистерията се заплела и след случай, при който просрочен пастир при залез слънце зърнал край местността Бънчовата чешма самодивско хоро. На идващия ден локални поданици отишли там и видели, че земята е отъпкана под формата на пръстен.