Автоиндустрия в Европа е пред колапс - съкращават по минимум 4 хил. служители на месец
Само в границите на последните две години секторът на производителите на автомобилни съставни елементи разгласи проекти за редуциране на над 104 000 чиновници
Европейската автомобилна промишленост минава през тектонични разтърсвания, които заплашват да оставят незабравим отпечатък върху икономическата карта на Стария континент. Данните са стряскащи: единствено в границите на последните две години секторът на производителите на автомобилни съставни елементи разгласи проекти за редуциране на над 104 000 чиновници. Темпото, с което хората биват принуждавани да изоставен заводите е невиждано – приблизително по 4300 души месечно губят прехраната си, което надвишава даже най-черните статистически върхове от ерата на пандемията и последвалия " апетит " за полупроводници.
Ситуацията е сериозна и мнозина анализатори към този момент приказват за „ свободно рухване “. Якуб Фариш, оглавяващ една от асоциациите на автомобилната промишленост, акцентира, че в случай че прибавим и съкращенията при самите производители на транспортни средства, действителната численост на засегнатите евентуално гони психическата граница от 200,000 души. Това не са просто числа на хартия, а еквивалент на заличаването на 15 огромни заводи.
„ Не успяхме да спрем кървенето “, признава с мъка Бенджамин Кригер от CLEPA. Причините за този колапс са сложни, само че в центъра на бурята стои „ драконът в стаята “ – масираната инвазия на китайски марки. Те освен подбиват цените с нападателни предложения, само че към този момент оферират качество и съоръжение, които карат обичайните европейски колоси да наподобяват тромави и софтуерно изостанали.
Проблемите се задълбочават и от затихващия възторг към електрическата подвижност.
Докато политиците в Брюксел чертаеха амбициозни проекти за цялостна декарбонизация, пазарът реагира с студен натурализъм. Слабото търсене на скъпите електрически модели принуди компании като Audi, Mercedes и Volkswagen да преразгледат тактиките си и да стартират мъчителни преструктурирания. Доставчици от ранга на Bosch, Continental и ZF Group, които са гръбнакът на промишлеността, също са принудени да затварят цели звена.
Прогнозите за бъдещето също не са по никакъв начин розови. Ако китайските компании съумеят да завземат дълготраен дял от над 10% на европейския пазар – цел, която наподобява все по-близка – това ще значи милион автомобила по-малко, създадени в заводите на Европейски Съюз. Верижната реакция ще удари всички: от производителите на гуми и седалки до заводите за стъкло. Спасяването на бранша изисква освен софтуерен скок, само че и незабавен разговор с Европейската комисия за балансиране на екологичните цели с икономическото оцеляване на промишлеността.
Европейската автомобилна промишленост минава през тектонични разтърсвания, които заплашват да оставят незабравим отпечатък върху икономическата карта на Стария континент. Данните са стряскащи: единствено в границите на последните две години секторът на производителите на автомобилни съставни елементи разгласи проекти за редуциране на над 104 000 чиновници. Темпото, с което хората биват принуждавани да изоставен заводите е невиждано – приблизително по 4300 души месечно губят прехраната си, което надвишава даже най-черните статистически върхове от ерата на пандемията и последвалия " апетит " за полупроводници.
Ситуацията е сериозна и мнозина анализатори към този момент приказват за „ свободно рухване “. Якуб Фариш, оглавяващ една от асоциациите на автомобилната промишленост, акцентира, че в случай че прибавим и съкращенията при самите производители на транспортни средства, действителната численост на засегнатите евентуално гони психическата граница от 200,000 души. Това не са просто числа на хартия, а еквивалент на заличаването на 15 огромни заводи.
„ Не успяхме да спрем кървенето “, признава с мъка Бенджамин Кригер от CLEPA. Причините за този колапс са сложни, само че в центъра на бурята стои „ драконът в стаята “ – масираната инвазия на китайски марки. Те освен подбиват цените с нападателни предложения, само че към този момент оферират качество и съоръжение, които карат обичайните европейски колоси да наподобяват тромави и софтуерно изостанали.
Проблемите се задълбочават и от затихващия възторг към електрическата подвижност.
Докато политиците в Брюксел чертаеха амбициозни проекти за цялостна декарбонизация, пазарът реагира с студен натурализъм. Слабото търсене на скъпите електрически модели принуди компании като Audi, Mercedes и Volkswagen да преразгледат тактиките си и да стартират мъчителни преструктурирания. Доставчици от ранга на Bosch, Continental и ZF Group, които са гръбнакът на промишлеността, също са принудени да затварят цели звена.
Прогнозите за бъдещето също не са по никакъв начин розови. Ако китайските компании съумеят да завземат дълготраен дял от над 10% на европейския пазар – цел, която наподобява все по-близка – това ще значи милион автомобила по-малко, създадени в заводите на Европейски Съюз. Верижната реакция ще удари всички: от производителите на гуми и седалки до заводите за стъкло. Спасяването на бранша изисква освен софтуерен скок, само че и незабавен разговор с Европейската комисия за балансиране на екологичните цели с икономическото оцеляване на промишлеността.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