Рекорден брой българи взимат минимална пенсия
Само в София междинната пенсия минава 1000 лв., най-ниска е в Кърджали
Рекорден брой българи – 862 904 души, са получавали персонални минимални пенсии през предходната година, сочи статистиката на Националния застрахователен институт (НОИ). Това е двойно повече спрямо преди десетилетие, когато техният брой е бил 391 063 души.
Притеснителната наклонност се дължи на непрекъснатите законодателни промени, водещи до изпреварващи растежи на минималните пенсии. Първият значителен скок се следи през 2017 година, когато броят на хората с минимални пенсии доближава 733 579, написа вестник " 24 часа ".
Още по-обезпокоителен е фактът, че нараства броят на хората с минимални пенсии за застрахователен стаж и възраст – от 237 954 през 2015 година до над 502 хиляди през днешния ден.
Драстично нарастване на минималните пенсии
За интервала 2015-2023 минималната пенсия е повишена с 423,17 лв.. В момента тя е 580,57 лв., до момента в който през 2015 година е била едвам 157,44 лв..
Размерът на минималната пенсия за стаж се дефинира административно от страната посредством Закона за бюджета на Държавното публично обезпечаване. Тя се отпуска на хора, които са изпълнили критериите за стаж и приход, само че поради ниски заплати постоянно не могат даже да приближат този размер.
Средната пенсия през предходната година е била 883,02 лв., а 10 години по-рано – 321,38 лв.. Средната пенсия за стаж и възраст към този момент е достигнала 881,47 лв..
Големи разлики в пенсиите по специалности и райони
Пенсиите на служители на реда и военни са съвсем двойно по-високи от междинните – 1581,25 лв., до момента в който инвалидните остават на ниски равнища – 643,49 лв..
Само в София междинната пенсия минава границата от 1000 лв., като доближава 1078,73 лв.. Извън столицата над 900 лв. получават пенсионерите в Бургас (978,77 лева), Перник (965,12 лева), Стара Загора (936,02 лева), Варна (935,18 лева), Кюстендил (922,18 лева) и София-област (915,23 лева). Най-ниски суми получават пенсионерите в Кърджали – 709,58 лв..
Според статистиката, през предходната година под 1000 лв. пенсия са получавали 1 591 770 души. Има и група от над 84 хиляди " богати " пенсионери, които получават повече от междинната работна заплата в страната, която е 2275 лв.. Пенсии на оптималния таван от 3400 лв. са получавали 4598 българи.
Привилегировани пенсионери с над 4400 лв. приблизително
Кодексът за обществено обезпечаване планува, че оптималният размер на пенсията не важи за лицата, които са били президент и вицепрезидент на България, ръководител на Народното събрание, министър-председател или арбитър в Конституционния съд. Справка в Национален осигурителен институт демонстрира, че тяхната междинна пенсия е 4454,22 лв..
През предходната година 109 613 българи са съумели да се пенсионират макар повишението на условията за възраст и стаж. Половината от тях – 52 хиляди, са по естествения ред за стаж и възраст.
Една трета от новите пенсионери са с инвалидни пенсии – 49 798 души. При тях се следи растеж от към 10%, при обществените пенсии за неработоспособност – 24%, а при обществената пенсия за напреднала възраст – 6,6%.
Причини за растежа на инвалидните пенсии
Увеличението се дължи на няколко фактора. В началото на предходната година бяха признати законови промени поради огромното закъснение в системата на ТЕЛК и НЕЛК след пандемията. С тях се възвърнаха вършиме на доста хора, чакащи месеци и даже години експертно решение. Навсякъде, където забавянето е по виновност на ТЕЛК, старите експертни решения бяха служебно удължени, а инвалидните пенсии – възобновени. Само през първия месец след влизането на измененията Национален осигурителен институт възвърне към 1000 инвалидни пенсии.
Втората причина са измененията в процентите, които се поставят за избрани увреждания и болести. Списъкът на болесттите за доживотен ТЕЛК се усили с още към 30 заболявания. Освен това беше изменена формулата – в този момент оценката се дефинира от най-високия % на най-тежкото увреждане плюс 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.
От новите пенсионери едвам 26 души са с пенсия за първа категория труд, а 63 души – за втора. Със разбъркан стаж са 22 хиляди души.
Разходите за вдовишки добавки са възлезли на 1 503 840 350 лв.. Такава добавка са получавали 669 994 възрастни. От предходната година тя е 30% от пенсията на умрелия брачен партньор, вместо предходните 26,5%.
Общо пенсиите в България през предходната година са коствали 21,666 милиарда лв..
От 1 юли следва нарастване на пенсиите с 8,6% съгласно швейцарското предписание, планува проектобюджетът, който би трябвало да се гледа на второ четене в Народното събрание. Минималната пенсия ще доближи 630,50 лв., а междинната се чака да стане 975 лв.. Таванът на пенсиите ще остане 3400 лв..
