Русинова: Докато държавата работи до 17:30 ч., камионите убиват денонощно
Само за седем дни в България са открити близо 2700 нарушавания на тежкотоварни коли, по-голямата част от които за рисково придвижване в неразрешената за тях изпреварваща лента. Докато Националното тол ръководство към този момент снима нарушителите, а Министерство на вътрешните работи и „ Автомобилна администрация “ работят в административен улей, черната серия от съдбовни произшествия с камиони по автомагистралите у нас продължава да пораства.
Пътната сигурност в България още веднъж е изправена пред систематичен колапс, а опитите диалогът за тежките произшествия да бъде редуциран само до положението на асфалта и мантинелите е по-скоро комфортен заслон за безпомощността на институциите. Това сигнализира пътният специалист и ръководител на Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП) Диана Русинова.
По публични данни, предоставени на ЕЦТП по реда на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), единствено за интервала от 30 юни до 6 юли 2026 година са открити рекордно количество нарушавания при тежкотоварни коли. Статистиката е стряскаща:
2 145 нарушавания за придвижване в лентата за изпреварване, където това е категорично забранено;399 случая за неплатена тол такса;107 случая за претоварване на камионите;15 случая за неизползване на предпазни колани от водачите;7 нарушавания за рисково придвижване в спешната лента.
„ Тези данни може и да ви се костват като статистическа детайлност, само че в действителност те са диагноза за систематичен проблем “, безапелационна е Русинова.
Кървавата хроника по пътищата
Паралелно с хилядите регистрирани нарушавания, страната стана очевидец на поредност от тежки произшествия с присъединяване на тирове и камиони, лишили човешки животи в границите на броени дни:
22 юни: На Автомагистрала „ Струма “ край Кочериново товарен автомобил застига и опустошава различен камион.
24 юни: Кървава покруса на Автомагистрала „ Тракия “ край Ямбол - тежкотоварен автомобил минава през междинната мантинела, навлиза в насрещното и удря лека кола. На място умират трима души, от които две деца.
25 юни: Камион разрушава мантинелата и удря автомобил в региона на Мало Бучино.
26 юни: Водач на камион катастрофира на Автомагистрала „ Тракия “ в региона на Карнобат.
3 юли: Две поредни произшествия с тежкотоварни камиони блокираха напълно придвижването по Автомагистрала „ Хемус “ край София за часове.
Работното време против денонощния трафик
От 1 юли 2026 година Националното тол ръководство публично стартира да записва тежкотоварните камиони, които навлизат нелегално в изпреварващата лента, като записите се изпращат към Министерство на вътрешните работи. „ Това значи, че страната към този момент разполага с механически инструмент, посредством който вижда и снима нарушителите. Въпросът обаче е какво вършат контролните органи с тези данни? “, пита специалистът.
Диана Русинова насочва сериозна рецензия към Изпълнителна организация „ Автомобилна администрация “ (ИААА), която съгласно нея продължава да действа в чиновнически, а не в действителен надзорен режим на пътя. Официалното работно време на организацията е от понеделник до петък, от 09:00 до 17:30 ч., като даже телефоните за връзка не работят отвън тези часове.
„ Проблемът е в това, че тежкотоварният трафик не се движи единствено в делнични дни и не стопира след 17:30 ч. Камионите не изчакват администрацията да отвори, с цел да тръгнат по автомагистралите “, отбелязва Русинова.
Липсата на превантивна мрежа убива
Според Диана Русинова огромният институционален проблем у нас идва точно от неналичието на съгласуваност сред трите основни звена. От една страна, ИААА дава отговор за техническата редовност, рисковите товари и квалификацията на водачите. От друга - Министерство на вътрешните работи има отношение към държанието на пътя и санкционирането, а Тол ръководството към този момент единствено открива съответните нарушавания.
„ Ако тези три системи не работят като една превантивна мрежа, резултатът е предвидим: нарушаванията се натрупват, рискът се покачва, а обществото научава за казуса чак когато има злополука, жертви и тапи по пътищата ни “, изяснява прозорливо Русинова.
Тя добавя, че без денонощен и непоколебим надзор над лидера, превозвача, товара и спазването на възбраните, даже и най-хубавият път може да се трансформира в място на тежък случай.
Изместването на фокуса само върху пътната инфраструктура демонстрира или цялостно непознаване на материята, или умишлен опит да се прикрие неналичието на воля за работа от страна на държавните органи, счита Русинова.
