Само Велико Народно събрания (ВНС) може да махне фигурата на

Само Велико Народно събрания (ВНС) може да махне фигурата на основния прокурор, разясниха пред “Труд news ” конституционалисти. Те се позоваха на тълкувателно решение №3 на Конституционен съд от 10 април 2003 година

Повод да се обърнем към конституционалистите е изказванието на депутати, че са покрай консенсус по въпроса за фигура на основния прокурор, която можела да отпадне посредством идни промени в конституцията от 49-ото Народно заседание.

Проф. Пламен Киров сподели, че е добре преди да се вършат сходни оферти, да се потърси мнение на Конституционния съд.

Бившият парламентарен арбитър Георги Марков изясни, че фигурата на основния прокурор може да бъде закрита единствено от Велико народно събрание, което следва от решение №3 на Конституционен съд от 2003 година “Прочее, основният прокурор има функционалности и отвън главата за правосъдната власт като да вземем за пример право да сезира Конституционен съд ”, напомни той.

“Премахването на фигурата на основния прокурор, плюс премахването на служебното държавно управление, за каквато смяна също се приказва в 49-ото Народно събрание са в компетентността на Велико народно събрание, тъй като нарушават открития баланс сред управляващите.

И да кажем, че в случай че за основния прокурор в рамките единствено на правосъдната система може да се разсъждава, то като се излезе отвън правосъдната система се засягат и пълномощия на президента - да назначава и да освобождава.

Засяга и опцията основният прокурор да сезира Конституционен съд, самата му роля в границите на конституцията като независим орган, влекат концепцията, че като бъде премахнат се нарушава салдото сред управляващите ”, коментира доц. Наталия Киселова.

Тя изясни, че концепцията за унищожаване на служебното държавно управление отваря най-малко два въпроса. “Първият е кой подсигурява по-сериозна индиферентност при предварително преустановяване на пълномощията на Народното събрание при произвеждането на изборите.

Предполага се, че президентът като не взе участие в избори директно би назначил държавно управление което е по-неутрално и обективно при провеждането на избори.

Второ, в случай че се отстрани служебното държавно управление, българският парламент е по този начин изработен по конституцията, че да надживява държавното управление.

Когато обаче не може да избере държавно управление незабавно се разпуска. Идеята е, че в случай че няма Народно събрание би трябвало да има различен законен орган, от който да излезе държавно управление ”, сподели доцент Киселова.

Тя добави, че концепцията да няма служебно държавно управление е обвързвана с удължаването на живота на Народното събрание. “Това е смяна и в разпоредбите за Народното събрание и по тази причина е аргументът, че е належащо Велико народно събрание ”.

Според Киселова измененията при Народно събрание ще повлекат и промени при Министерския съвет.

Велико народно събрание би било належащо и в случай че депутатите решат вместо да отпадне напълно служебното държавно управление, то да се излъчва от Народното събрание, а не от президента. “Това би означавало ограничение на пълномощията на президента, належащо е отново Велико народно събрание ”.

Внесени планове в деловодството на Народно събрание все още няма, има обществено оповестен един план - на Движение за права и свободи, който е качен на партийния уебсайт.

Демократична България не са показали нов план, имат един от преди два Народното събрание, напомни пред “Труд news ” Киселова. Тя разяснява, че предложенията на Движение за права и свободи са в компетентността на настоящ парламент.

Киселова напомни, че ГЕРБ и ППДБ могат независимо да внесат свои планове, защото и две парламентарни групи имат повече от нужния брой депутати - 60. Президентът също от дълго време разгласи, че има собствен план за промени в конституцията, който никой не е виждал.

Цитат от решение №3 на Конституционен съд от 10 април 2003 година

Формата на държавно ръководство по смисъла на член 158, т. 3 от Конституцията следва да се пояснява разширително. Това разбиране се дефинира освен от характера на страната като парламентарна или президентска република или монархия.

В него се включва и построената от Великото национално заседание посредством редица конституционни текстове, които доразвиват парламентаризма, система от висши държавни институции - Народно заседание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на правосъдната власт (Върховен касационен съд, Върховен административен съд, прокуратура, разследване и Висш правосъден съвет), тяхното битие, мястото им в съответната власт, организацията, изискванията, метода на образуване и мандата им.

Във формата на държавно ръководство се включват и предоставените от Конституцията на тези институции действия и пълномощия, доколкото с изменението им се нарушава салдото сред тях при спазване на главните правила, върху които е построена страната - национален суверенитет, върховенството на главния закон, политически плурализъм, разделянето на управляващите, правовата страна и независимостта на правосъдната власт.

