За 2 дни Парламентъ стартира назначенията в 10 държавни органа
Само за последната 2 дни Народното събрание направи първите стъпки в обновяването на 10 основни държавни органа.
На вчерашното парламентарно съвещание ръководещата коалиция даде началото на процедури, с които да се създадат назначения в 7 основни държавни органа, чиито членове са с изтекли или изтичащи мандати. Тук влизат подуправител на Българската национална банка (БНБ), омбудсман и двама зам.-председатели на Сметната палата, които са посочени в Конституцията като вероятни служебни министър-председатели. От през днешния ден стартират да текат периодите, в които могат да се подават кандидатури за тези постове в Народното събрание.
Мнозинството започва такива процедури за ръководител и членове на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), шеф на здравната каса и парламентарен арбитър от парламентарната квота. С други думи, тази седмица бяха стартирани назначения в общо 10 органа. Тази скорост е напряко забележителна, като се вземе поради, че години наред политиците не си даваха напън да обновят тези значими органи и по този начин поставяха под подозрение тяхната легитимност.
Предстои процедури да се одобряват и започват за назначения в още 8 органа, в това число във Висшия правосъден съвет (ВСС). Това остава за идната седмица. Самите процедури ще продължат най-малко няколко месеца.
Най-напред беше утвърдена процедурата за избора на ръководител и членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – един от най-важните органи в страната, който би трябвало да следи за спазването на правилата на конкуренцията в българската стопанска система. Мандатите на ръководителя на антимонополния орган Юлия Ненкова и на другите членове изтекоха преди година и половина.
Приетите процедурни правила дават 7-дневен период за оферти за претенденти. От ПП-ДБ настояха, както вършат във всички такива процедури, срокът да се усили на 14 дни, както разрешава парламентарният устав. Депутатът от Демократична България Надежда Йорданова допусна, че ръководещите избират по-късия период, тъй като към този момент са си разпределили квоти в Комисия за защита на конкуренцията и са си избрали фрагментите.
Станислав Балабанов от Има Такъв Народ язвително разяснява, че депутатите от Демократична България са ядосани, тъй като са пропуснали шанса си да влязат в държавното управление и парламентарното болшинство. А Александър Иванов от ГЕРБ-СДС разгласи за " безочливост " настояването на ПП-ДБ, защото по думите му в предишното обединяването е било според на 3-дневни периоди. Йорданова с половин уста призна, че по време на сглобката ПП-ДБ са допускали сходни неточности, само че настоя, че това не би трябвало да е опрощение за нови неточности. Накрая нейното предложение беше отхвърлено и остана 7-дневният период, а разпоредбите бяха признати със 111 гласа от ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и ДПС-ДПС.
След това бяха признати и разпоредбите за избор на членове на Фискалния съвет. Той следи дали се съблюдават разпоредбите за държавната хазна, избрани в Закона за обществените финанси. Членовете му са просрочили мандатите си с повече от 3 години. Тук разисквания нямаше, като се изключи че Димо Дренчев от " Възраждане " изрази подозрения от потребността този съвет изобщо да съществува. Отново със 111 гласа на ръководещите разпоредбите бяха утвърдени, като и в този случай остана препоръчаният от болшинството 7-дневен период за номинации.
Последва процедурата за избирана на подуправител на Българска народна банка, който да поеме ръководство " Банков контрол " на централната банка. Настоящият подуправител Радослав Миленков е с изтичащ мандат тази година. Този пост е с особена политическа значимост – по Конституция подуправителите на Българска народна банка влизат в листата с висши държавни чиновници, които могат да оглавят служебно държавно управление. Изненадващо депутатите на демонстрираха никакъв интерес и полемика нямаше. При гласуването разпоредбите бяха утвърдени със 113 гласа от болшинството.
