От януари досега дизелът у нас е поскъпнал с 36%!
Само за месец дребната потребителска кошница е скочила с два %. Това демонстрират изчисленията на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България за цените на дребно. Следят се 20 хранителни продукта, както и цената на горивата.
Според данните на синдиката цената на стоките от съществена нужда към този момент е над 61 евро, при към 59,80 през март.
Сред най-поскъпналите са доматите - с близо 30 на 100, картофите - с над 5%, както и минералната вода - с 3,3 на 100.
Освен огромните разлики сред цените на едро и дребно, такива продължава да има и при цените в другите градове у нас. Например кг сирене в София коства 11 евро и 56 цента, а в Перник цената е с 3 евро по-ниска.
Профсъюзите пресмятат и доста сериозен скок на горивата от началото на годината. Увеличението при главния бензин А95 е близо 17 на 100, а върхът е при дизела - скок с цели 36%.
Пропан-бутанът е поскъпнал с 34,5 на 100. Засега отражението върху билетите е умерено - съгласно КНСБ автобусните транспорти са поскъпнали с 15,5%.
В същото време Национален статистически институт разгласява и данните за цените за март. Те демонстрират годишна инфлация от 4.1% и месечно повишаване от 0.9%. Най-сериозен растеж на цените е регистриран при превоза, храните и комуналните услуги.
Виолета Иванова от КНСБ регистрира осезателен растеж на цените и предизвестява, че в идващите месеци може да се чака утежняване на покупателната дарба на семействата.
Най-силно са поскъпнали съществени хранителни артикули като домати, картофи и лимони, както и горивата. При база месец юни най-голям растеж имат краставиците -73%, доматът - 47%. Наред с това нараства и цената на пилешкото месо. По думите ѝ нарастването при бензина е стопански обосновано поради геополитическото напрежение.
Тя добави, че цената на дребната потребителска кошница е повишена с 4 евро за последните 10 месеца, като единствено от декември насам нарастването е 3 евро. Това демонстрира, че най-сериозното повишаване е регистрирано през последното тримесечие.
Икономистът на КНСБ Любослав Костов показа в ефира на " Твоят ден " по NOVA NEWS данните от наблюдението на дребната потребителска кошница, която включва 21 съществени артикули и услуги.
Костов уточни, че България заплаща по-високи цени от средноевропейските за някои съществени артикули като картофи, брашно и краставици. Той акцентира съществени разлики сред цените на едро и дребно – при картофите те доближават до 100%, а при брашното към 60%. По думите му надценките в комерсиалната мрежа варират приблизително сред 30 и 70 на 100.
Според него казусът се задълбочава и при млечните артикули, където намаляването на отглеждането на животни и стопанствата води до взаимозависимост от импорт. Костов даде образец с огромна разлика сред цената на производител и крайната цена на млякото в магазина, която доближава няколко пъти нарастване поради медиатори и логистика. Той уточни, че разликата е 4,5 пъти.
Икономистът означи, че повишаването на горивата в допълнение се отразява върху цените по веригата на доставки. Той предизвести, че даже при по-бавен ритъм на напредък, цените остават трайно високи, а приходите не съумяват да наваксат.
Костов добави, че съгласно европейската статистика цените на храните у нас към този момент са с към 25% над средноевропейските, до момента в който приходите остават доста по-ниски. Това, по думите му, е главната причина за чувството за обедняване.
На този декор мнозина усещат по джоба си, че цените на храните са същите, само че в евро. Въпреки високите цени, потреблението също остава високо. Според икономисти хората могат да трансформират натиска върху цените посредством своите потребителски желания.
Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система уточни: " Ако хората по-трудно вземат решение дали да вървят на ресторант поради напън в техните приходи, надлежно ресторантьорите ще са доста по-внимателни. Така че хората могат през своето всеобщо държание да трансформират натиска върху цените ".
Синдикатите регистрират още, че в България не престават да се следят едни от най-високите цени за хранителни артикули по отношение на други европейски страни. Например в Германия с минимална заплата може да се купи дребна потребителска кошница 39 пъти, до момента в който в България – едвам 10.
