Само за няколко седмици емблематичното стихотворение на Иван Вазов попадна

Само за няколко седмици емблематичното стихотворение на Иван Вазов попадна в дезинформационен сериал с няколко епизода.

Институтът „ Пойнтър “ бе определен от Държавния департамент на Съединени американски щати след конкурс

Всичко стартира с разбор на журналистката Светла Енчева, оповестен в „ Свободна Европа “ на 4 януари… и един съответен откъс, който след това беше изваден от подтекста.

Снимка: btvnovinite.bg

„ Няма по какъв начин децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, в случай че са длъжни да учат „ Аз съм българче “, без на просветителната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им “, гласи цитатът.

Снимка: btvnovinite.bg

„ Идеята ми беше, че с цел да се почувстват децата на чужденци признати и пълноценна част от обществото, е добре освен те да се приспособяват към българската просвета, което несъмнено е нужно, а е желателно и тяхната просвета да бъде почетена по някакъв метод “, разяснява журналистът Светла Енчева.

Снимка: btvnovinite.bg

Последва подстрекателство, че знаковата творба ще бъде извадена от учебниците.

„ Идва от едни и същи жълто-кафяви медии и се ретранслира от едни и същи обществени персони – публицисти с най-вече проруска ориентировка “, акцентира Енчева.

Невярното изказване беше публикувано посредством мнения и от политици от „ Възраждане “, Българска социалистическа партия, Вътрешна македонска революционна организация.

„ Същите хора, които плашат с някакви пропутински опорки – по какъв начин  ще отвличат деца, по какъв начин ще сменят пола. Моето мнение беше приравнено с това на българската редакция на „ Свободна Европа “, показана като неприятната американска медия, което еволюира до там, че надали не държавното управление желае да не разрешава „ Аз съм българче “. Нещо, което аз не съм желала да кажа, което „ Свободна Европа “ не е желала да каже, само че най-сетне горкият министър председател Николай Денков и МОН трябваше да дават отговор считат ли да махат от образователната стратегия „ Аз съм българче “, добавя Светла Енчева.

Според утвърдената образователна стратегия на МОН учениците би трябвало да могат да рецитират творбата

„ Никога не е обсъждано от експертни групи, които търсят опция да се облекчи образователното наличие в началния стадий на образование, отпадането или смяна в проучването на „ Аз съм българче “. Това не е правилно “, сподели преди седмица в предаването „ Защо, господин министър “ министърът на образованието Галин Цоков.

Тези бележки ще се утвърждават единствено от класния началник

Часове по-късно изрично опровергаване обаче последва нов епизод от дезинформационната стихия. Корица на книгата „ Аз съм българче “ провокира вълна от яд в обществените мрежи – поради жълто-синия пуловер, с който е облечено нарисуваното дете, развяващо българския байрак. В мненията илюстрацията беше свързвана с войната в Украйна. Изображението обаче е с 18-годишна история.

Снимка: btvnovinite.bg

Книгата се издава още от 2002 година. Първо с друга от сегашната корица, а от 2006 година – с тази, която предизвика даже апели за евакуиране на сборника от продажба.

Снимка: btvnovinite.bg

Атакуван беше и създателят на илюстрацията Борис Стоилов.

„ Знаете този израз – по-добре в на хората устата, в сравнение с хората в краката. Понеже аз претърпях няколко дни в усти с недобра джука хигиена, би трябвало да ви кажа, че беше извънредно. При мен опасността не беше за понижаване на тиража, а за понижаване на броя на фамилията ми. Те ме пращаха при умрялата ми майка на рандеву, обясняваха ми какво тъкмо ще ми причинят и изключително мъжката част се концентрираше в зони на юг от екватора. Там мачовизмът, мъжкото се показва в доминация някаква… Някои хора не могат да кажат думата „ извинявай “, стигат до това състояние и не могат да се счупят и да кажат „ извинявай “. Други споделяха – „ не желая да чувам нищо “, разяснява илюстраторът.

Снимка: btvnovinite.bg

Стоилов се е покъртен от реакцията на дейните коментатори по тематиката в обществените мрежи.

„ Впечатлението, с което останах в тези дни, е, че има една маса хора, която не желае да слуша, не желае да комуникира, не желае да беседва, тя желае да съди и да извършва присъди. Аз живеех, съгласно моите показа, благополучен живот. Имах мечтаната специалност – тя ми е и занимание, и специалност. Имах фамилията – тия 2 неща съм в действителност аз. Животът ми беше цялостната естетика – както и да звучи, бях удовлетворен от живота си. Това нещо ми сподели, че съм живял в мой фиктивен свят. Реалният свят не е подобен и това ме плаши “, добави Борис Стоилов.