После пристигна редът и на Комисията за финансов контрол (КФН). Тук би трябвало да се изберат ръководител и негови заместници, които да управляват направленията в комисията за контрол на капиталовата активност, осигурителен контрол и застрахователен контрол. Сегашният началник на комисията Бойко Атанасов продължава да я управлява близо две и половина години след края на мандата му.
Възражение направи Виктор Папазов от " Възраждане ", който описа, че от началото на 2018 година членовете на КФН си дефинират сами възнагражденията по силата на едно " пиратско позволение ", както го назова, от тогавашните ръководещи от ГЕРБ. Папазов съобщи, че това или би трябвало да се промени, или комисията да се разформирова, и да стане дирекция на финансовото министерство. Коментари нямаше и залата утвърди процедурните правила за КФН със 114 гласа от болшинството. Срокът за предложенията и тук е 7 дни.
За Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД) срокът за номинации в разпоредбите е 14-дневен.Тук лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов имаше рецензии – че комисията е непотребна институция, защото в България дискриминация нямало, и би трябвало да бъде закрита, наред с " всички други паразитиращи институции ", както се изрази той. Другите обединения не се заинтересуваха от тематиката и разпоредбите бяха гласувани и утвърдени от 114 депутати от болшинството.
Друга основна служба, която следва да бъде запълнена, е омбудсманът, който пази правата и свободите на жителите. Той също влиза в листата с евентуални служебни министър председатели. Постът е овакантен към този момент над 9 месеца, откакто предишния април Диана Ковачева, която изпълняваше длъжността, подаде оставка, тъй като беше определена за български арбитър в Европейския съд за правата на индивида.
Новостта в разпоредбите, утвърдени през днешния ден, е, че неправителствени организации с общественополезна цел ще могат да внасят кандидатури в Народното събрание, без да се нуждаят от посредничеството на депутати или парламентарни групи. Това отразява правилно текста в закона, който през 2020 година, когато за последно беше определен омбудсман, тогавашните депутати от ГЕРБ изтълкуваха по различен метод – че Неправителствени организации не могат да внасят номинации сами, а би трябвало да ги показват на депутати или групи, които да ги припознаят, и (евентуално) да ги внесат. Тук срокът за оферти е 28 дни.
Отново от " Възраждане " имаха проблем с разпоредбите. Депутатът Димитър Гюрев посочи, че като се разрешава на Неправителствени организации сами да внасят номинации, може да се стигне до избор на човек, който да стане длъжностен министър председател, без да е ясно кой стои зад него. Росица Кирова от ГЕРБ-СДС възрази, че по този начин препоръчаните правила следват закона, и в случай че се сложи ограничаване пред Неправителствени организации, ще се стигне до нарушаване. Това накара Гюрев да зададе основателния въпрос дали през 2020 година не е бил нарушен законът, откакто тогава на Неправителствени организации не е било разрешено свободно да внасят кандидатури. Кирова ядосано му отвърна, че тогавашните правила били утвърдени от Народното събрание, както ще бъдат утвърдени и сегашните.
Станислав Балабанов от Има Такъв Народ съобщи, че тази смяна в разпоредбите се прави поради съответен претендент. Същото подозрение изрази и Гюрев. И двамата не показаха име. Към момента единственият публично разгласен претендент е някогашният омбудсман Мая Манолова. Накрая разпоредбите бяха признати с поддръжката на 136 депутати - 113 от ръководещото болшинство и 23 от ПП-ДБ. Против бяха 69 от " Възраждане ", ДПС-НН и МЕЧ, а един от ПП-ДБ се въздържа.
Последно беше гласувана и утвърдена процедурата, по която ще се изберат двама зам.-председатели и двама членове на Сметната палата. Двамата заместници също попадат в дребната група, от която президентът може да избере длъжностен министър председател. Това към този момент стана един път, когато президентът Румен Радев разпореди на зам.-шефа на одитния орган Горица Кожарева да показа план на длъжностен кабинет, само че най-после го отхвърли, тъй като остана неудовлетворен от състава му.