Според данните на синдиката цената на стоките от съществена нужда към този момент е над 61 евро, при към 59,80 през март.
Сред най-поскъпналите са доматите - с близо 30 на 100, картофите - с над 5%, както и минералната вода - с 3,3 на 100.
Освен огромните разлики сред цените на едро и дребно, такива продължава да има и при цените в другите градове у нас. Например кг сирене в София коства 11 евро и 56 цента, а в Перник цената е с 3 евро по-ниска.
Профсъюзите пресмятат и доста сериозен скок на горивата от началото на годината. Увеличението при главния бензин А95 е близо 17 на 100, а върхът е при дизела - скок с цели 36%.
Пропан-бутанът е поскъпнал с 34,5 на 100. Засега отражението върху билетите е умерено - съгласно КНСБ автобусните транспорти са поскъпнали с 15,5%.
В същото време Национален статистически институт разгласява и данните за цените за март. Те демонстрират годишна инфлация от 4.1% и месечно повишаване от 0.9%. Най-сериозен растеж на цените е регистриран при превоза, храните и комуналните услуги.
Виолета Иванова от КНСБ регистрира осезателен растеж на цените и предизвестява, че в идващите месеци може да се чака утежняване на покупателната дарба на семействата.
Най-силно са поскъпнали съществени хранителни артикули като домати, картофи и лимони, както и горивата. При база месец юни най-голям растеж имат краставиците -73%, доматът - 47%. Наред с това нараства и цената на пилешкото месо. По думите ѝ нарастването при бензина е стопански обосновано поради геополитическото напрежение.
Тя добави, че цената на дребната потребителска кошница е повишена с 4 евро за последните 10 месеца, като единствено от декември насам нарастването е 3 евро. Това демонстрира, че най-сериозното повишаване е регистрирано през последното тримесечие.
Икономистът на КНСБ Любослав Костов показа в ефира на " Твоят ден " по NOVA NEWS данните от наблюдението на дребната потребителска кошница, която включва 21 съществени артикули и услуги.
Костов уточни, че България заплаща по-високи цени от средноевропейските за някои съществени артикули като картофи, брашно и краставици. Той акцентира съществени разлики сред цените на едро и дребно – при картофите те доближават до 100%, а при брашното към 60%. По думите му надценките в комерсиалната мрежа варират приблизително сред 30 и 70 на 100.
Според него казусът се задълбочава и при млечните артикули, където намаляването на отглеждането на животни и стопанствата води до взаимозависимост от импорт. Костов даде образец с огромна разлика сред цената на производител и крайната цена на млякото в магазина, която доближава няколко пъти нарастване поради медиатори и логистика. Той уточни, че разликата е 4,5 пъти.
Икономистът означи, че повишаването на горивата в допълнение се отразява върху цените по веригата на доставки. Той предизвести, че даже при по-бавен ритъм на напредък, цените остават трайно високи, а приходите не съумяват да наваксат.
Костов добави, че съгласно европейската статистика цените на храните у нас към този момент са с към 25% над средноевропейските, до момента в който приходите остават доста по-ниски. Това, по думите му, е главната причина за чувството за обедняване.
На този декор мнозина усещат по джоба си, че цените на храните са същите, само че в евро. Въпреки високите цени, потреблението също остава високо. Според икономисти хората могат да трансформират натиска върху цените посредством своите потребителски желания.
Петър Ганев от Института за пазарна стопанска система уточни: " Ако хората по-трудно вземат решение дали да вървят на ресторант поради напън в техните приходи, надлежно ресторантьорите ще са доста по-внимателни. Така че хората могат през своето всеобщо държание да трансформират натиска върху цените ".
Синдикатите регистрират още, че в България не престават да се следят едни от най-високите цени за хранителни артикули по отношение на други европейски страни. Например в Германия с минимална заплата може да се купи дребна потребителска кошница 39 пъти, до момента в който в България – едвам 10.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