„ Разследването на аргументите за всяка злополука е належащо. Но същинската роля на страната не е да изяснява за какво са починали хора. Истинската роля е да не се стига до починали хора. Това значи предварителна защита или надзор преди случая, а не оправдания след него “, приключва тя.
Пътната сигурност в България още веднъж е изправена пред систематичен колапс, а опитите диалогът за тежките произшествия да бъде редуциран само до положението на асфалта и мантинелите е по-скоро комфортен заслон за безпомощността на институциите. Това сигнализира пътният специалист и ръководител на Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП) Диана Русинова.
По публични данни, предоставени на ЕЦТП по реда на Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ), единствено за интервала от 30 юни до 6 юли 2026 година са открити рекордно количество нарушавания при тежкотоварни коли. Статистиката е стряскаща:
2 145 нарушавания за придвижване в лентата за изпреварване, където това е категорично забранено;399 случая за неплатена тол такса;107 случая за претоварване на камионите;15 случая за неизползване на предпазни колани от водачите;7 нарушавания за рисково придвижване в спешната лента.
„ Тези данни може и да ви се костват като статистическа детайлност, само че в действителност те са диагноза за систематичен проблем “, безапелационна е Русинова.
Кървавата хроника по пътищата
Паралелно с хилядите регистрирани нарушавания, страната стана очевидец на поредност от тежки произшествия с присъединяване на тирове и камиони, лишили човешки животи в границите на броени дни:
22 юни: На Автомагистрала „ Струма “ край Кочериново товарен автомобил застига и опустошава различен камион.
24 юни: Кървава покруса на Автомагистрала „ Тракия “ край Ямбол - тежкотоварен автомобил минава през междинната мантинела, навлиза в насрещното и удря лека кола. На място умират трима души, от които две деца.
25 юни: Камион разрушава мантинелата и удря автомобил в региона на Мало Бучино.
26 юни: Водач на камион катастрофира на Автомагистрала „ Тракия “ в региона на Карнобат.
3 юли: Две поредни произшествия с тежкотоварни камиони блокираха напълно придвижването по Автомагистрала „ Хемус “ край София за часове.
Работното време против денонощния трафик
От 1 юли 2026 година Националното тол ръководство публично стартира да записва тежкотоварните камиони, които навлизат нелегално в изпреварващата лента, като записите се изпращат към Министерство на вътрешните работи. „ Това значи, че страната към този момент разполага с механически инструмент, посредством който вижда и снима нарушителите. Въпросът обаче е какво вършат контролните органи с тези данни? “, пита специалистът.
Диана Русинова насочва сериозна рецензия към Изпълнителна организация „ Автомобилна администрация “ (ИААА), която съгласно нея продължава да действа в чиновнически, а не в действителен надзорен режим на пътя. Официалното работно време на организацията е от понеделник до петък, от 09:00 до 17:30 ч., като даже телефоните за връзка не работят отвън тези часове.
„ Проблемът е в това, че тежкотоварният трафик не се движи единствено в делнични дни и не стопира след 17:30 ч. Камионите не изчакват администрацията да отвори, с цел да тръгнат по автомагистралите “, отбелязва Русинова.
Липсата на превантивна мрежа убива
Според Диана Русинова огромният институционален проблем у нас идва точно от неналичието на съгласуваност сред трите основни звена. От една страна, ИААА дава отговор за техническата редовност, рисковите товари и квалификацията на водачите. От друга - Министерство на вътрешните работи има отношение към държанието на пътя и санкционирането, а Тол ръководството към този момент единствено открива съответните нарушавания.
„ Ако тези три системи не работят като една превантивна мрежа, резултатът е предвидим: нарушаванията се натрупват, рискът се покачва, а обществото научава за казуса чак когато има злополука, жертви и тапи по пътищата ни “, изяснява прозорливо Русинова.
Тя добавя, че без денонощен и непоколебим надзор над лидера, превозвача, товара и спазването на възбраните, даже и най-хубавият път може да се трансформира в място на тежък случай.
Изместването на фокуса само върху пътната инфраструктура демонстрира или цялостно непознаване на материята, или умишлен опит да се прикрие неналичието на воля за работа от страна на държавните органи, счита Русинова.
„ Разследването на аргументите за всяка злополука е належащо. Но същинската роля на страната не е да изяснява за какво са починали хора. Истинската роля е да не се стига до починали хора. Това значи предварителна защита или надзор преди случая, а не оправдания след него “, приключва тя.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