В пленарната зала се организира дълъг спор, който стартира поради това, че съгласно Закона за Сметната палата нейният ръководител предлага на Народното събрание своите заместници. От ПП-ДБ повториха досегашната си теза, че актуалният й началник Димитър Главчев не дава отговор на условията да заема поста си, защото непозволено е съвместявал постовете на длъжностен министър председател и министър на външните работи, и затова не може да прави номинации за свои заместници.
Аргументът на ПП-ДБ се основава на текста в закона, който не разрешава на шефа на палатата да заема служба в изпълнителната власт 3 години преди избирането му в одитния орган. Изключение се прави единствено за поста на длъжностен министър председател - не и за длъжностен министър. Обединението беше внесло план на решение за премахване на Главчев от Сметната палата поради несъответственост, както и промени в закона, с които му се лишава правото да предлага зам.-председатели. Те обаче не са прегледани досега от Народното събрание.
Николета Кузманова, правист от Има Такъв Народ, разгласи интерпретацията на закона от ПП-ДБ за " юридически погрешна ". Тя уточни, че съгласно текста на закона ръководителят на Сметната палата би трябвало да дава отговор на условието да не е заемал служба в изпълнителната власт преди да бъде определен отпред на одитния орган, а не след избора. От нейното пояснение излиза, че условието не важи за човек, който към този момент заема поста.
Лена Бориславова от ПП-ДБ отвърна, че по този въпрос би трябвало да се организира юридическа полемика, и употребява мотива, с цел да изиска да се отсрочи гласуването на процедурата за избор на зам.-председатели. Подкрепа за това обаче дадоха единствено " Възраждане " и МЕЧ, което не беше задоволително. Процедурните правила бяха гласувани и признати от залата със 111 гласа, 88 бяха срещу, а двама се въздържаха. Кой по какъв начин гласоподава, не стана ясно, защото не демонстрираха гласуването по парламентарни групи.
На вчерашното парламентарно съвещание ръководещата коалиция даде началото на процедури, с които да се създадат назначения в 7 основни държавни органа, чиито членове са с изтекли или изтичащи мандати. Тук влизат подуправител на Българската национална банка (БНБ), омбудсман и двама зам.-председатели на Сметната палата, които са посочени в Конституцията като вероятни служебни министър-председатели. От през днешния ден стартират да текат периодите, в които могат да се подават кандидатури за тези постове в Народното събрание.
Мнозинството започва такива процедури за ръководител и членове на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), шеф на здравната каса и парламентарен арбитър от парламентарната квота. С други думи, тази седмица бяха стартирани назначения в общо 10 органа. Тази скорост е напряко забележителна, като се вземе поради, че години наред политиците не си даваха напън да обновят тези значими органи и по този начин поставяха под подозрение тяхната легитимност.
Предстои процедури да се одобряват и започват за назначения в още 8 органа, в това число във Висшия правосъден съвет (ВСС). Това остава за идната седмица. Самите процедури ще продължат най-малко няколко месеца.
Най-напред беше утвърдена процедурата за избора на ръководител и членове на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – един от най-важните органи в страната, който би трябвало да следи за спазването на правилата на конкуренцията в българската стопанска система. Мандатите на ръководителя на антимонополния орган Юлия Ненкова и на другите членове изтекоха преди година и половина.
Приетите процедурни правила дават 7-дневен период за оферти за претенденти. От ПП-ДБ настояха, както вършат във всички такива процедури, срокът да се усили на 14 дни, както разрешава парламентарният устав. Депутатът от Демократична България Надежда Йорданова допусна, че ръководещите избират по-късия период, тъй като към този момент са си разпределили квоти в Комисия за защита на конкуренцията и са си избрали фрагментите.
Станислав Балабанов от Има Такъв Народ язвително разяснява, че депутатите от Демократична България са ядосани, тъй като са пропуснали шанса си да влязат в държавното управление и парламентарното болшинство. А Александър Иванов от ГЕРБ-СДС разгласи за " безочливост " настояването на ПП-ДБ, защото по думите му в предишното обединяването е било според на 3-дневни периоди. Йорданова с половин уста призна, че по време на сглобката ПП-ДБ са допускали сходни неточности, само че настоя, че това не би трябвало да е опрощение за нови неточности. Накрая нейното предложение беше отхвърлено и остана 7-дневният период, а разпоредбите бяха признати със 111 гласа от ГЕРБ-СДС, Българска социалистическа партия, Има Такъв Народ и ДПС-ДПС.
След това бяха признати и разпоредбите за избор на членове на Фискалния съвет. Той следи дали се съблюдават разпоредбите за държавната хазна, избрани в Закона за обществените финанси. Членовете му са просрочили мандатите си с повече от 3 години. Тук разисквания нямаше, като се изключи че Димо Дренчев от " Възраждане " изрази подозрения от потребността този съвет изобщо да съществува. Отново със 111 гласа на ръководещите разпоредбите бяха утвърдени, като и в този случай остана препоръчаният от болшинството 7-дневен период за номинации.
Последва процедурата за избирана на подуправител на Българска народна банка, който да поеме ръководство " Банков контрол " на централната банка. Настоящият подуправител Радослав Миленков е с изтичащ мандат тази година. Този пост е с особена политическа значимост – по Конституция подуправителите на Българска народна банка влизат в листата с висши държавни чиновници, които могат да оглавят служебно държавно управление. Изненадващо депутатите на демонстрираха никакъв интерес и полемика нямаше. При гласуването разпоредбите бяха утвърдени със 113 гласа от болшинството.
После пристигна редът и на Комисията за финансов контрол (КФН). Тук би трябвало да се изберат ръководител и негови заместници, които да управляват направленията в комисията за контрол на капиталовата активност, осигурителен контрол и застрахователен контрол. Сегашният началник на комисията Бойко Атанасов продължава да я управлява близо две и половина години след края на мандата му.
Възражение направи Виктор Папазов от " Възраждане ", който описа, че от началото на 2018 година членовете на КФН си дефинират сами възнагражденията по силата на едно " пиратско позволение ", както го назова, от тогавашните ръководещи от ГЕРБ. Папазов съобщи, че това или би трябвало да се промени, или комисията да се разформирова, и да стане дирекция на финансовото министерство. Коментари нямаше и залата утвърди процедурните правила за КФН със 114 гласа от болшинството. Срокът за предложенията и тук е 7 дни.
За Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД) срокът за номинации в разпоредбите е 14-дневен.Тук лидерът на " Възраждане " Костадин Костадинов имаше рецензии – че комисията е непотребна институция, защото в България дискриминация нямало, и би трябвало да бъде закрита, наред с " всички други паразитиращи институции ", както се изрази той. Другите обединения не се заинтересуваха от тематиката и разпоредбите бяха гласувани и утвърдени от 114 депутати от болшинството.
Друга основна служба, която следва да бъде запълнена, е омбудсманът, който пази правата и свободите на жителите. Той също влиза в листата с евентуални служебни министър председатели. Постът е овакантен към този момент над 9 месеца, откакто предишния април Диана Ковачева, която изпълняваше длъжността, подаде оставка, тъй като беше определена за български арбитър в Европейския съд за правата на индивида.
Новостта в разпоредбите, утвърдени през днешния ден, е, че неправителствени организации с общественополезна цел ще могат да внасят кандидатури в Народното събрание, без да се нуждаят от посредничеството на депутати или парламентарни групи. Това отразява правилно текста в закона, който през 2020 година, когато за последно беше определен омбудсман, тогавашните депутати от ГЕРБ изтълкуваха по различен метод – че Неправителствени организации не могат да внасят номинации сами, а би трябвало да ги показват на депутати или групи, които да ги припознаят, и (евентуално) да ги внесат. Тук срокът за оферти е 28 дни.
