Климатичните промени са нанесли щети за 19 млн. лева в България само за година
Само за 2019 година бедствия, провокирани от измененията в климата, са нанесли вреди за над 19 милиона лв. в България. Ураганни ветрове, превалявания, засушавания са и причина за изгубване на българските гори. За да противодействат на тези процеси, от Югозападното държавно дружество създават нова методология, по която ще бъдат залесявани горските територии у нас, оповестява Българска национална телевизия.
Част от изкуствено залесените гори в България умират. Причината - недалновидността на залесителите в предишното.
През 60-те години в България стартира всеобщо залесяване, а задачата е да се преборят наводненията и ерозията. Тогава са засаждани най-вече иглолистни типове, които към днешна дата съхнат, а експертите лесовъди се пробват да запазят естествено появилата се измежду тях широколистна растителност.
"Много постоянно тези типове са сваляни по-ниско отвън естественото им разпространяване, също така са засаждани много начесто. Другата причина е измененията в климата, по-топлите и по-сухи лета ги вършат още по- уязвими въпросните култури и дърветата съхнат ", съобщи Костадин Вълчев от Световния фонд за природата пред националната телевизия.
За да не съхнат в този момент засажданите гори, експертите проучват измененията в климата. Целта е да се дефинира след 100 години къде ще е най-благоприятното място за всеки съответен дървесен тип в България.
"Ако досега на обещано място е била типична една растителност, ние сега като я засаждаме гората би трябвало да мислим с визия за 30, 40, 50, 100 години напред, да садим дървета, които ще са устойчиви в бъдещето, поради изменящия се климат ", съобщи Теодор Тодоров от Югозападно държавно дружество.
Заради добива на инертни материали от коритата на реките в България съвсем са изчезнали и естествените крайречни гори. А те са една от най-сигурните естествени загради против стихийни наводнения. Крайречната гора по Марица край Стамболийски да вземем за пример до неотдавна е била превърната в бунище. От Световния фонд за природата рекултивират терена и стартират дългия развой по възобновяване на гората.
"Там засяхме жълъдите, които пък събрахме от горички, които са непокътнати от летен дъб тук в региона. Решихме, че ще използваме локални произходи, това е и един от най-хубавите способи при залесяването да се резервира генофонда на съществуващите гори ", споделя Нели Дончева от Световния фонд за природата.
Доколко сполучлива ще са залесителните акции зависи и от това до каква степен са съобразени с промените на климата. Окончателните разбори на климатичните промени у нас, които сега екип от Югозападното държавно дружество прави, би трябвало да са подготвени през май.
Част от изкуствено залесените гори в България умират. Причината - недалновидността на залесителите в предишното.
През 60-те години в България стартира всеобщо залесяване, а задачата е да се преборят наводненията и ерозията. Тогава са засаждани най-вече иглолистни типове, които към днешна дата съхнат, а експертите лесовъди се пробват да запазят естествено появилата се измежду тях широколистна растителност.
"Много постоянно тези типове са сваляни по-ниско отвън естественото им разпространяване, също така са засаждани много начесто. Другата причина е измененията в климата, по-топлите и по-сухи лета ги вършат още по- уязвими въпросните култури и дърветата съхнат ", съобщи Костадин Вълчев от Световния фонд за природата пред националната телевизия.
За да не съхнат в този момент засажданите гори, експертите проучват измененията в климата. Целта е да се дефинира след 100 години къде ще е най-благоприятното място за всеки съответен дървесен тип в България.
"Ако досега на обещано място е била типична една растителност, ние сега като я засаждаме гората би трябвало да мислим с визия за 30, 40, 50, 100 години напред, да садим дървета, които ще са устойчиви в бъдещето, поради изменящия се климат ", съобщи Теодор Тодоров от Югозападно държавно дружество.
Заради добива на инертни материали от коритата на реките в България съвсем са изчезнали и естествените крайречни гори. А те са една от най-сигурните естествени загради против стихийни наводнения. Крайречната гора по Марица край Стамболийски да вземем за пример до неотдавна е била превърната в бунище. От Световния фонд за природата рекултивират терена и стартират дългия развой по възобновяване на гората.
"Там засяхме жълъдите, които пък събрахме от горички, които са непокътнати от летен дъб тук в региона. Решихме, че ще използваме локални произходи, това е и един от най-хубавите способи при залесяването да се резервира генофонда на съществуващите гори ", споделя Нели Дончева от Световния фонд за природата.
Доколко сполучлива ще са залесителните акции зависи и от това до каква степен са съобразени с промените на климата. Окончателните разбори на климатичните промени у нас, които сега екип от Югозападното държавно дружество прави, би трябвало да са подготвени през май.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