Пламен Киров, професор по конституционно право: Първо да си изяснят не се ли нарушава конфигурацията на властите 

В светлината на решение №3 на Конституционен съд от 2003 година първо би трябвало да се обясни дали като се отстранява фигурата на основния прокурор, не се трансформира конфигурацията на управляващите. Добре е да си изяснят и да аргументират, че не се нарушава салдото на управляващите.

Смятам, че служебният кабинет не може да бъде отстранен от нормално Народно заседание, тъй като то е детайл от формата на ръководство.

49-ото Народно събрание може да пипне нещо в пълномощията на служебното държавно управление, само че не могат да го заличат напълно без Велико народно събрание.

Обикновено Народно заседание може да отстрани надзора по законността от основния прокурор, каквато концепция има, тъй като това не трансформира съотношението сред управляващите.

Дори Висш съдебен съвет да махне Гешев

Президентът може да задържи указа за освобождението му

Президентът Румен Радев може да задържи указа за освобождение на Иван Гешев, колкото и да бърза Пленума на Висш съдебен съвет да вземе такова решение, обясниха адвокати.

Държавният глава има две аргументи за това, като първата и по-съществена от тях е, че е належащо да се изчака решението на Конституционния съд (КС) по допустимост на двете претенции на Гешев.

Те се отнасят до изтеклия мандат на Висш съдебен съвет и до така наречен Крумови закони, част от които е и процедурата за освобождение на основния прокурор с 13 вместо с 19 гласа, колкото са били нужни за избирането му.

Радев няма период, в който би трябвало да утвърди решението на Висш съдебен съвет, а в случай че Конституционен съд реши, че питанията на Гешев са възможни и стартира гледането им, процедурата би трябвало да бъде спряна до изговаряне всъщност, без значение дали е при президента или върната от него във Висш съдебен съвет за наново разглеждане.

Втората причина е в прецедента, основан от самия Румен Радев през 2017 година Тогава отиващият си състав на Висш съдебен съвет избра Георги Чолаков за ръководител на Върховния административен съд, само че президентът отхвърли да подпише декрет и върна избора, с цел да бъде доказан от новопостъпилия състав на Висш съдебен съвет.

Така и стана – Чолаков още веднъж получи утвърждението на сътрудниците си, а те останаха и до момента по местата си, въпрeки, че трябваше да си вървят най-късно на 3 октомври предходната година.

Ако те в този момент гласоподават за преустановяване мандата на Гешев, а стартират изборите и се образува нов състав на Висш съдебен съвет, Радев би следвало да повтори логиката на събитията отпреди 6 години и да върне решението за махане на Гешев, за преразглеждане от новия състав на Висш съдебен съвет.

Заради допускане на процедура “линч ”, “трибунал ” и “инквизиционен развой ”

Юрист: Висш съдебен съвет да се саморазпусне за уронване престижа на правосъдната власт

“Политически отпадък ” е право на изразяване 

Адвокат Росен Димитров от Пловдивската адвокатска гилдия

Адвокат Росен Димитров от Пловдивската адвокатска гилдия изпрати сигнал до Висшия правосъден съвет (ВСС) и Инспектората към Висш съдебен съвет, че самият кадрови орган и всеки един от неговите членове по настрана уронват престижа на правосъдната власт със почналата процедурата за премахване на основния прокурор.

Юристът дефинира съвещанието на Пленума на Висш съдебен съвет от четвъртък като “линч ” и “трибунал ad hoc ” и “инквизиционен развой ”, който се организира “при липса на процесуални правила ” и сочи девет аргументи, заради които вносителите на предлагането за предварително преустановяване на мандата на Гешев би трябвало да се отведат от процедурата, а съветът да се саморазпусне.

Адвокат Димитров прецизира, че думите “Политически отпадък, оправдавам се за този израз ”, с които се твърди, че основният прокурор е уронил престижа на правосъдната власт, са извадени от подтекста на цялото му изказване на брифинга 15 май.

“Дори да приемем, че изразът “политически отпадък ” е прецизен и неизваден от подтекста, той съгласно мен не е произнесен към избран политик или политическа партия.

Този израз е метафора за тези политици, които са нарушили закона. Няма жител, който да е срещу в Република България политиците, които са злоупотребили и виновността им е потвърдена, да бъдат отстранени от политиката и избрани като “политически отпадък ” “, написа юристът и е безапелационен, че използваният от Гешев израз кореспондира с правото на свободно изложение съгласно Европейски съд по правата на човека и нашата Конституция.

“Това съображение за предварително освобождение от служба на основния прокурор, слага пред обществото, пред което обществено реализирате “процеса ”, доста въпроси. Част от тях са: Ако поради думи и мимики може да бъде отхвърлен основен прокурор, какво може да бъде сторено на един елементарен работещ човек? Удобен и безмълвен ли ще е идващият основен прокурор? Страхува ли Висш съдебен съвет идващият основен прокурор и всеки един магистрат? ” пита юрист Димитров.