Отново от " Възраждане " имаха проблем с разпоредбите. Депутатът Димитър Гюрев посочи, че като се разрешава на Неправителствени организации сами да внасят номинации, може да се стигне до избор на човек, който да стане длъжностен министър председател, без да е ясно кой стои зад него. Росица Кирова от ГЕРБ-СДС възрази, че по този начин препоръчаните правила следват закона, и в случай че се сложи ограничаване пред Неправителствени организации, ще се стигне до нарушаване. Това накара Гюрев да зададе основателния въпрос дали през 2020 година не е бил нарушен законът, откакто тогава на Неправителствени организации не е било разрешено свободно да внасят кандидатури. Кирова ядосано му отвърна, че тогавашните правила били утвърдени от Народното събрание, както ще бъдат утвърдени и сегашните.
Станислав Балабанов от Има Такъв Народ съобщи, че тази смяна в разпоредбите се прави поради съответен претендент. Същото подозрение изрази и Гюрев. И двамата не показаха име. Към момента единственият публично разгласен претендент е някогашният омбудсман Мая Манолова. Накрая разпоредбите бяха признати с поддръжката на 136 депутати - 113 от ръководещото болшинство и 23 от ПП-ДБ. Против бяха 69 от " Възраждане ", ДПС-НН и МЕЧ, а един от ПП-ДБ се въздържа.
Последно беше гласувана и утвърдена процедурата, по която ще се изберат двама зам.-председатели и двама членове на Сметната палата. Двамата заместници също попадат в дребната група, от която президентът може да избере длъжностен министър председател. Това към този момент стана един път, когато президентът Румен Радев разпореди на зам.-шефа на одитния орган Горица Кожарева да показа план на длъжностен кабинет, само че най-после го отхвърли, тъй като остана неудовлетворен от състава му.
В пленарната зала се организира дълъг спор, който стартира поради това, че съгласно Закона за Сметната палата нейният ръководител предлага на Народното събрание своите заместници. От ПП-ДБ повториха досегашната си теза, че актуалният й началник Димитър Главчев не дава отговор на условията да заема поста си, защото непозволено е съвместявал постовете на длъжностен министър председател и министър на външните работи, и затова не може да прави номинации за свои заместници.
Аргументът на ПП-ДБ се основава на текста в закона, който не разрешава на шефа на палатата да заема служба в изпълнителната власт 3 години преди избирането му в одитния орган. Изключение се прави единствено за поста на длъжностен министър председател - не и за длъжностен министър. Обединението беше внесло план на решение за премахване на Главчев от Сметната палата поради несъответственост, както и промени в закона, с които му се лишава правото да предлага зам.-председатели. Те обаче не са прегледани досега от Народното събрание.
Николета Кузманова, правист от Има Такъв Народ, разгласи интерпретацията на закона от ПП-ДБ за " юридически погрешна ". Тя уточни, че съгласно текста на закона ръководителят на Сметната палата би трябвало да дава отговор на условието да не е заемал служба в изпълнителната власт преди да бъде определен отпред на одитния орган, а не след избора. От нейното пояснение излиза, че условието не важи за човек, който към този момент заема поста.
Лена Бориславова от ПП-ДБ отвърна, че по този въпрос би трябвало да се организира юридическа полемика, и употребява мотива, с цел да изиска да се отсрочи гласуването на процедурата за избор на зам.-председатели. Подкрепа за това обаче дадоха единствено " Възраждане " и МЕЧ, което не беше задоволително. Процедурните правила бяха гласувани и признати от залата със 111 гласа, 88 бяха срещу, а двама се въздържаха. Кой по какъв начин гласоподава, не стана ясно, защото не демонстрираха гласуването по парламентарни групи.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