Рекорден брой българи – 862 904 души, са получавали персонални минимални пенсии през предходната година, сочи статистиката на Националния застрахователен институт (НОИ). Това е двойно повече спрямо преди десетилетие, когато техният брой е бил 391 063 души.
Притеснителната наклонност се дължи на непрекъснатите законодателни промени, водещи до изпреварващи растежи на минималните пенсии. Първият значителен скок се следи през 2017 година, когато броят на хората с минимални пенсии доближава 733 579, написа вестник " 24 часа ".
Още по-обезпокоителен е фактът, че нараства броят на хората с минимални пенсии за застрахователен стаж и възраст – от 237 954 през 2015 година до над 502 хиляди през днешния ден.
Драстично нарастване на минималните пенсии
За интервала 2015-2023 минималната пенсия е повишена с 423,17 лв.. В момента тя е 580,57 лв., до момента в който през 2015 година е била едвам 157,44 лв..
Размерът на минималната пенсия за стаж се дефинира административно от страната посредством Закона за бюджета на Държавното публично обезпечаване. Тя се отпуска на хора, които са изпълнили критериите за стаж и приход, само че поради ниски заплати постоянно не могат даже да приближат този размер.
Средната пенсия през предходната година е била 883,02 лв., а 10 години по-рано – 321,38 лв.. Средната пенсия за стаж и възраст към този момент е достигнала 881,47 лв..
Големи разлики в пенсиите по специалности и райони
Пенсиите на служители на реда и военни са съвсем двойно по-високи от междинните – 1581,25 лв., до момента в който инвалидните остават на ниски равнища – 643,49 лв..
Само в София междинната пенсия минава границата от 1000 лв., като доближава 1078,73 лв.. Извън столицата над 900 лв. получават пенсионерите в Бургас (978,77 лева), Перник (965,12 лева), Стара Загора (936,02 лева), Варна (935,18 лева), Кюстендил (922,18 лева) и София-област (915,23 лева). Най-ниски суми получават пенсионерите в Кърджали – 709,58 лв..
Според статистиката, през предходната година под 1000 лв. пенсия са получавали 1 591 770 души. Има и група от над 84 хиляди " богати " пенсионери, които получават повече от междинната работна заплата в страната, която е 2275 лв.. Пенсии на оптималния таван от 3400 лв. са получавали 4598 българи.
Привилегировани пенсионери с над 4400 лв. приблизително Кодексът за обществено обезпечаване планува, че оптималният размер на пенсията не важи за лицата, които са били президент и вицепрезидент на България, ръководител на Народното събрание, министър-председател или арбитър в Конституционния съд. Справка в Национален осигурителен институт демонстрира, че тяхната междинна пенсия е 4454,22 лв..
През предходната година 109 613 българи са съумели да се пенсионират макар повишението на условията за възраст и стаж. Половината от тях – 52 хиляди, са по естествения ред за стаж и възраст.
Една трета от новите пенсионери са с инвалидни пенсии – 49 798 души. При тях се следи растеж от към 10%, при обществените пенсии за неработоспособност – 24%, а при обществената пенсия за напреднала възраст – 6,6%.
Причини за растежа на инвалидните пенсии
Увеличението се дължи на няколко фактора. В началото на предходната година бяха признати законови промени поради огромното закъснение в системата на ТЕЛК и НЕЛК след пандемията. С тях се възвърнаха вършиме на доста хора, чакащи месеци и даже години експертно решение. Навсякъде, където забавянето е по виновност на ТЕЛК, старите експертни решения бяха служебно удължени, а инвалидните пенсии – възобновени. Само през първия месец след влизането на измененията Национален осигурителен институт възвърне към 1000 инвалидни пенсии.
Втората причина са измененията в процентите, които се поставят за избрани увреждания и болести. Списъкът на болесттите за доживотен ТЕЛК се усили с още към 30 заболявания. Освен това беше изменена формулата – в този момент оценката се дефинира от най-високия % на най-тежкото увреждане плюс 20% от сбора на процентите на всички съпътстващи увреждания.
От новите пенсионери едвам 26 души са с пенсия за първа категория труд, а 63 души – за втора. Със разбъркан стаж са 22 хиляди души.
Разходите за вдовишки добавки са възлезли на 1 503 840 350 лв.. Такава добавка са получавали 669 994 възрастни. От предходната година тя е 30% от пенсията на умрелия брачен партньор, вместо предходните 26,5%.
Общо пенсиите в България през предходната година са коствали 21,666 милиарда лв..
От 1 юли следва нарастване на пенсиите с 8,6% съгласно швейцарското предписание, планува проектобюджетът, който би трябвало да се гледа на второ четене в Народното събрание. Минималната пенсия ще доближи 630,50 лв., а междинната се чака да стане 975 лв.. Таванът на пенсиите ще остане 3400 лв..
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